Предстоящата битка за президентския пост в Турция е само етап от по-голямата борба за начините на управление в Близкия изток

Зорница Илиева

Елегантен по различен начин, с премерени движения и строго замръзнало лице премиерът на Турция Ердоган се появи при обявяване на кандидатурата му за 12-ти президент на Турция. Повечето наблюдатели в страната и по света са убедени, че той ще спечели президентските избори на 10 август т.г., а някои местни социолози му предвещават победа още на първия тур с 55% спечелени гласове.

С дясна ръка на сърцето Ердоган приветства присъстващите на тържественото му представяне от страна на неговата партия ПСР и вкамененото му лице не издава чувства или настроения. Но наблюдателите в Турция споменават за наличие на видимо напрежение. Предполага се, че Ердоган е повече от печеливш кандидат-президент, но ситуацията в страната и в геополитиката е най-малкото тревожна. Амбициите му след спечелване на президентския пост да промени конституцията с цел превръщането на Турция от парламентарна в президентска република и така да има повече правомощия от настоящия президент Абдулла Гюл изискват доста политически усилия и ходове, независимо от мнозинството на неговата ПСР в Меджлиса (парламента).

Променената обстановка в Близкия изток, обаче, и заемането на водещи позиции от страна на радикалните ислямистки групировки в редица страни от региона нанесоха удар върху градената повече от десетилетие стратегия на турската външна политика. На този фон любопитно е самото лого на предизборната кампания на Ердоган, което по идея и вид силно напомня на логото на президента Обама в борбата му за втори президентски мандат през 2012 г. Издигащо се слънце т.е. зора, което би трябвало да внуши чувство на надежда, раждането на нова Турция или по-скоро продължаване на растежа и развитието на страната. Друг е въпросът дали така ще го разчетат турците или отново ще иронизират под сурдинка американското подражание. ПСР не крие решението си да постигне „безкомпромисна победа” още на първия тур на президентските избори, а медиите в Турция подчертават отново, че може би се подготвя сценарий по подобие на смяната на местата между Путин и Медведев. Известно е, че Ердоган е уговарял Гюл ”да не напуска политиката”. От своя страна самият Гюл уведоми турците, че още преди местните избори на 30 март т.г. при „закрити врати” е съобщил на Ердоган своето решение да не се кандидатира отново за държавен глава. Сметките за предстоящите президентски избори вече са в ход. Основни кандидати ще са трима души, в това число предложеният от опозиционните НРП и ПНД Ихмеледин Ихсаноглу и Селахатин Демирташ, зам.-председател на основната прокюрдска ДНП. Ердоган ще се стреми да вземе над 51% обикновено мнозинство от гласовете, за да е победител още на І-ви тур. Опозицията счита, че ще бъде успех за нея, ако има втори тур и единият от кандидатите е нейно предложение. На ІІ-рия тур ще победи този, който има повече гласове. Турски експерти твърдят, че резултатите от общите избори през 2011г. и местните от 30 март 2014г. ще са определящи и за тези президентски избори. Изчисляват, че за победа на І-ви тур ще са необходими 23 млн. гласа. На местните избори ПСР имаше 20.5 млн. (21.4 на общите избори), опозиционната НРП – 12.5 млн., опозиционната ПНД – 6.8 млн., а прокюрдската – 2.8 млн., а това са основните по-големи политически сили в Турция.

При втори тур решаващи ще са гласовете на кюрдите и това е причината Ердоган и ПСР да предприемат стъпки с поредица от обещания и съответни законопроекти към лидерите на кюрдското малцинство, както и към самото население от кюрдските райони в страната. По този повод Селяхатин Демирташ, кюрдският кандидат-президент от ДНП, казва, че Ердоган преди всички избори прави демократични стъпки, но после се отказва от тях като спечели. За него повечето прогнози са, че ще получи максимум 10% от гласовете, докато за общия кандидат на двете опозиционни партии НРП и ПНД, Ихмеледин Ихсаноглу, 70-годишен ексгенерален секретар на Организацията за ислямско сътрудничество, предвиждат 34-35% от гласовете на избирателите. Възможно е опозиционното крило от НРП, които не приемат кандидатурата на Ихмеледин Ихсаноглу, наречен от тях „покривен кандидат”, да издигне кандидатурата на жена, Емине Юлкер Тархан, което би предотвратило избора на Ердоган още на първи тур и ще даде възможност за избор на тези от опозицията, най-вече „кемалисти”, които бойкотират Ихсаноглу. Всъщност повечето турци очакват победа на Ердоган, независимо дали на І-ви или ІІ-ри тур. Но позицията му на президент едва ли ще е толкова безпроблемна, колкото изглежда днес. Още повече, че при промяна на конституцията, тя няма да бъде само с „представителни функции”. Ангажиментите на Турция при разтърсващите събития около границите й и сетните сили, с които външният министър Давутоглу се опитва да съхрани посредническата роля на Анкара в разплитането на възела „регионални конфликти” могат да вгорчат политическата кариера на всеки, в т.ч. и на Ердоган като президент. Воля и опит са налице, но геополитиката в последните години поднася доста изненади, а противоречията се множат.

Например обявяването на халифат (шериатска държава) в завладените от крайното ислямистко движение „Ислямска държава” (ИДИЛ) територии в Ирак и Сирия всъщност заличават междудържавни граници, начертани след залеза на Османската империя и то под диктовката на „великите сили”. Ако това доведе до нов държавен ред в Близкия изток и обрече региона на безкрайни войни и противоречия, в т.ч. и въз основа на религиозните битки сунити/шиити, Турция едва ли ще се чувства в безопасност. А дали битката е въз основа на два модела на управление в Близкия изток, които се очертават през последно време, предстои да се види. Едните издигат на пиедестал духовния си лидер, в случая Мохамед и подчиняват целия държавен ред на религиозни правила, които сякаш са извадени от средновековно минало. Другите, като генерал Сиси в Египет, действат в името на „национална държава” , но повечето анализатори считат, че това са двете страни на една и съща монета. И в края на краищата не водят до решаване на онези проблеми, които вдигнаха младите араби, почти 70% от населението в региона, на бунт. Именно безработицата, социалното неравенство, липсата на равнопоставеност между половете, защитата на човешките права, както и правото на религия, правото на равен старт в живота и т.н. бяха исканията на редовите араби. Да се анализира свърхислямизма или свърхнационализма, които воюват и помежду си, може и да изясни ситуацията в Близкия изток, но дали в изтощението си тези течения ще дадат път на плурализма в обществото, религията и държавното управление, едва ли някой днес може да гарантира. Това ние наричаме демокрация, но арабските общества имат и своите си виждания. Засега те воюват и на принципа „светски авторитарен модел” (Египет) и „радикален религиозен модел” (ИДИЛ) Може би наистина Иракски Кюрдистан или Тунис, практиката на Мароко, биха имали шанс да докажат, че и в Близкия изток има възможност за устойчиво развитие при приемливо управление в полза на цялото общество и сравнително висока степен на плурализъм без бруталните методи на светски диктатори или религиозни фанатици.

В това отношение Турция наистина има своята роля. Зависи как ще разчете сигналите на днешното време и как ще устрои собствената си вътрешна и външна политика в стратегически измерения. Екипът Ердоган/Давутоглу е с доказани амбиции и предстоящата битка за президентския пост в страната е само етап от по-голямата борба за начините на управление в Близкия изток. Балканите са близо и по принцип би трябвало да следят внимателно процесите, които протичат в съседна Турция и целия регион на Близкия изток. В това число и България. Дали го правят е друг въпрос.