Задкулисието и рисковете от новата война в Ирак

Симеон Николов

«Ислямска държава Ирак и Леванта” /ИДИЛ/ не се появи „от нищото”. Още когато бе ликвидиран Осама бен Ладен само отделни експереи възразиха на еуфорията на политиците, че с тероризма било свършено. По–близо до истината бе, че такъв лидер вече не бе и нужен. Тогава посочихме, че силата на терористите нараства, а не отслабва, независимо от загубата на лидери и изпълнители. Нещо повече, предвид на новите технологични комуникационни възможности, силата на отделния терорист може за кратко време да нарастне хилядократно.  Досега в терористични актове по света бяха замесени над 300 различни групировки.

В условията на разрастване на ислямизацията и настъплението на фундаментализма, не бе трудно да се прогнозира, че това ще бъде представено включително и от експертите като поражение на Запада. А то ще е победа и в интерес на тероризма. Освен това, подобно развитие ще се отрази на развитието на ислямизацията и в съседни райони, включително и в постсъветското пространство . Разочарование от „революциите” ще даде нови шансове и възможности на „Ал Кайда”. Случилото се със смяната на режими в Близкия Изток и Северна Африка потвърди тези прогнози.

Още преди ликвидирането на Осама бен Ладен, започна реализацията на план по изграждане на нова организация на „Ал Кайда”– стратегическо ниво с трима лидери, командно – с 6 специализирани организации и 14 територилни организации.

Не беше трудно да се предвиди и това, че финансовата подкрепа на т.н. „бунтовници” в Сирия и снабдяването им с оръжие ще създаде една мощна армия от терористи, която ще бъде заплаха за съседни сдрани, а след събитията в Сирия ще се върнат в родните си страни, включително и европейски такива и ще представляват потенциал за терористична заплаха. Освен това експертите отдавна посочваха, че стимулирането на сунитско–шиитски сблъсък и особено вземането на страна в него, крие опасност от възпламеняването на целия Близък Изток.

Днешните събития се вписват в рамките на едно продължително настъпление на исляма. Мюсюлманите все пак са второто по мощ религиозно семейство с 1,6 млрд вярващи, което съгласно последни проучвания ще нарастне на 2,2 млрд до 2030 г. А сунитите с 85% от мюсюлманите представляват най–голямата група в исляма. 1/ Комуникационната среда позволи много по–лесно и бързо да се привличат последователи в една „свещена война”. А представата, че вярата е преди всичко лично нещо на индивида, бе изместена от борбата на религиозни общности за мобилизиране на последователи и демонстрация на сила. Сбъдва се прогнозата, че религиозните и морални спорове за принципи и поведение в живота ще се изострят още повече в бъдеще.

Не е нова и обявената от ИДИЛ цел за основаване на своя държава. Такива образования има вече в Африка. Друг е въпросът, че практиката показва неспособността с насилие, което рано или късно отблъсква населението, да създадат въобще държавност.

А колкото до бъдещ разпад или федерализиране на Ирак, това го прогнозирахме още преди напускането на коалиционните сили.

Настоящото настъпление на ИДИЛ в Ирак се вписват в две тенденции: на преход от тероризъм към партизанска война и от такава към по–мащабни традиционни военни действия, както и към рязко увеличаване на терористичните нападения и броя на жертвите в региона. Именно Ирак е водеща страна от десетте, засегнати най–силно от тероризма през последните 5 години: 1. Ирак, 2. Афганистан, 3. Пакистан, 4. Тайланд, 5. Филипините, 6.Русия, 7. Индия, 8.Колумбия, 9.Сомалия, 10. Израел. Само в периода 2008 – 2012 г. са загинали 43 000 души при 17 100 терористични акта. Изключвам Сирия, за която няма надеждни данни за точния брой жертви. Ирак е страната и с най–голям брой жертви – над 15 000 при това за същия период, докато днес благодарение на жестокостите на ИДИЛ той рязко ще скочи.

