Въздействието на геополитическите промени и тенденции в международната среда за сигурност върху българо–руските отношения

Доклад на Симеон Николов на Юбилейна българо-руска научна конференция на тема: „България – Русия”.135 години от установяването на дипломатически отношения: минало, настояще и бъдеще” на 07–08. 07. 2014 г.

Така формулирана темата не предполага разглеждането на самите геополитически промени, на които ставаме свидетели. От друга страна няма съмнение, че същите, съчетани с проблемите в международната сигурност въздействат върху двустранните отношения особено когато става дума за две страни от различен мащаб на икономическите, военни и организационни ресурси и различно участие в тези процеси, при това с история и традиции на два братски народа.

Безспорно е, че светът върви към многополюсна структура на новия световен ред и различни регионални сили търсят разширяване на влиянието си. Към тях трябва да прибавим и ислямския халифат с претенции към големи части от света, но със слаба перспекитва. Логично следствие от разпада на еднополюсния модел е, че САЩ могат и ще продължават да влияят, но не и да контролират случващото се в различни региони на света. Отминава ерата на американската икономическа хегемония. Намираме се в криза на съвремения либерален капитализъм. Водят се икономически и информационни войни, войни не за територии, а за ресурси. Даваме си сметка, че живеем във време, в което е по–лесно да се сринат икономиката и финансите на една държава без да се въвежда и един войник през границата й. Светът приближава една нова технологична ера, в която някои страни ще оставят далеч зад себе си останалите със своите постижения и възможности.

Но да формираш стратегии в съответствие на всичко това, се искат други политики, повече реализъм. Става ясно, че желаните цели могат да бъдат постигани само ако обединим усилия и мощ с други, а не сами.

Въпросът следователно е, какви са произтичащите предизвикетелства, успехите и грешките в преодоляването им, последствията и избора на инструменти за развиване на едно важно и за двете страни сътрудничество през тези години на сътресения и търсене на решения.

България има своето място в международната система, но дали има съответната тежест. А турболенциите на днешния ден я изправят пред въпроса, какво може да си позволи, често подплатен с ценностни и морални елементи и компромиси на решението. В назряващите геополитически противоречия и разминаване на интереси между САЩ и ЕС ние най–често трудно бихме могли да променим посоката на движение на кораба.

Причините за недостатъчно силни позиции на България , ако трябва да сме искрени и самокритични, са следните:

– Отсъствие на Национална доктрина;

– Отсъствие на Външнополитическа стратегия;

– Отсъствие на обединяваща и мобилизираща цел след постигнането на стратегическата такава за влизане в ЕС и НАТО;

– Отсъствие на трайни приоритети със стратегическа визия за развитие на индустриални отрасли и технологично развитие;

– Сбъркан преход, фасадна демокрация и слаби политически елити.

– Задкулисето, проникващо чрез управлението в международни проекти.

Но тъй като тези причини са извън центъра на темата, нека да обобщим другите тенденции, които създаваха негативна среда за развиване на активни и прагматични двустранни отношения:

– Сривът на отношенията на «стратегическо партньорство» между ЕС –НАТО с Русия към «важни отношения», каквито формулировки започнаха да се появяват в изявленията на западноевропейски държавни ръководители и стигайки дори до исканията на някои «ястреби» за обявяване на Русия за «враг» на предстоящата среща на върха на страните–членки на НАТО през септември тази година.

– Информационната война срещу Русия, във връзка със събитията в Украйна, която прикрива преследваните геополитически и геоикономически цели на САЩ, но има и въздействие на психологически, политически и икономически натиск върху останалите европейски страни;

– Политизирането на енергийните проекти и превръщането на позициите и изискванията по тях в обект на санкции срещу Русия, без съобразяване с националните интереси на засегнатите страни, между които и България;

– Непостоянното поведение на българските държавни елити през годините, което е резултат на посочените преди това вътрешни за България причини.

