Атентата в Бостън– въпроси, сценарии и поуки

Симеон Николов – в интервюта пред НБТ, България ОнЕър, радио Пловдив и други медии от 16 до 20. 04. 2013 година

Терористичният акт в Бостън на 15 април 2013 год. по време на традиционния маратон породи много въпроси, но той ще има и много последствия. Жестокото престъпление носи всички белези на тероризма, средства и цели на същия:

– Независимо от малкия брой жертви: 3– ма души, между които едно 8 годишно дете и 180 ранени, 17 от които много тежко, атентатът отговаря на първия основен принцип на терора, да предизвика ужас и паника, да всее страх. За изпълнението на този замисъл свидетелстват примитивните, но ефектни самоделни взривни устройства, съдържащи пирони, сачми и железни осколки, предназначени за поразявмане на по–голям брой жива сила.

– Изборът на мястото и събитието и изненадата също е характерно за подхода на терористите. Двете експлозии бяха предназначени за многобройните зрители, не за участниците в маратона. Известни са редица подобни случаи в миналото на използване на популярни спортни събития, събиращи много зрители.

– Третият характерен момент е целта на терористите да постигат максимум публичност. В известна степеп дори изненадва широкия отзвук в света на този атентат, което може да се обясни единствено с това, че е оценен като особено сериозен инцидент. Франция обяви, че взема незабавни мерки. Германия подчерта, че няма информация за конкретна заплаха на нейна територия, но също затяга контрола. Русия бе сериозно обезпокоена предвид на предстоящото след 10 месеца откриване на Зимните игри в Сочи, а самият президент Владимир Путин заяви: „Борбата срещу тероризма изисква активна координация на усилията по цял свят.”. Отзвукът достигна дори Япония, където индексът Nikkei отбеляза спад с 1,1%. В Европа също имаше отражение на пазара– индексът Dax се понижи с 0,52%, на на Mdax – с 0,57%.

Очакванията обаче, терористична група да поеме отговорност за атентата, не се сбъднаха до момента, дори и да има вече двама заподозрени, единият от които бе убит, а другият заловен. Салафистки водач от Йордания /Мохамед ал Чалиби/ заяви, че е «щастлив» да бъде свидетел на станалото, а афганистанските талибани отрекоха каквото и да е участие и изразиха съжаление, че не са били те. Практиката показва, че терористичните групи в повечето случаи поемат отговорност за поръчания или извършен от тях атентат. Отсъствието на такова заявление досега насочваше вниманието по–скоро към местни американски екстремисти, които оставят фактите и символите да говорят за техните мотиви.

Основният въпрос, кой стои зад атентата, продължава да занимава специалните служби и анализаторите, защото от това, кой от двата основни варианта ще се окаже верен, произтичат изводи и следствия в коренно различни направления и дори геополитически измерения, ако САЩ решат да «накажат» терористите, както направиха това в случая с Афганистан.

Първият възможен вариант се определяше от момента на взривовете: в понеделник в Масачузет се чества деня на Патриота във връзка с Войната за независимост. 15 април е символичен ден за десните екстремисти и повод за протести срещу властта и държавата. Характерното за десните групи, включително и движението «Чаено парти» е дистанцирането от властващите кръгове, гнева от ограничаване правата на гражданите, обвиненията им, че държавата върви към диктатура, недоволство дори против ограничаване притежаването на оръжие, дискусия изострила се точно преди случrлия се атентат в Бостон и т.н. Тези десни групировки заплашваха вече със съпротива. От началото на кризата огнестрелното оръжио сред цивилните граждани нарастна с 40%, а оръжейните магазини отбелязаха 100% настване на покупките. Само дни след атентата бяха публикувани резултатите от гласуването: Барак Обама загуби битката за ограничаване на притежаването на оръжия! /54 срещу 46 глосо при необходими 60 гласа/.

