ЗАКЪСНЯ ЛИ ПРЕЗИДЕНТЪТ ИЛИ СЕ РАЗМИНА СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ

Очаквания от заседанието на КСНС. Терористичната заплаха нараства

Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения

«Консултативният съвет за национална сигурност се занимава със стратегически, а не с оперативни въпроси.» Това бе един от аргументите в защита на тезата, че президентът Плевнелиев не смята за необходимо да го свиква, преди «правителството да си е свършило работата» и дълго време не искаше да го прави, дори в нарушение на задължението за провеждането му най–малко веднъж на три месеца. Обявената тема за предстоящото на 20 ноември т.г. заседание обаче смущава още повече. Първо с дългата си и обтекаема формулировка и второ– с очевидното фокусиране върху констатации и «предприети» вече мерки:

“Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България – състояние на средата за сигурност: организационни, функционални и ресурсни способности на държавата за противодействие на актуалните рискове и заплахи. Предприети мерки в съответствие с настъпилите промени в средата за сигурност и тяхното финансово осигуряване”.

Предварително проведените от президента консултации с двама министри /външния и на отбраната/ и с ръководителите на разузнавателните служби и направените след това изявления ясно показаха, че целта му е да защити искането да не се съкращават бюджетите на две от службите, НСО и НРС, което съвсем не е „стратегически” въпрос на фона на заплахите за сигурността и държавността. Още повече, че темата е твърде чувствителна: проектозаконите за службите още отлежават в НС, бюджетът на охранителната служба /35 млн/ е два пъти по–висок от този на разузнавателната /18 млн/, което само по себе си е нелогично, както и самото място на двете– под крилото на президента, което особено за охранителната служба не е практика в повечето страни. Освен това, излиза, че българският главнокомандващ въоръжените сили се тревожи повече за охранителите, отколкото от липсата на средства за модернизация на българската армия.

Големият въпрос, който трябваше да бъде поставен на заседание на КСНС при президента дори не е само този за нелегалните имигранти и бежанците. Той трябваше да зададе общата рамка: «Необходимостта от нов Стратегически преглед на целия сектор на сигурността и актуализиране на стратегическите документи за сигурност». Много по–ясно и точно формулирано и обхващащо разбира се и бежанския и бюджетен проблем в частост.

На първо място сред резултатите от заседанието на КСНС би трябвало да е възлагането на разработка относно актуалните заплахи за сигурността и стартиране на процес на Стратегически преглед на сектора сигурност.

Експертите в международен мащаб са единни в прогнозите си, че през 21 век ще се сблъскваме с проблемите преди всичко на локални конфликти с ниска интензивност. Но свързването на тероризма с нови военни тактики и прибягване до нови средства от т.н. «мръсна бомба» до кибер–атаките прави необходимо да заложим на технологичните иновации за една успешна борба с асиметричните заплахи: от добиването на изпреварваща разузнавателна информация до използването на самолети, хеликоптери и безпилотни летателни средства , позволяващи дистанционно поразяване на вражески цели. А ние нямаме в необходимата степен нито едното нито другото. Тоест трябва да готвим армия за бъдещето, а не такава с кръпти от миналото.

От друга страна очертаващите се коренни промени в бъдещото водене на бойни действия, нови технологии и средства, предполага да мислим за изграждането на нов тип командири на командни длъжности в армията. Американски експерти признават например, че вече е „проблематичен фактът, че много военни командири и ръководители са обхванати от конвенционално мислене. Необходими и търсени са щабни офицери, които повдигат неудобни въпроси и визии, но едновременно с това са прагматици.” Край на цитата. Преминалите през щабове на НАТО български офицери и такива с опит от мисиите ни в конфликтни региони, безспорно ще бъдат в помощ при този преход.

Събитията и прогнозите изискват от нас ясни планове за евентуална подкрепа на съюзнически сили в нови кризисни региони съобразно способностите ни: логистична подкрепа, военномедицинска подкрепа, военноморски контрол и охрана и др. Необходими са дискусии по ситуации, които биха ни изненадали, не прогнози, нито кризисен мениджмънт, а развиване на мисленете в посока бъдещето на сигурността.

Конкретно в Стратегията за национална снигурност, в раздела за външната политика , представена от чл. 126 до чл. 138 има набиващи се на очи въпроси за актуализиране, например в чл. 135 –Близък Изток, член 136–Афганистан и др., а отбрантиелната политика, представена от чл. 140 до 147 има нужда от допълнения напр. към чл. 147 относно приоритета– изграждане на модерна отбранителна институция и др.

Националната отбранителна стратегия пък и без това предвижда междинен преглед през 2015 г / и пълен такъв през 2020 г./, но би било добре предвид динамиката на промените това да стане през 2014 г. В раздел VII «Изграждане и развитие на ВС+ има точки, които освен че дават яснота например на връзката планиране–способности–структури /чл. 86/, но и пораждат редица въпроси, например дали, доколко и защо не са изпълнени всички изисквания / член 93/ за развиване на оперативните способности. В раздел «Ресурси» /човешки, материални, информационни, финансови/ трябва да се засили член 123 относно военния бюджет като процент от БВП. Разглеждайки тези теми неизбежно възниква въпросът, а защо не се изпълняват заложените в стратегически документи цели и задачи?