Една от особеностите на въздействието на промените е, че повечето от големите проекти междуголямата и по–малката държава влизат в коловозите на националната сигурност на втората, като енергетиката, армейското оборудване и снабдяване и други.

Трябва да признаем, че управляващите в България възприеха една умерена позиция по отношение на санкциите срещу Русия и се противопоставиха по отношение на третия пакет на същите./Само от ремонта на двата руски военни кораба във Варна, ще бъдат реализирани 40 милиона и няколкостотин работни места./

Още по–категорична беше позицията по отношение на проекта „Южен поток”. Проблемът е, че след предстоящите предсрочни избори на 05 октомври т.г. и очертаващата се дясна коалиция, едва ли може да се очаква подобно поведение.

Въпреки това, не можем да не признаем, че поведението на „Yes-мените”, съгласяващи се с всичко и всякаква политика, препоръчана от Запада, доведе до загубите: на блокове от АЕЦ Козлодуй, на проекта АЕЦ „Белене”, , на проекта „Бургас–Александропулис”.

Българските политици не можаха да осъзнаят, че отстояването на национални интереси не е отказ от ценностите, които сме избрали, влизайки в ЕС и НАТО. Нещо повече, днес Западът има нужда от нашата принципна подкрепа против нарушаване на международните норми, против възраждането на фашизма, против нарушаването на човешките права.

Очевидно на нас българите ни трябва повече самочувствие и единство за да отстояваме позиции в защита преди всичко на националните си интереси. Задължително трябва да се научим да възразяваме при очевидни несъответствия като изявлението на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, влязал в защита на американски интереси, използвайки неверни аргументи.

Когато България се съгласява да подкрепи една или друга инициатива или позиция на международен съюз иили организация, в повечето случаи тя не поставя справедливи насрещни искания, дори когато е очевидно губеща страна. Всичко това създава недобра представа за страната, оттам идва и неуважението на инвеститори, които източват национални ресурси, обричат някои сектори, монополизират такива или оскъпяват други, свързани дори с националната сигурност.

По отношение на позициите на НАТО във връзка с кризата в Украйна, България като член на тази организация се присъедини по принцип към общата позиция, но не направи достатъчно като други европейски страни за да открои границите на разумната реакция, било то като санкции /против бяха Чехия, Унгария, Словакия/, или призиви за увеличаване присъствието на въоръжени формирования в Източна Европа, или провеждане на военни учения в близост до конфликта. А в дипломацията има достатъчно възможности да се изрази в нюанси позиция, а не да се заемат крайни такива, които буквално през следващите дни да се променят.

Разбираемо е, че събитияга в Украйна може да се използват от НАТО за да реши някои ксвои вътрешни проблеми, като мотивация за съществуване, преодоляване на дефицита на солидарност на страните–членки, връщане към необходимите по–високи военни бюджети общоприетата граница 2.0% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Полша постави искания, с които да си реши някои свои проблеми в отбраната. България има също сходни интереси по отношение на модернизацията, но не и по отношение на чуждо военно присъствие. Но от кризата в Украйна не произтича въобще никаква пряка военна заплаха нито за Полша, нито за Румъния, нито за България и няма експерт в Европа, който да се е произнесъл за такава опасност. Преекспонирането от някои политици и държавници на такава заплаха, граничещо дори с истерия, може да ни върне в една спирала на надпревара във въоръжаването, която да се окаже фатална за икономическия ръст.

Затова на срещата на НАТО в Уелс през септември т.г., може да се дискутира въпроса и за бъдещата ни политика към Русия, но би било крайно недалновидно да се променя стратегическата концепция на алианса. Една политика към нова студена война срещу Русия би допринесла за задълбочаване разделението в ЕС, което ще го направи по–слаб. Следователно България и Русия би трябвало да са заинтересовани от по–силен ЕС, който няма да допусне конфликти. А за да не се допусне това, означава повече сътрудничество, включително и с Русия.