Операцията на ИДИЛ в Ирак се откроява със следните важни елементи:

– тя има стратегически замисъл /овладяването на Мосул има политическо, икономическо и пропагандно значение/, има очевидно добро премислен план и ясна цел /създаването на ислямска държава/;

– моментът на операцията и насоките й очевидно са внимателно премислени на база на разузнавателна информация, която едва ли е единствено на ИДИЛ. Много правилно са разчетени слабостите на иракската власт и най–вече на иракската армия и полиция и изгледите за успех. Първоначалните лесни успехи се дължат и на факта, че имат внедрени симпатизанти в държавните ведомства и органите за сигурност, метод, характерен и при събитията в Либия и при терористимчната «Боко Харам» в Нигерия.

– във военната операция има елементи на професионално военно планиране, подсигуряване и развитие на успеха. Съчетани са бойни действия с пропагандно–психологическо въздействие и умело използване на съвременни комуникационни средства, внушаващи страх /основен принцип при тероризма/ и създавайки впечатлението, че побеждава каузата ИДИЛ, а не оръжията и жестокостите.

– развитието на успеха й стана възможен, защото притежава танкове съветско производство от сирийската и от иракската армия, противотанкови ракети, с които ги снабди Саудитска Арабия, бронетранспорьори, американско производство, гаубици М–198 с обсег на поразяване 20 км и няколко аверикански хеликоптера, иззети при завземането на Мосул.

Част от успехите се дължи на богатия боен опит натрупан в Сирия, на полученото там въоръжение и финансиране, както и на качествата на лидера на тази организация Абу Бакр ал Багдади. Вероятно и на участието на бивши военни от режима на Саддам Хюсеин, включили се към ИДИЛ и разработили някои от военните планове.

– отличителна черта е насочването и овладяването на райони с нефтенти залежи, подход, който ИДИЛ имаше и в Сирия, защото ги използва като финансови източници, наред с тези от престъпни организации;

– и накрая трябва да се корегира представата ни в Европа след първите събощения за тази операция. Все пак, въпреки жестокостите, наблюдаваме присъединяване към бойците от ИДИЛ на привърженици на Саддам Хюсеин, бивши войници и представители на сунитски племена. Тоест има елементи и на един процес, който приближава тази операция към формите на едно сунитско въстание срещу шиитите. Има предположения, че в така добре планираната, подготвена и провеждана операция участва бившият вицепрезидент и заместник на Саддам Хюсеин Иззет Ибрахим ал–Дури.

Разузнаването на Саудитска Арабия има преки връзки и влияние в бунтовническите организации в Сирия, включително и ИДИЛ, канали за финансиране и доставка на въоръжение. Нещо повече, според френския специалист по Близък Изток Ален Шуе групоровката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" е създадена от Саудитските тайни служби и използвана от разузнаването на Катар. Крайната цел на ИДИЛ– създаване на ислямска държава, не е трудно да се стимулира от сунитската група държави, ако пътят към тази цел отговаря на интересите им.

Защо точно в този момент? Изключително слабото управление на Малики, разединението, безотговорността, корупцията, недоволството на сунитите от пренебрегването им, просто предлагат благоприятния момент за такава операция.

Защо точно тази операция? Саудитска Арабия беше изключително силно раздразнена от преориентирането на САЩ към преговори и сближаване с Иран. Дипломатическата офанзива и опити да въвлекат САЩ във войната в Сирия, пряко, с ВС, не промениха коренно нещата. Опитът на шефа на Саудитското разузнаване да рекетира руския президент Путин също завърши безуспешно и дори унизително, но седмици след това бе инсценирана огромната провокация с отровен газ в Сирия. Саудитците не прощават. А Ирак си позволи да предостави възможност на Иран да транспортира въоръжение за армията на Асад в Сирия, което разгневи както САЩ, така и Сауситска Арабия.