Причините, поради което президентът не виждаше повод да разглежда бежанският проблем като заплаха, а само като оперативна задача, с която трябва да се справи МВР, е очевидно в неспособността да се прозрят сериозните стратегически последици за страната в един хоризонт от 10– 15 години. Затова един КСНС при президента би трябвало на базата на задълбочен анализ на причините и тенденциите на миграционните процеси в света да възложи разработването на сценарии на развитие на техните потоци към България и потенциала им на заплаха. Първото е важно, защото причините са не само във войните и дестабилизирането на страни в близки региони– днес в Сирия, утре – в Алжир, след него Афганистан, след напускане на съюзническите сили през 2014 г. и т.н. Миграционните потоци се предизвикват и от бедността и продовоствените кризи в Африка, от климатичните проблеми и т.н. Второто е важно, защото сценарийте на увеличаване на бежанската вълна към България в близък, средносрочен и дългосрочен план ще покаже на политици и управляващи истинските размери на заплахата, ще очертае границите на възможностите ни да се справим и необходимите съвместни действия с ЕС и ООН. Първият от разработените в нашия Център за стратегически изследвания сценарий напълно съвпадна с изложеното от еврокомисар Кристалина Георгиева на база документи на ООН, че до крная на 2014 г. може да се очаква трикратно увеличение на потока имигранти в България, което означава от 11000 на 33 000. Но този вариант действително, както каза и г–жа Георгиева ще стане реалност, ако страните като Турция, Йордания, Ливан, които приеха най–много бежанци, не издържат на натиска. Това обаче вече е факт и тази година ще завършим с много над 11 000 имигранти. / До 31 12. 20013 г. – 17 500; до 01 03.2014– 26 500, след което ще има спад вследствие на готовото до февруари съоръжение на границата с Турция и мерките, предвидени в плана на правитевлството до 30– 40 души на ден, но временно, като от лятото на 2014 г. рязко ще нарастне прехвърлянето през море. Само в Истанбул и около него чакат 150 000 сирийци и 200 000 афганистанци./

Нашият следващ сценарий предвиждаше, че при неуспешна конференция «Женева–2», активизиране на бойните действия в Сирия и особено ако има външна военна намеса, България може да бъде залята и от 100 000 до 200 000 имигранти. Трябва да си даваме сметка, че след 10–15 г. тези бежанци ще доведат и роднините си, както направиха турските гастарбайтери в Германия. Добавете и ефекта от високата раждаемост. И при един следващ сценарий ще стигнете до 600 000 –700 000 души, което дори не би било учудващо, предвид на ситуацията в други страни, например в Испания: 1 млн имигранти през последните 2 г. , с 5 млн увеличено население през последните 10 г. И не разходите, които ще извърши България при този брой имигранти от 660 млн до 2,8 млрд лв са впечатляващи, а нещо далеч по–важно: Всичко това би променило демографската картина, баланса между религиозните общности, влиянието на ислям, различен от този на българските мюсюлмани. Това би била друга България, територия –буфер и държава с камък на шията. Да не говорим за нарастване ролята на нацоналистически партии и радикални групи.  Затова поискахме правитеството незабавно ясно и категорично да заяви тавана на нашите възможности, както го направиха много сдруги европейски страни– Франция още 400, Германия –още 5000 и т.н. Проблемът на управляващите бе, че твърде бавно и под натиска на събитията стигнаха до мерки, които му предлагахме от самото начало, като изграждането на съоръжения на турската граница, гарантиращи 85–90% намаляване на потока, както в Гърция, ясно разграничаване на статута бежанец от нелегален имигрант, възползване от право на депортиране и т.н. Дори и в плана си от 07 11 2013 г. правителстовото не смее да обяви прекратяване поради невъзможност и пределен таван на броя приети имигранти, а говори само за «ограничаване» и търсене на финансова подкрепа. Все едно един щангист да заявява, че с малко повече допинг ще вдигне десетократно по–тежки щанги, въпреки, че за всеки здравомислещ е ясно, че ще остане завинаги под щангите. Само, че в случая ние не сме зрители а сме самият щангист и никак не ни се иска да бъдем размазани! Ако президентът бе свикал своевременно КСНС, възможно беше да се стигне много по–рано до най–правилните решения. Той просто не изпълни задълженията си, нарушавайки член 3 /причини за свикване/ и член 4 /периодичност на свикване/ от Закона за КСНС.

Сегашното заседание на КСНС би трябвало да хвърли яснота и върху краткосрочните заплахи за сигурността и реакциите, политиката на България и нейната готовност да ги посрещне. Защото голямата заплаха идва не толкова и не само с бежанците. Никога досега терористите не са формирали такъв мощен ударен юмрук и не са имали такива силни структури. Те не са се отказали да разпалят война между сунити и шиити, за което свидетлства предотвратения опит за разрушаване на най–свещената за сунитите джамия на Имам Али чрез удар от иракски самолет през 2010 г. Никой не знае къде са и 10–те араби от Персийския залив, изпратени на обучение и получили заповед за подготовка за втори терористичен акт от мащабите на 11. 09. 2001 г. Усилията за мирно разрешаване на кризата в Сирия ще срещне отпора на терористите. Със сигурност може да се очакват кървави атентати преди «Женева–2», каквато практика имаше и досега при международни конференции и заседания на СС на ООН. Сбъдна се прогнозата ни, че бунтовниците ще употребят отново химическо оръжие, макар това да стана в по–малък мащаб. Реални са последните заплахи, че всеки, който подкрепи «Женева–2» ще понесе наказание, поради което министърът на външните работи на Русия предупреди за сигурността на руските дипломатически представителства.

Българската държава трябва да отчита цялата мащабност на заплахите и предстоящите предизвикателства за да може да гарантира сигурността на гражданите си и да бъде и на ниво в сътрудничеството си с партньорите ни от НАТО и ЕС в борбата срещу тероризма. Жалко ще е, ако освен на правителството и на президента липсват повече решителност, стратегическа визия и политическа воля. А само на тази основа президентът би могъл да си върне ролята на обединител на нацията.