Европа сателит? Не заслужава такова унижение!

Доц. Йордан Величков٭/

Най-активните фактори в световните процеси - положителни или отрицателни, през последните столетия са големите държави, наречени „велики сили“. От XVIII до началото на XX век това са Англия, Австрия, Русия и Франция, а в края на XIX век към тях се присъединяват Германия, САЩ, Италия и Япония. Те са различни, но всяка от тях - без изключение - се стреми не само да се задържи като фактор на световната сцена, но и да става още „по-велика“ и дори най-великата на планетата.

Основно средство за израстването на една държава до велика сила е оръжието. Според германския държавник Ото фон Бисмарк „земята ни принадлежи на силните“. Със сила е създадена британската колониална империя. В експанзията си през XIX век САЩ от 13 щата нарастват на 50 с цената на милиони избити индианци. Наполеон във Франция прави опит със сила да наложи своята доминация над Европа.

Кайзерова Германия запали през 1914 г. най-кръвопролитната до онзи момент война в човешката история с една-единствена цел - преразпределение на заграбените вече колонии. За агресивните амбиции на Хитлер да създаде „хилядолетен германски райх“ човечеството плати с 60 милиона жертви. С оръжие е създадена Руската империя, след която Съветският съюз силно разширява сферата си на влияние и налага своята политическа система в цяла Източна Европа. Последният, но не по-малко амбициозен претендент за световна доминация са Съединените щати.

Над половин столетие те държат под военен и политически контрол цяла Западна Европа, Латинска Америка и огромни части от Азия. След рухването на двуполюсния модел и разпадането на СССР и след векове на конфликти и войни надеждите на международната общност, че светът най-сетне ще заживее в мир и хармония, рухват. Вашингтон рязко поема към нов външнополитически курс - налагане на световен хегемонизъм. Според най-авторитетните американски научни центрове и анализатори САЩ са държавата, която през последните десетилетия най-често прибягва до употреба на оръжие, включително до мащабни войни. Вашингтон е рекордьор в организирането на преврати и налагане на послушни власти във всички точки на света. В същото време американските правителства открито подкрепят - военно и финансово - деспотични режими, брутални диктатори и дори терористични организации... Принципът, че целта оправдава всички позволени и непозволени средства, е основополагащ в американската външна политика. Неслучайно много социологически проучвания - включително в Западна Европа - категорично определят Съединените щати като най-голямата заплаха за световния мир и сигурност.

Въпреки усилията си САЩ до този момент не успяват да преодолеят две сериозни пречки по пътя към абсолютно световно лидерство. Това са Русия и Европейският съюз. Руският фактор смущава с огромната територия и респектира с ракетно-ядрената мощ, равностойна на американската. Опитът за разчленяване на изпадналата в анархия Русия на Борис Елцин е осуетен от Владимир Путин. С пълен неуспех завършват и усилията за налагане на военно превъзходство над Москва.

След провала на тези опити Вашингтон радикално променя антируския си подход - най-напред чрез разширяване на НАТО на изток, до границите с Русия. Паралелно с тази стъпка се подклаждат огнища на напрежение на междуетнически и религиозни конфликти на границата на Руската федерация или в самата нея. Най-мащабна провокация срещу Москва е финансираната и режисирана от американците остра криза в Украйна, заплашваща да прерасне в гражданска война. През 2008 г. Вашингтон подтикна малката Грузия да предизвика могъщия си съсед, но не постигна дестабилизация на Русия. Затова той заложи на голямата Украйна и преди всичко на крайните националисти и фашизирани русофоби, които рязко вдигнаха напрежението, избивайки десетки мирни граждани. Грубата намеса на САЩ в Украйна е поредно доказателство, че за свръхамбициите им не са пречка диктаторски режими, терористични организации или фашизирани елементи. Пречка са Русия и Европейският съюз. Затова най-доброто за Москва и Брюксел е широко и активно икономическо сътрудничество. Ако пък европейските държави бъдат въвлечени във военен конфликт с Русия (нещо малко вероятно, поне засега), това ще бъде триумф за Вашингтон. Такъв самоубийствен за Европа вариант би „гарантирал“ поне няколко десетилетия американско господство на планетата.

Русия - като всяка велика сила - не е безгрешна. Несериозно е обаче вината за кризата в Украйна да се приписва единствено на Москва. Не друг, а Русия създава най-голямата държава на украинците в тяхната история, включвайки в границите й дори чужди територии и етноси. След СССР Москва не предявява никакви териториални претенции към обявилата през 1991 г. независимост украинска държава, нещо повече - оставя в границите й над 10 милиона руснаци. Руската страна не провокира конфликти в Украйна по време на проамериканското и антируско правителство на Юлия Тимошенко. Но сега в Киев е извършен преврат и екзалтирани фашисти избиват или живи изгарят невъоръжени хора, чиято вина е, че отстояват националния си произход и роден език. Абсурдно е да се иска от Русия да гледа това равнодушно.

А как реагира Вашингтон при т.нар. кубинска криза през 1962 г.? Заради ракети, инсталирани в Куба, на 150 км от САЩ, президентът Кенеди беше готов за ядрена война. Днес на Русия сякаш отричат правото на сигурност, и то след като предполагаемата заплаха е на самата й граница. Събитията след 1991 г. потвърждават, че Москва не търси територии. Тя ги има достатъчно. Тя се нуждае от сигурност. А когато се извършват груби провокации на нейната граница, е в правото си да реагира.

Преди 60 години американският президент Дуайт Айзенхауер предупреждава за опасно нарастващата мощ на военно-промишления сектор в икономиката и политиката на страната му. Повод е искане в Конгреса за увеличаване на военния бюджет на 40 млрд. долара. Днес средствата за въоръжаване в САЩ надхвърлят 700 милиарда долара- сума, по-голяма от военните бюджети на всички държави по света. И производителите, и търговците на оръжия не само влияят върху външната политика на Вашингтон - те определят нейния характер. Европа е пред съдбовен избор. Ще позволи ли тя да бъде въвлечена поради липса на единство в американските стратегически планове? Ще допусне ли да повтори безумието от 1914-а и 1939-а, което помогна на Съединените щати много бързо да израснат до свръхбогата и свръхвъоръжена сила? Ще допусне ли ЕС да бъде манипулиран от най-реакционната и войнстваща част на американската върхушка?

След края на студената война сегашната криза в Украйна е най-сериозният тест за същността на Европейския съюз и дори за смисъла за неговото съществуване. Една държава може да бъде сателит на велика сила, но цял един континент с изключителна история и невероятен потенциал не заслужава такова унижение.

٭/ Доц. д-р Йордан Величков е бивш дипломат, юрист по образование. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. Депутат в 40-ото НС. От 1995 г. е преподавател по международни отношения в ЮЗУ „Неофит Рилски“ - Благоевград и в СУ „Св. Климент Охридски“.