Опитите на някои коментатори да прибавят към тази символична дата 15 април и изтичащия срок за продаване на данъчни декларации изглежда малко несериозен. По–скоро 16 април, Деня на независимостта на Израел, щеше да е такава дата, ако бяха последвали атентати и в други места по света. С по– малка степен на вероятност бе и посочваната дата 19 април, когато се навършват 18 години от трагедията н Оклахома Сити, отнела живота на 170 души и 20 годишнината от разбиването на сектата Давидиан в Тексас след 51 дневна обсада, при което загинаха и деца. Любопитното е, че тази секта е основана от българин още преди Втората световна война.

Към тази първа версия – вътрешни за САЩ екстремисти– косвено насочват внимание и трима авторитетни анализатори.

– Два дни след атентата лекция в София изнесе Матю Бъроуз, директор на Аналитичната секция на Националния съвет по разузнаване на САЩ, в която подчерта, че единствено сигурното, което ще се сбъдне е недоволството от управлението, а в два от посочените 4 сценария на развитие прогнозира вероятността от вътрешни конфликти и последствия от неравенството и експлоатацията. Неща, които съвпадат с посочените по–горе мотиви на крайно десните сили в САЩ.

– Втората заслужаваща внимание оценка в случая е тази на известния анализатор от CNN Петер Берген, който на 07 08 2012 год. под заглавие «Дясноекстремисткият тероризъм в САЩ е по–опасен от Ал Кайда» посочи, че след 11. 09 2011 год. са извършени само 4 терористични атаки в САЩ от екстремисти, вдъхновени от джихадизма и 8 смъртоносни терористични атаки от десни американски екстремисти. При последните са загинали 9 души. Освен това, през изминалато десетилетие няма данни ислямисти и джихадисти да са се опитвали дори да придобият оръжия за масово поразяване, химически и биологически средства, докато в 11 случая леви и десни ектремисти в САЩ са успели да присвоят подобни бойни отровни и взривни вещества, планирийки използването им срещу обществени обекти и личности и държавни служители.

– Третото и най–фрапиращо предупреждение идва не от кой да е, а от известния с факта, че предсказа разпадането на СССР, както и на финансовата криза, G. Celente, който е основател и генерален мениджър на института The Trends Research Institute. Той прогнозира мащабна гражданска война в САЩ през следващите години. Вестник New York Times излезе в края на 2012 година с призив към американските граждани да бъдат готови за социален колапс, съобщавайки, че президентът Обама предприема редица стъпки за противоедйствие на мащабна гражданска война и поряви на тероризъм. Въпреки това да ни звучи в известна степен като конспиративна теория, безспорен факт са поне 5 събития през 2012 год, доказващи подготовката на властите именно за такъв сценарий: двата закона– за подготовка на националните ресурси при отбрана и за пълномощията на президента– даващи права за вътрешни разледвания и въдворяване в лагери, чийто брой силно нарастна на 800, а старите спешно се модернизират; появилото се на 16 03 2012 на сайта на правителстовто разпореждане за дeлегиране права на Пентагона за разпореждане с ресурси; военното учение на 31 10. и 01 11. 2012 год. по сценарий–нахлуване на човешки маси във военна база, рушащи всичко пред себе си; тенденцията, изразена и от телевизия FoxNews американските граждани протестиращи против икономическата политика на властите да се наричат «вътрешни терористи”; закупуването от Департамента за терориална сигурност на 450 милиона патрони за стрелба по живи цели и 1,6 млн патрони за снайперисти.

Вторият възможен вариант беше ислямистки мотивиран тероризъм. За това свидетелстваше подходът при извършването на терористичня акт: използването на самоделни взривни устройства, конкретно тенджери под налягане, но с по–модерен взривател, известни ни от Афганистан, Индия, Непал и Пакистан. Такъв подход се препоръчва от групата на Ал Кайда в Йемен. Може би не е съвпадение, че в един от последните броеве на списваното от терористите списание „Inspire”, издавано пак от тази групировка, имаше описание, как с подръчни средства може да се създаде такава бомба.