България попадна във водовъртежа на геополитически сблъсък САЩ–Русия, в който Украйна е само бойното поле, най–вече с възела от проблеми и интереси по осъществяването на проекта „Южен поток”. Връзката със събитията в Украйна и Газпром я зададе всъщност ЕС /Еврокомисарят Йотингер заяви, че ще променят отношението си към Газпром, ако Русия не промени поведението си спрямо Киев./

Демонстративният натиск, който беше оказан върху България от САЩ, имаше обаче и други причини и това бяха конкретни бизнес–интереси към газопреносната мрежа в Украйна и концесиите на находищата край Славянск и Краматорск, като към находището в Юзовска, къ което интереси има и участващият във фирмата Burisms Holding бивш полски президент Александър Квашневски. Разбира се, че в рамките на международното право САЩ не могат официално да оказват въздействие върху София. Това може да става само чрез Брюксел. Тъй като проектът „Южен поток” обаче обхваща 6 страни, заинтересовани от стабилни доставки на газ от Русия, логично и западни експерти направиха прогнозата, че те «едва ли ще подкрепят стъпките на ЕС, в разрез с целите им» / професор Матиас Дортфелд, Германия/ . За България опитите да бъде спрян проекта „Южен поток” обаче е удар и срещу националната сигурност, което обяснява категоричната реакция на управляващите. Безспорно е значението на газовите доставки за енергияйния баланс, особено след принудителното и недалновидно затваряне на първите 4 блока на АЕЦ „Козлодуй”, на търсените предимства за икономиката – като по–висока икономичност, енергийна ефективност , както и засилване на геостратегическото значение на българската газопреносна мрежа.

Евентуалното прекратяване на проекта би довело както до икономически загуби, над 3 милиарда лева инвестиции и над 5000 работни места.

Затова инструментализирането на такъв проект за политически натиск от ЕС в услуга на преследваните от САЩ геополитически и икономически цели и във вреда на самия ЕС, не срещна разбиране в България. Друг е въпросът, че грубият натиск върху България бе не само защото е първа страна по маршруга на „Южеп поток”, а защото очевидно се очакваше да е най–податлива и изпълнителна. ЕС се съобрази с ултиматума за спиране на проекта на една страна нечленка, Украйна, която впрочем няма и перспектива да стане такава, погазвайки всъщност интересите на България и други европейски страни–членки на съюза, които са зависими от тези доставки. Премълчано бе, че търсената диверсификация се състои не само в избор на различни доставчици, но и избор на различни трасета, едно от което естествено е България, благодарение на изгодното си географско разположение. Нарушен беше принципа на солидарността, защото когато от нас се изисква например да увеличим военните си разходи, ние се съгласяваме, а когато трябва да се защитят наши национални интереси, се отговаря със заплахи за санкции.

Едно изледване на германския институт за икономически изследвания, представено наскоро би трябвало да предизвика тревожни размисли в бългаските политици. Изследването разглежда няколко сценария. Ако се намали потока от газ какво прави Европа и вариант при тотално спиране на газа, ако се надскочи нивото на студената война. Смята се, че баланс в такъв случай може да се търси в Северен поток, който сега не работи с пълния си капацитет. Заместващи доставки също приемат за вариант със Словакия, Норвегия, Катар, Алжир, Нигерия и да се строят нови газопроводи. И тук отново ни заобикалят. Планира се строеж на нови газопроводи от Средния Изток и Каспийския басейн през Турция за Европа. Въпреки провала на Набуко се обсъждат доставки от Иран, газопровод от Кюрдските райони на Ирак (вече планиран) и пренос с кораби на втечнен газ от САЩ. Нас пак ни няма никъде.
Разглеждайки тези сценарии и посочвайки какво ще се случи, в този анализ има само едно изречение с признанието, че Унгария и България ще пострадат най-много като най-зависими от доставките. Споменава се, че сами сме си виновни, тъй като не сме си построили съответните газопроводи за съседните страни. И нищо повече. Всички мерки са насочени само към осигуряване на западно-европейските страни и абсолютно нищо за нас, тоест ние сме изоставени тотално и трябва да мислим сами за себе си. Трябва да вземем правото в ръцете си, за да защитим интересите на България. Противопоставянето САЩ–Русия, събитията в Украйна, различията САЩ–ЕС , произтичащите въздействия върху националмната ни сигурност, потвърждават две неща: първо, нашите предупреждения към политиците , че е недостатъчно и повърхностно да се разгрлежда националната ни сигурност само в рамките на ЕС и НАТО. И второ, продължаваме да подценяваме необходимостта от аналитични центрове, които да разработват сценарии за възможните рискове в средносрочен и дългосрочен план както по проблеми, така и по страни и региони.

