Най–сетне да започнем да зашиваме страниците на историята. Днес Турция е приятелска страна. Да се учим от нея как се грижи за своите хора
Изказване на Георги Коритаров
на конференцията „50 години от освобождването на военния разузнавач Пеньо Пенев от турските затвори, замяната му за 9 турски агенти и награждаването му от министъра на отбраната“
Искам да поясня, как започнаха нещата. Знаете, че участвах в телевизионни предевания, където е ставало дума за това. Тогава казах, че той трябва да бъде предложен за орден Стара планина I степен. Искам да Ви разкажа за логиката, как стигнах до това. Народният представител Хюсеин Хафъзов направи прословутото си изказване и аз бях поканен в студиото първоначално да коментирам неговото изказване. И моята оценка е следната и ще я повторя пред вас, достойни български военни разузнавачи и представители на други специални служби. Моята оценка за изказването на Хафъзов беше, че това е най–свободолюбивото и смело изказване, правено в българския парламент. Защо? Защото за първи път става човек, което означава се чувства свободен и казва какво мисли. Казва имената на Осман Калъч, на Ахмет Давутоглу от едно българско село, на Нури Адала. Три имена посочи той и аз си казах така: Този човек има честа и свободолюбието да каже, че ще следва пътя на тези трима. Но когато каза, че са разменени срещу някого, той не каза името на Пеньо Пенев. А аз си казах: защо турската държава може да се грижи за своите хора, защо турската държава може един от разменените срещу български военен разузнавач агент да го изпрати на важни дипломатически постове , вкл. в Белград, да го направи съветник на двама или трима турски президенти. Да изживее живота си достойно в хармония със своя патриотизъм. А българската държава 50 години да не е казала, да не е съобщила, името на този човек, който е разменен за 9 чужди агенти.
Поинтенресувах се и установих, че това е Пеньо Върбанов Пенев. Направих едно телевизионно предаване и поканих Бончо Асенов. Той ми донесе много литература по случая . Запознах се много подробно с нея.
Разбира се, би било комплимент да се видя с Осман Калъч. Но не съм го виждал в Белград. Никога не съм го виждал на живо.
Моята идея бе следната. Това е един прекрасен повод, достойният българин Пеньо Върбанов Пенев макар и на тази вързраст, на която е, да може:
Първо, най–сетне да усети лично, че има българска държава, която признава работата му за нея,
Второ, най–сетне да започнем да зашиваме страниците на историята, да започнем да гледаме мъдро и интелигентно. Турция си има своята история, ние си имаме нашата история. Днес това не са конфронтационни държави. Това са приятелски държави, съюзници, всяка със своята специфика.
Наградата за господин Пеньо Пенев и това, което става днес, не е неприятелски жест или опит да вадим стари рани в отношенията с друга държава. Просто е опит да си кажем: било каквото било. Имало е периоди, когато сме били противници.
Но днес имаме повод да се учим от Турция, как тя се грижи за своите хора. Да направим и ние същото за един българин, който го заслужава. И това беше в основата.
Не съм го виждал Осман Калъч. Дори съм чувал, че процесът срещу него бил скалъпен, което никак не е невероятно, защото 47– 48–а година, това е периода на най–тежкия сталинизъм и Червенковския период. Дали е разменен срещу турски агенти или срещу набедени български граждани от турски произход, че са агенти, нека историята да каже.
Въпросът е, че г–н Пеньо Пенев е герой и той заслужава нашето признание!
|