Ден на Българската дипломатическа служба. Честит Празник!

По повод Деня на Българската дипломатическа служба екипът на изданието "Експерт–БДД" поздравява всички членове на БДД, настоящи и бивши дипломати с техния празник.

Дълбок поклон пред всички наши дипломати, защитавали интересите на България навсякъде по света, независимо от политическите превратности, конюнктурни промени и опити за разбиването на българската дипломация. Поклон пред носителите на високия професионализъм, останали като пример и след напускане на системата на дипломатическата служба, пред носителите на непримиримия дух за отстояване на принципи, а не на личностни изгоди! Бъдете здрави и щастливи, бъдете себе си. По–доброто предстои!

С.Николов, гл.редактор на «Експерт–БДД»

٭ ٭ ٭

19 юли се отбелязва като ден на българската дипломатическа служба. Утвърден с резолюция на министъра на външните работи от 21 юли 1999 г. На тази дата през 1879 година е издаден указ на Княз Александър Първи, с който се назначават първите български дипломатически представители в чужбина. Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович са изпратени да защитават българските интереси в Цариград, Букурещ и Белград. В периода от 1879 до 2003 година българските дипломати научават тънкостите на дипломацията предимно в чужди дипломатически школи. През септември 2003 година с постановление на Министерски съвет е създаден Дипломатическия институт към министъра на външните работи. Създаването на българска дипломатическа школа цели въвеждането на стандарти в дипломатическата професия, по които да бъдат подготвяни служителите на българската дипломатическа мисия. Освен обучителна структура за действащи и начинаещи дипломати, Институтът е и център за стратегически изследвания в областта на международните отношения, като по този начин подпомага българските държавни институции.

Външният министър Кристиан Вигенин и президентът Росен Плевнелиев поздравиха българските дипломати по повод днешния им празник.
„Позволете ми да ви поздравя с Деня на Българската дипломатическа служба. Искам да изразя своята благодарност за всеотдайния труд и професионализма на всички служители в защита на националните интереси на Република България. Тази година отбелязваме сто тридесет и пет години от датата 19 юли 1879 г., когато княз Александър Батемберг издава указ за назначаване на първите български дипломатически представители. Това са само 12 дни след назначаването на първото българско правителство в Третото българско царство с министър на външните работни и вероизповеданията Марко Балабанов. През всичките тези години българските дипломати и служителите на Министерството на външните работи работиха усърдно за издигане на международния престиж на страната ни и за утвърждаването на достойното й място в Европа и в света. През годините израснаха и се утвърдиха отлични професионалисти, които умело защитаваха националните интереси на България. Много от тях оставиха примери за родолюбие, честност, отдаденост на професията. Българските дипломати печелеха уважението на своите партньори и с това допринасяха и за положителна промяна на отношението към България. Поставени бяха трайни основи на приятелство, сътрудничество, търговски стокообмен, научни и културни връзки. Българската дипломатическа служба днес е наследник на тези ценности. Уверен съм, че всички ние ще продължим да работим за провеждането на активна и разумна външна политика, основана на българските национални интереси и европейски и евроатлантически ценности, която да осигурява максимално благоприятна външна среда за развитието и просперитета на българската държава и нация. Нашите външнополитически действия трябва да са насочени към отстояване и реализация на политическите, икономически и културни интереси на страната зад граница и към защита правата на българските граждани, общности и юридически лица в чужбина. Позволете ми още веднъж да се обърна към всички ви с пожелания за здраве - лично на вас и вашите семейства, и за успехи във високоотговорната ни дейност за благото на Република България", написа в обръщението си Кристиан Вигенин.
„За мен е изключително удоволствие да ви поздравя по повод Деня на българската дипломатическа служба - 19 юли. На тази дата преди сто тридесет и пет години с указ на Княз Александър Батенберг са назначени първите български дипломатически представители в чужбина", заявява президентът Росен Плевнелиев в писмо до българските дипломати по случай Деня на дипломатическата служба.
„Всяка годишнина е повод за равносметка и анализ на изминатия път. От Освобождението през Съединението и обявяването на Независимостта, родната дипломация винаги е работила за утвърждаването на българската държавност. През изминалите 135 г. поколения български дипломати с професионализъм и с достойнство отстояваха интересите на България и българските граждани на международната сцена", се казва още в писмото на президента Росен Плевнелиев.
„През последните 25 години, благодарение на последователните усилия на българската дипломация, бяха осъществени двата основни външнополитически приоритета на страната - членството в НАТО и в ЕС. България твърдо и уверено следва своя цивилизационен избор - да бъде част от семейството на модерните държави, в които човешките права, принципите на демокрацията и върховенството на закона са норма", припомня още Росен Плевнелиев.
Държавният глава благодари на българските дипломати и техните семейства за упоритостта и отдадеността, с която изпълняват своя дълг за утвърждаването на авторитета на България. „Убеден съм, че и занапред дипломатическата служба ще продължи да отстоява националния интерес в съответствие с европейските демократични ценности", подчертава още в писмото си до българските дипломати президентът Росен Плевнелиев.