Сегашната операция на ИДИЛ в Ирак има следните последствия:

– активизира се и се разширява сунитско–шиитския сблъсък в Близкия Изток, започнат с войната в Сирия;

– настоящата нова война в Ирак изправят САЩ пред трудното решение дали и как да се намесят и последствията за тях;

– разгромът на иракската армия и бунта срещу режима дисксредитира целия досегашен ангажимент и стратегия на САЩ в Ирак и особено неефективната подготовка на иракската армия, за което бяха вложени 25 милиарда долара;

– провокира се Иран да се намеси в защита на шиитите в Ирак / а той вече изпрати в Ирак 3 батальона от елитните „Кудс” /;

– спадането на добива на нефт ще бъде покрито от Саудитска Арабия, което тя вече заяви– 2 млн барела дневно, при производство на Ирак 2,5 – 3 млн.

Дестабилизацията на Ирак засяга косвено и Русия, макар тя да започна експлоатация на находища главно в Южен Ирак. При това има странно съвпадение по време на операцита на ИДИЛ и факта, че от март 2014 Русия пристъпи към търговски добив във второго по големина находище в Ирак /”Зап. Курна 2”/120 000 барела дневно, а от май 2014 г. Газпром започна долива на нефт в Бадра с 15 хил. барела дневно. Странни на пръв поглед съвпадения на горните дати с операцията на ИДИЛ.

Независимо до каква степен Саудитска Арабия има пръст в операцията на ИДИЛ в Ирак, всички последици от нея са благоприятни за саудитската политика.

На анализаторите в Пентагона няма да им е трудно да се досетят, че операцията им предоставя и шанс: под предлог пресвледване на терористите, да нападнат техните бази в Северна Сирия и създадат така необходимия и несбъднал се плацдарм за по–нататъшни действия на бунтовниците срещу Асад.

Президентът на САЩ не може да се намеси пряко с военна сила в Ирак по стратегически и морални съобръжания, но главно, защото това би противоречало на заявената от него политика за прекратяване на войните. Искането на иракската страна за използване на безпилотни летателни средства, както в Пакистан също е трудно приложимо, защото те не могат да бъдат ефективни в градски условия, а само срещу някои бази покрай сирийската граница и в околностите на някои иракски градове. Намеса на САЩ би довела до:

– жертви сред цивилното население;

– радикализиране сред антиамериканските и антиправителствени среди;

– временно решение без отстраняване на основните проблеми на сигурността, те. Ако иракските сили не могат да осигурят ефективен контрол след прекратяване на американска намеса.

Ако САЩ не се намеси, ще бъдем свидетели на:

– разрастване на сблъсъка с шиитите ог Южен Ирак;

– създаване на ислямска държава от ИДИЛ;

– етническо прочистване на голяма част от страната;

– бежанска вълна, която ще достигне и Европа /само от Мосул напуснаха 500 000/;

– създаване на мощен източник на терористична заплаха, плацдарм за подготовка на терористи, привличане и обучаване на такива от цяла Европа;

– създаване на условия за по–нататъшна експанзия към държавите от постсъветското пространство;

– предизвикване на ефекта на доминото и нови граждански войни в целия регион с участието на сегашни и нови терористични и религиозни организации.

В тези условия САЩ бяха принудени да обещаят само военна помощ и да демонсрират сила с изпращането на група бойни кораби. Същевременно– да се обърнат към Иран за подкрепа, който веднага отговори с увереност, че подобни разговори не биха били целесъобразни. Тук Вашингтон трябва да прецени, след като веднъж разпалвайки войната в Ирак, влиянието на Иран в страната се повиши, дали сега няма да даде нов тласък на това иранско влияние. Националното помирение като единствено дългосрочно решение за Ирак продължава да бъде американската позиция, която изглежда правилна, но без гаранция за скорошна реализация. Саудитска Арабия от своя страна, постигна целта си за въвличане на Иран и ще търси възможност за дискредитирането му пред САЩ.