Противниците на проекта Южен поток в България трябва да знаят, че той ще се случи с нас или без нас, а работата им срещу него е «приятески огън» срещу още 5 европейски страни в нужда. България не е заинтересована обаче от варианта, този проект да бъде преразгледан и да мине през Турция. Няма страна в света, която да отказва през нея да мине транзитен тръбопровод, защото това са приходи и сигурност за десетилетия напред.

Вярно е, че в Европа постепенно настъпва отрезвяване, като разбираемо то е свързано както със събитията в Украйна, така и в решенията на ЕС. Има надежда, че при новия състав на ЕК ще бъде изоставена досегашната позиция по този проект, който е само замразен, а не спрян, ще бъде подновен. Остава съмнението, че това е твърде оптимистична оценка, защото този проект ще зависи от това дали и кога ще спадне американско-руското противопоставяне в Украйна.

Какви сценарии, могат да се очертаят обаче в този сблъсък и как ще се отразят на България и българо–руското сътрудничество и в частност на проекта „Южен поток”?

1. При реализиране на американския замисъл Русия да бъде въвлечена във въоръжен конфликт, изолирана от света, обвинена във всички грехове, превземане на европейските пазари на енергийни продукти и тотални санкции срещу Москва, подкрепени от ЕС: в този случай България би загубила най–много и то не само заради неосъществения проект «Южен поток» и очаквания енергиен срив и икономически загуби, а и заради загърбване на дългогодишни традиционни отношения между нашите две страни.

2. При успех на военната операция на сегашния режим в Киев срещу Източна Украйна и установяване на пълен контрол без Русия да се намеси, което ще бъде свързано с много човешки жертви и последвано от терор над останалото население: отношенията, които ще се наложат ще се характеризират фактически с условията на една нова студена война. ЕС ще изпадне в неудобното положение на подкрепяща кървавата разправа. Ще нарастне евроскпетницизма, разочарованието от предаване на ценности, заради които сме се присъединили към Съюза. Рано или късно обаче в Украйна ще настъпят нови въоръжени сблъсъци. Южен поток ще бъде обречен, както и при първия сценарий, ако ЕС не защити по–силно интересите си пред натиска на САЩ. Българо–руските отношения – в известнта степен ограничени.

3. Ако властите в Киев и подкрепящите ги американски съветници се убедят, че военната операция не е решение, не без помощта на нарастващите настроения в Европа и сред едрия бизнес против силовия вариант: тогава има шанс да се тръгне по пътя на мирните преговори и придобиване на автономност на проблемните провинции в Източна Украйна и нормализиране на ситуацията. Такъв сценарий би позволил едни прагматични отношения между България и Русия и Украйна.

За съжаление, първите изявления на новото военно ръководство в Киев, за «марш на победата в Севастопол» не изглежда само налудничава идея, водеща към пряка военна конфронтация, а показва, че стоящите зад тези новоназначени генерали американски сили все още си вярват, че там може да бъде изградена американска военноморска база.