Агенция КРОСС

٭ ٭ ٭

Ако разлистим летописите се оказва, че Българската държава за първи път установява дипломатически отношения с чужда страна, при това с Франция, от времето на хан Омуртаг през 824 г. Някога ханските послания са се наричали хрисовули. Има и отговор от къде идва думата „дипломация”. В антична Гърция посланиците връчвали две свързани восъчни дъсчици, на които казвали „диплома”. През 1878 г., след подписването на Санстефанския мирен договор, княз Александър Дондуков-Корсаков създава към администрацията на временното руско управление т.нар. Канцелария за общи дела и дипломатически отношения. После тя е реформирана в Отдел за външни работи. С Указ 23 от 17 юли 1879 г., както повелява Търновската конституция, за първи път се създава централна държавна институция за организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България чрез дипломатическо представителство, т.е. Министерство на външните работи и изповеданията. Указът утвърждава и трите министерски отделения – „за сношаване с местните ведомства”, „за отношенията с чуждите дипломатически агентства” и „за духовните дела”. За да стане Княжеството равноправен субект сред другите европейски държави, то трябва да установи дипломатически отношения с тях. Някои от Великите сили бързат да направят това, други – не. И все пак те започват една по една да установяват дипломатически отношения с младата българска държава. Още през 1879 г. десет европейски държави правят това: Русия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Белгия, Сърбия, Румъния, Турция.

На 17 април 1879 г. Първото велико народно събрание избира за монарх на Княжество България принц Александър Батенберг под името княз Александър Първи. Три месеца след това Третата българска държава има своето първо правителство. Тодор Бурмов, по препоръка на княза, съставя кабинета и го оглавява на 5 юли 1879 г. За министър на външните работи и изповеданията е посочен Марко Балабанов. След като княз Батенберг уведомява държавните глави на съседните държави за възкачването си на престола, от 1 юли 1879 г. започва откриването на първите български дипломатически агентства в тях. Много внимателно са подбрани тогава българските дипломатически представители – все хора с влияние и авторитет в съответната държава. С указ от 19 юли 1879 г. са назначени: д-р Димитър Кирович за дипломатически агент в Белград, Драган Цанков в Истанбул и Евлоги Георгиев в Букурещ. Това са първите български дипломатически представители в чужбина.

Показателно е, че от Освобождението на България от османско иго, та чак до 2003 г. основно в европейски страни нашите дипломати усвоявали тънкостите на външната политика. Едва министерско постановление от 2003 г. създава Дипломатическия институт към Министерството на външните работи. А организацията, принципите, дейността на дипломацията ни, правилата, статутът на дипломатите и служителите в посолствата се базират на международноправни актове, гарантирани от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. и от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.

Основател на Дипломатическия институт е дипломатът от кариерата доц. д-р Здравко Попов, преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Той разказва за професията „дипломат”