Освен на Иран, някои съветници на американския президент разчитат и на Турция. Само че за разлика от Иран, ролята на Турция носи много въпросителни. Тя винаги е защитавала туркмените /а в завзетия от ИДИЛ гр Тал Афар живеят точно такива/.Анкара винаги е гледала с интерес към кюрдските райони, в които има нефтени залежи, безпокояла се е от една силна кюрдска автономия и целенасочено е заселвала хора там. От друга страна тя пропускаше терерости през сирийската граница, доставяше дори въоръжение за бунтовниците, укрити в медицински е хуманитарен транспорт, продеставяше лагери за почивка и обучение на терористи.

Изключително важно е поведението на кюрдите в създалата се ситуация. Те използваха паническото отстъпление на армията и завзеха оспорвания им в миналото център– град Киркук, наричан „Кюрдския Йерусалим”. Известно е, че кюрдските райони са единственото по–стабилно място в Ирак, със свое правителство и свои въоръжени отряди– пешмерги, които наброяват 200 000, както и с оръжие в излишък. Без правото да експлоатират нефтените богатства на Киркук, районът трудно би се развивал и просперирал. Сега, при създалия се вакуум, те взеха инициативата, но без да обявяват отцепване и създаване на самостоятелна държава. Добрите им връзки със САЩ и Европа, ги прави съюзници в един труден период, който се задава.

Решението на САЩ, как да реагира, съвпада по време със засилена критика срещу президента, обинения в слабост да налага амираканската воля и проясняващато се от друга страна разбиране в самия Обама, че във формиращия се нов световен ред периметърът на американската мощ все пак е по–ограничен. Част от експертите обвиняват интервенцията от 2003 г. за ситуацията в Ирак и сигурно в голяма степен са прави. Други считат за грешка извеждането на коалиционните сили от Ирак преди 3 години. Но не могат да дадат аргументиран отговор на въпроса, а нямаше ли да се случи днешната ситуация дори да беше оставен определен войскови контингент. Възможно е обаче събитията в Ирак ще повлияят на решението за оставяне на определен американски конгингент за обучение и консултации в Афганистан, което за сега буксува поради несъгласието на афганистанския режим с поставяните условия.

На решението на САЩ влияе и голямата доза подценяване на ИДИЛ от повечето американски експерти, съветващи Обама да не се намесва. Аргументът им, че ИДИЛ не се е трансформирала в конвенционална армия изостава във времето. Истината е, че тя не само че вече разполага с именно тежко армейско въоръжение, не само с боен опит и дезертирали от сирийската армия бойци, но и с финансови средства / около 1 милиард долара , само в Мосул са иззети от банките над 350 милиона евро/, с които може да си позволи най–модерната бойна техника на черния оръжеен пазар, на който се предлагат и ракети и вертолети и дори химически и ядрени заряди. От това следва, че групировката може да се самофинансира още години наред. Такива експерти боравят и с неверни данни за числеността на армията на ИДИЛ. Към терористите се присъединиха освободените затворници , както и част от предалите се сунитски войници след завземането на Мосул. Подценява се и факта, че част от населението приема ИДИЛ като по–малкото зло, отколкото шиитското подтисничество.

Не бива да се подценява и една друга страна на терористична заплаха: принципът, който следва лидерът за набиране на последователи от цял свят, тяхното обучение, използване в боя и връщане в родните им страни за вербуване на нови потенциални бъдещи джихадисти. И в това няма нищо ново, защото се базира на решение от преди 2 години. Западноевропейски наблюдатели цитират в тази връзка случая от май т.г., при който французин от арабски поризход уби трима души в еврейския музей в Брюксел, арестуваното на 14 май на летището в Берлин лице с френскси паспрот, идващо от Сирия, което се оказа ръководител от по–високо ниво на терористична организация и др.