Най– широко въздействие върху средата за сигурност, общественото мнение и формиране на политически позиции и отношения между страните оказват елементите на новото поколение войни, които се водят в света през последните години, започващи с информационна война, подготовка на протести в набелязаната страна, финансиране и подкрепа на бунтовници, тайно изпращане на съветници, въвеждане на спецназове в иначе суверенна страна, изпращане на подразделения на частни армии по договор и т.н. Те създадоха впечатление за постепенно рушене на международната система за сигурност.

Последствията от прилаганите методи на водене на информационна война са:

– изкривяване на представата на политиката на съответната страна вследствие на целенасочена дезинформация;

– разочарование от погазването на международно–правни норми и подкопаване на вярата в моралните ценности на съвременното цивилизационно общество;

– внасяне на несигурност в бизнеса относно бъдещата стабилност на бизнес–отношения и възможности.

Възможностите на съвременните комуникации, социални мрежи, имат и обратно въздействие. Опитът например на организираната с подкрепа на украинското посолство в България конференция «Истината за Украйна» да оправдае политиката на Киев определено бе провал, защото няма как да приемеш изразените там мнения, ако преди това си видял снимката на убитото на улицата дете и детската главичка, потънала в кръв, снимката на плачещото дете над трупа на майка си, ужасните картини на изгорелите в Одеса, или видеозаписите на цивилните граждани, между които и майки с деца на ръце, които се опитваха с голи ръце да спрат колона бронирани машини.

Същевременно обаче, режисирани «дискусии» в някои университети показаха срамно еднопластово мислене и нетърпимост към различното мнение. Много експерти не се включиха въобще в обсъждания, свързани с отношението ни към Русия и руската политика, защото всеки разумен, логичен, убедителен аргумент бива заливан с ругатни, а авторите им– изпращани в Сибир.

За да си сътрудничим, трябва да се познаваме добре, но американски и западноевропейски медии, а вече и много български медии вредят всъщност на собствените си страни, защото чрез тях е невъзможно да проникнеш в същността на ставащото, на движещите сили и процеси. Това противоречи и на интересите на бизнеса, който предпочиташе да назначава хора, били на стаж в Русия и Китай. А сега с дезинформационната си кампания политици и медии искат да затворят врататата към Русия, а следващата врата, която се затваря с нея е тази на икономическото и културно сътрудничество, ако продължават в същия стил.

«Промиването на мозъците» се извършва не само в представянето на актуалните събития свързани с Украйна. Атакуват се исторически истини за българо–руските отношения, дори и до фрагменти като поведението на руските войски на българска територия.

В триъгълника политици– медии – експрети се концентрира важен потенциал за въздействие на протичащите процеси и гарантиране на едно успешно сътрудничество в бъдеще.

– Очевидно е, че политиците се дискредитират когато защитават неубедителни тези, обслужвайки чужди интереси;

– Очевидно е, че по–голямо доверие заслужават бизнес–специалистите и експертите. Със забележка към последните: израждането на някои «експерти» в изпълнители на политически поръчки, които трябва да навредят на сътрудничеството ни с Русия;

– Но както експретите, така и политиците могат да бъдат чути през медиите, като политиците се ползват с много по–голямо предимство.

Изводът е, че медиите трябва да променят в качествена посока своята компетентност, да се отърсят от самоцензура, да осъзнаят огромната си отговорност и станат действащото свързващо звено между експерти и политици.

Създаде се впечатление, че протичащите събития засилиха русофобията в България. Но тези, които се опитваха да сведат нещата до противопоставяне само на русофоби на русофили, само до примитивното внушение за избор Изток или Запад, какъвто вече не е нужен, ще се окажат най–големите вредители на националните интереси, защото определени среди в ЕС биха намерили в това аргументи за стратегия за «Европа на две скорости» и оставяне на България в една периферия.