Поканата на Дипломатическия институт към МВнР за среща-концерт на легендарния английски рок музикант Кен Хенсли (автор на световния хит "Джулай Морнинг") и група "Сънрайз" на Георги Мархолев, не само напомни тройната инициатива 1 юли - феноменалният празник Джулай Морнинг, официално да бъде признат на национално и европейско ниво за "Денят на свободния дух". В парка на министерството преоткривах стотината скулптури на наши и чужди ваятели. Вечерта, с право бих я нарекла паметна, особено със словото на Кен Хенсли, песните, пожеланията му "България да изгрее с любов, да свети със своя неповторима светлина", открих позабравени страници от българската дипломация. Първо научих, че от 1999 г. 19 юли е Ден на българската дипломатическа служба. На тази дата 120 години по-рано княз Александър І Батенберг с подписване на специален указ назначава първите за свободна България дипломатически представители в чужбина. Тогава именитите родолюбци Драган Цанков, д-р Димитър Кирович и Евлоги Георгиев оглавяват дипломатическите ни мисии съответно в Турция, Сърбия и Румъния.
Българската държава от времето на хан Омуртаг през 824 г. за първи път установява дипломатически отношения с чужда страна, при това с Франция. Някога ханските послания са се наричали хрисовули. Векове преди тях в антична Гърция посланиците връчвали две свързани восъчни дъсчици, именувани "диплома". Така думата "дипломация" идва от древногръцката "диплома". Разлиствайки летописите, открих, че още през 1878 г., след подписването на Санстефанския мирен договор, княз Александър Дондуков-Корсаков създава към администрацията на временното руско управление т.нар. Канцелария за общи дела и дипломатически отношения. Канцеларията сетне се реформира в Отдел за външни работи. С Указ 23 от 17.VІІ.1879 г., визиращ чл.161 от Търновската конституция, за първи път се създава централна държавна институция за организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България чрез дипломатическо представителство, т.е. Министерство на външните работи и изповеданията (МВнРИ). Указът утвърждава и трите министерски отделения - "за сношаване с местните ведомства", "за отношенията с чуждите дипломатически агентства" и "за духовните дела". Тридесетина години по-късно, на 19.ХІІ.1907 г., Третото българско царство има Закон за устройството и службата на МВнРИ. Формирани са 7 звена - кабинет на министъра, политически отдел, архив и библиотека, консулски отдел, отдел на изповеданията, БТА (Българска телеграфна агенция) и счетоводство.
След абдикацията на цар Фердинанд малки промени в структурата на МВнРИ се правят през 1918 г. С приемането на Конституцията на Народна република България на 4.ХІІ.1947 г. новата власт създава Министерство на външните работи (МВнР). Показателно е, че от Освобождението на България от турско робство, та чак до 2003 г. наши дипломати главно в европейски страни усвоявали тънкостите на външната политика. Едва министерско постановление от 2003 г. създава Дипломатическия институт. А организацията, принципите, дейността на дипломацията ни, правилата, статутът на дипломатите и служителите в посолствата се базират на международноправни актове, гарантирани от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. и от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.
Слушаме, четем за "дипломатически протокол и етикет", без да се замисляме за значението. Справка във френско-български речник уточнява, че думата етикет идва от etiquette. В превод е "картонче" и се отнася за картончето с правила за изискано поведение, което поканените в посолства и легации получавали. От Средновековието, от рицарството идва традицията да се носят шапки и с елегантен жест да се свалят - те също са част от дипломатическия етикет, както и официалното облекло на служителите. Задължителни са костюмите от естествени платове. Препоръката за мъжете е добре изгладен панталон, лъснати до блясък обувки, чорапи в тон с цвета на костюма. Дамите трябва да са със затворени обувки и винаги с чорапи. Поклонът, но не сервилен, при среща в дипломатическите представителства, е поздрав - знак на уважение. Задължително е ръкуването при сбогуване. Независимо дали сте домакин или гост, разменят се визитни картички. Правилно е визитката да се поеме с двете ръце и на глас да се изчете вписаното име.
Виенските конвенции от 1961 и 1963 г. най-високо в ранглистата поставят посланика. Следван е от пълномощния министър, І, ІІ, ІІІ секретар и накрая аташе (например по печата). Въпросът служенето на интересите на България зад граница мъжка или женска работа е, поне засега е с предизвестен отговор. Едва в наше време дипломат номер 1 стана Надежда Михайлова. Десетилетия по-рано, след Първата световна война, легацията ни в Лондон разтваря врати за първата българка дипломат - Надежда Станчова. Назначена е била за легационен секретар.
Българските мисии извършват допълнително и специализирани услуги за сънародниците ни в чужбина, изпаднали в беда - при арест, лишаване от свобода, смърт на близък, кражба на лични документи, пари, билети за пътуване или други лични вещи незабавно трябва да се установи връзка с мисията ни в дадената страна.
Репликата ми за пътя на българската дипломация ми се иска нарочно да завърша с думи на звездния гост на Джулай Морнинг в Созопол Кен Хенсли. Дни преди посрещането на слънчевия изгрев на морския бряг в залата на МВнР подчерта дълбоката си вяра, че "политикът е длъжен да слуша гласа на всички хора, които са го избрали... Това, което заедно можем да постигнем, няма граница. Но само тогава, когато няма значение кой ще обере лаврите..." Особено ме впечатли веруюто на Кен Хенсли, тъй актуално за нашия ден: "В идеалния политически свят анархистите и професионалните (плащаните - б.а.) протестиращи нямаше да имат място. Говорим за разбиране, състрадание, загриженост, любов - те са в основата и на музиката. Ние сме различни, но всеки от нас има значение." Запита: "Колко още години милиони трябва да загинат, за да си дадат сметка управляващите (и преди всичко дипломатите - б.а.), че войните нищо не решават... За да можем да променим света, не трябва да следваме лесния път, да не се страхуваме от провал..."
Нима това не е мисия на дипломацията. Колцина обаче от новоизбраните евродепутати, специално поканени, уважиха "Денят на свободния дух"?

Мария Пейчева