Очертаващаата се продължителност на конфликта и прилаганите нечувани жестокости предполагат, че и християнското население ще понесе огромни щети. От 2003 г. християнска общност в Ирак е подложена на силно религиозно преследване в резултат от последиците от конфликта и вследствие на това се е стопило с над 50 процента. Покледно убежище християните намериха именно в провинция Ниневия, която силите на ИДИЛ завзеха

Относно бъдещето на Ирак

Нашите прогнози още от преди няколко години, че Ирак ще се разпадне на три части, днес отново е предмет на експертно и политическо обсъждане. Защитниците на тази теза използват два аргумента: 1. Има фактическо разделение от три националности; 2. Борбата срещу тероризма би била по–ефективна след разделяне на Ирак на три части. Те пропускат обаче да анализират трудностите: отново ще възникнат споровете за районите с нефтени залежи и делът от печалбата; непреодолимите амбиции на шиитите; неспособността да се привлекат племенните лидери; неспособността да се преодолеят различията и неефективността на сегашното ръководство.

Кюрдскага част на Ирак със сигурност би била жизненоспособна при евентуално пълно отделяне по причини, които посочихме по–горе. Шиитски Югоизточен Ирак в голяма степен също би могъл да постигне своя просперитет. Но Югозападен Ирак, населен както с шиити, така и със сунитски араби няма никаква икономическа база за да оцелее. Преди да се стигне до евентуален разпад ще бъде направен опит за създаване на една по–хлабава федеративна структура и постигане на съгласие за разпределение на ресурсите на страната.

Прогнози

1. САЩ няма да се намеси в сунитско–шиитския конфликт поне докато не бъдат ичерпани възможностите за промяна на политиката на премиера и влиянието на съседните страни. Но дори и след евентуален провал на същите САЩ няма да отидат по–далеч от подпомагане на иракските въоръжени сили с разузнавателна информация, частично използване на безпилотни летателни средства срещу обекти на терористите и едва след това, при необходимост– скрито изпращане на командоси на територията на Ирак.

2. Операцията на ИДИЛ ще бъде началото на едно продължително дестабилизиране на региона, без това да прерастне в една мащабна война. От тази дестабилизация са застрашени страни с вътрешни проблеми като Ливан и Йордания.

Удължаването на гражданско–религиозната война и укрепване на ИДИЛ може да се случат, ако САЩ продължи досегашната си политика в стила – Ирак, Сирия, Либия, предизвикваща разрастването на анархията и тероризма, довели до раждането и бурното развитие на сили като ИДИЛ.

3. В зависимост от противодействието на ИДИЛ, последната по всяка вероятност няма да постигне голямата си цел за ислямска държава в предвидените мащаби, но ще остане най–голямата сила и ще запази териториии в Сирия и Ирак.

Заплахи за България и необходими реакции

1. Бежанки поток

Ако изхождаме от очертаващата се продължителност на операцията на ИДИЛ, прерастването й в религиозна война и прилаганите жестокости срещу цивилното население, можем със сигурност да прогнозираме увеличаване на бежанската вълна. Предвид на това, че тя ще се насочи към по–стабилни райони като Кюрдистан и към съседни на Ирак страни, малка част от нея би могла да достигне България, но и досегашната бежанска вълна от Сирия, Алжир и Афганистан показа какви трудности и заплахи ни донесе.

2. Терористична заплаха

Както вече изтъкнахме по–горе, самите цели на ИДИЛ за интернационализиране на дейността й гарантират както активизирането на набиране на доброволци джихадисти от европейските страни, така и провеждане на атентати. България като транзитна страна и част от Европа не може да бъде изключена от тези заплахи. В този смисъл «Сарафово»–2 е по–скоро вероятно.

3 . Сред необходимите реакции трябва да отбележим инициативи в международни организации на българската държава и на българската Църква срешу геноцида над християнското население и разрушаване на християнски църкви.