Много важно е обаче, да се види, че политическата сила с най–изразени русофобски позиции, нагнетяваща тенденциозни настроения срещу българо–руски проекти, въпреки разпада й и излизане от парламента, но днес отново във възход, всъщност е имала постоянна, непрекъсната политика против националните интереси на България:

– нейни представители продадоха на американски фирми двата ТЕЦ–а «Марица1 и 3» при крайно неизгодни дългосрочни условия, оскъпяващи и днес електроенергията;

– същите, с крайно непрофесионални аргументи подкрепиха атаката срещу строителството на АЕЦ «Белене», един готов проект и разрешителните от ЕС и перспективи за 40 г. напред.

– лидерът на същата политическа сила внесе в Парламента декларация, обявяваща възродителния процес за геноцид, изготвен от чуждо разузнаване в столица на съседна нам страна с всички последствия– от международен съд до финансови претенции към България.

Изброяването на конкретни техни действия срещу националните интереси би могло да продължи. Същността е да се разбере паралела: русофобските им изявления вървят паралелно с дълга поредица от дейстнвия срещу националните интереси на България. Какво съвпадение!

В заключение: какво трябва да се прави и отстоява в близък и средносрочен план:

– На предстсоящата среща на върха на НАТО през септември т.г. да не се допусне класифицирането на Русия като «враг» и промяна в концепциите и плановете на организацията, насочена в такава посока. България трябва да отказва участие в демонстративни военни учения в близост с кризисния регион, да не се съгласява с предстоящо евентуално въоръжаване на украинските в.с. провеждащи операцияв Източна Украйна.

– Българските позиции трябва да са съобразени с нарастващите тенденции в Европа, сред държавни ръководители, политици, включително и на десни партии и най–вече на едрия европейски бизнес за диалог и отказ от силови варианти на решаване на кризата.

– Шестте участнички в проекта Южен поток би трябвало да излязат с обща позиция пред следващата ЕК.– Всички страни трябва да препотвърдят ангажиментите си към международния правов ред  и заключителния акт от Хелзинки;

– Трябва да засилим инструментариума на ОССЕ, да се увеличат квотите за наблюдатели и инспектори и стигнем до конкретни решения на срещата на организацията през 2015 г. ;

– Всяка страна трябва да осъди неофашистките сили и подкрепата за тях, да подкрепи стабилизирането на Украйна и демократичното разрешаване на конфликта.

– За всяка демократична страна трябва да се разбира от само себе си, че прилагането на елементите на информационната война, фактически участва в една война от четвърто поколение. Въпрос на политически морал, журналистическа чест е да не се допуска дезинформацията да формира омраза и агресивни нагласи.

– Настоящего напрежение в отношенията Европа–Русия, подклаждано от САЩ, не може да бъде основание за ограничаване, въздържане или забавяне на двустранното сътрудничество между нашите две страни. Освен развитиего на изключително значимите икономически връзки, важно е да дадем пример, как можем да се фокусираме върху приоритетни за Европа и света проблеми като:

Обсъждане на общите заплахи, изискващи сътрудничество в областта на сигурността– радикалния ислям и тероризма; киберотбраната; необходимостта от нови правни рамки за новите видове въоръжения, необхванати от досегашните договори и предотвратяване на нова надпревара във въоръжаването.

България би трябвало да вземе пример от Германия, как дори и при сегашното напрежение се предлагат идеи и инициативи от съвместното разработените вече сценарии на отношенията до 2030 г., но не като прогноза, а като възможности и повод за размисъл до конкретни предложения като това за германо–руски център по сигурността, идея за която ще се намерят българи, които да реагират с довода, че не е подходяща, защото сме страна член на НАТО. Да, България е и ще остане член на ЕС и на НАТО, но България иска да има мир, стабилност и приятелски и прагматични, взаимоизгодни икономически, научни, политически и културни отношения пс един народ, с който сме сдвързани от векове.