Енергийната война на НАТО

Нако Минчев

През есента на миналата година (14 октомври 2013) Парламентарната асамблея на НАТО прие на заседанието си в Загреб резолюция, подкрепяща добива на "нетрадиционен" (т.е. шистов) газ в Европа. На практика, това беше първият документ, приет на наднационално равнище и подкрепящ разработката на шистов газ в Европа. В него се посочва, че т.нар. "шистова революция" може радикално да промени енергийната сигурност не само на много държави, но и на света като цяло.

Акцентира се върху стратегическите последици от "шистовата революция" в Северна Америка и се отправя открит призив към европейските държави да преразгледат позициите си относно добива на шистов газ и да стартират мащабна кампания за убеждаване на обществеността на континента в предимствета на т.нар. хидравлично разбиване на шистовите пластове и хоризонталното сондиране. Както е известно, в повечето европейски страни, включително в България, тези методи са забранени, поради реалния риск от замърсяване на околната среда и опасенията, че могат да провокират земетресения.

Впрочем, в резолюцията на Асамблеята на НАТО също се споменава за "потенциалната вреда за околната среда" от добива на шистов газ, но това се свързва само с недостатъчно стриктните регулаторни норми или с липсата на необходимия контрол. В тази връзка се акцентира върху спазването на стандартите, включително т.нар. "златни правила" за добива на енергоносители на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Признава се също, че прекалено голямата вяра в потенциала на шистовия газ и петрол "може да отвлече политическото внимание и финансовите ресурси на европейските държави от разработването на по-устойчиви и чисти енергийни технологии, със значително по-малки емисии на въглероден двуокис".

В заключителната част на резолюцията се призовават правителствата на държавите-членки на НАТО да обединят усилията си за повишаване на енергийната сигурност чрез диверсификация на източниците на енергоносители, без да се ограничават само с разработката на нетрадиционни ресурси.

Истинските измерения на новата енергийна стратегия на пакта окончателно станаха ясни едва на провелия се през януари 2014 семинар на Северноатлантическия съвет в Главната квартира на НАТО в Брюксел. Част от тезите, които са били лансирани там, могат да се открият в статията на Юлиюс Грибляюскас "Енергийният дневен ред на НАТО", публикувана в специализираното издание на Съвместното командване на силите на НАТО (JFCBS) "Northern Star" (1). Едва наскоро обаче, в Интернет се появи документ, подписан от заместника на генералния секретар на НАТО Александър Вершбоу и адресиран до постоянните представители на страните-членки на пакта, във връзка с въпросния семинар, от който става, ясно, че пактът всъщност води истинска енергийна война срещу Русия (2).

В този документ изрично се посочва, че "НАТО следва да работи активно за разпространяването на "шистовата газова и петролна революция" и в други региони на света, извън Северна Америка, въпреки очакваните негативни социални и екологични ефекти от нея. По този начин ще бъде оказан допълнителен натиск върху доставчиците на традиционни енергоносители и най-вече на тези от Северна Африка и Близкия Изток и Русия. Това, на свой ред, би могло да провокира нестабилност в държавите с недиверсифицирани икономики и недемократични режими, които зависят от приходите от износа на енергоносители. Освен това, осигуряването на по-голям добив на шистов газ в световен мащаб би създало необходимите стимули за изграждането на повече терминали за втечнен природен газ (LNG) и за глобализирането на пазарите за LNG, съкращавайки зависимостта на редица страни от газовите доставки от само един източник и по определени тръбопроводи".

Тоест, НАТО открито обявява "енергийна война" на Русия, както и на неудобните за САЩ режими в страните-износителки на енергоносители от Северна Африка и Близкия Изток, една от целите на която е разчистването на глобалния енергиен пазар за северноамериканските производители на технологии за добив на шистов газ, както и за бъдещите доставки на втечнен шистов газ от САЩ. За това, че именно Русия е основната мишена в тази енергийна война на пакта, говори следният текст от писмото на Александър Вершбоу: "Тъй като газовата продукция на руския гигант "Газпром" преживява стагнация, компанията става силно зависима от стабилното ниво на цените на енергоносителите и ще пострада силно при евентуалния им спад. Ако НАТО успее да стимулира "шистовата революция" в Европа, включително под фоpмата на мащабен внос на LNG (например от Катар, но най-вече от САЩ), това не само ще дестабилиза руската газова компания, но и самата Русия".

В тази връзка Вершбоу поставя и основния въпрос, чиито отговор, според него, трябва да даде семинарът на Северноатлантическия съвет: "Какви стъпки следва да бъдат предприети за бъде сломена съпротивата срещу "шистовата революция" в Европа?".

Така Русия се превръща в "новия стар" враг на НАТО, а "войната" на пакта срещу нея очевидно ще се развива и в енергийната сфера. Лошото е, че за тази война отново ще трябва да плащат европейците, които рискуват сигурните руски доставки на необходимите им енергоносители срещу скъпите и очевидно неосъществими, поне в близките няколко години, доставки на американски шистов LNG. Да не говорим за тежките екологични (и не само) последици за Стария континент, ако указанията на Александър Вершбоу, т.е. на Вашингтон, за сломяване на масовата съпротива срещу добива на шистов газ на Стария континент бъдат успешно изпълнени - включително и по линия (и под натиска) на НАТО.

Бележки:

1. www.jfcbs.nato.int/systems/file_download.ashx?pg...2

2. https://docs.google.com/file/d/0ByqsU7JQdsn_alUwYTdwVWxjOU0/edit Northern Star