Повод да си счита, че зад атентата стои „Ал Кайда” би могъл да е фактът, че твърде успешните антитеростични операции на САЩ, ЦРУ и йеменското правителство през последните три години доведоха до ликвидирането, главно чрез използване на безпилотни летателни средства и високоточни удари, на 28 високопоставени командири на терористичните структури, включително втория човек в Ал Кайда. А е известно, че отмъщението за такива жертви е свещено и задължително.

Освен това със сигурност един атентат ще изрази посланието на терористите, че обявената им война със смъртоносните безпилотни летателни средства не е ефективна и американците са по–уязвими. Американски коментатори вече отправят критики: Robert Wright възкликва в изданието The Atlantic от 21. 04. 2013 г. – Каква е ползата от такава американска политика с безпилотните летателни средства като довежда терора на наша земя?.

Независимо дали зад атентата стоят терористи от „Ал Кайда” или американски екстремисти и в двата случая е възможна връзката с Йемен: това е една от малкото групировки, способни да извършат терористичен акт в САЩ, а от друга страна америанските екстремисти може да са ползвали именно публикуваните указания от терористичната структура в Йемен за самоделното взривно устройство.

Трети възможен вариант бе едноличен акт на американец, което плашеше най–много американските специални служби, защото разкриването му щеше да е по–трудно.

Доказването на един от двата основни варианта щеше да има много различни последствия. В случай, че се беше оказало, че зад атентата стоят американски екстремисти, това щеше да подчертае и без това известния факт на разделение на нацията, но и да изостри противоборството между републиканци и демократи, особено при тезата, че подкрепящите рупубликанците десни се опитват да постигнат целите си с използване на терористични средства. В случай, че беше доказано участие на „Ал Кайда” или производна от нея ислямистка терористична организация, щеше да има сплотяване около политиката на Президента Обама, но и обединяване около извода, че след ликвидирането на Осама бин Ладен с тероризма далеч не е свършено.

Следата към двамата братя чеченци Тамерлан и Джохар Царнаеви /съответно 26 и 19 годишни/ хвърли нова светлина върху разледването, но предизвика и много въпроси. Не са ли те удобното средство да не бъде отпушен взривоопасния вариант на по–нататъшно разделение на нацията и изостряне на отношениата републиканци–демократи? И в крайна сметка приближаване към опасния сценарий на G. Celente, посочен по–горе, за който действитевно се готви държавната администрация с конкретни превантивни мерки?

Смущаващи са някои неизвестни в предложеното уравнение, което трябваше да успокои общественото мнение, че извършителите са разкрити.

– На първо място, няма отговор за мотивите, как двама успяващи в обучението и спорта братя, израстнали от деца в САЩ , с добри перспективи за развитие, единият с американски паспорт, другият с казахстански, живущи над 10 г. в САЩ, са решили да преобърнат живота си?

– На второ място, няма логика след извършване на такъв сериозен терористичен акт да се занимават с дребна кражба, от която тръгва преследвването им и ликвидирането на по–големия брат.

– На трето място няма логика намирането на привързани към тялото на убития експлозиви, характерно за джихадистите, след като терористичния акт е предизвикан със самоделно взривно устройство. Пак няма логика бягството и преследването, вместо обичайното и желано в случая от истински джихадисти самовзривяване, поразявайки и полицаи.

Единствената връзка към джихадизма ни се представя с доказателства /слушане на музика и строго придържане към традиционни ислямски традиции/ свързани с живота на по–големия, но вече убит, брат.

Най–фрапиращото разбира се е, че във Фейсбук бе открита страница в памет на загиналите от взривовете в Бостон няколко часа преди трагедията – в 7 часа и 37 минути, докато вривовете бяха произведени в 15 часа. Това поражда въпроса, дали двамата братя не са използвани срещу заплащане да извършат кървавия акт и кой е истинският автор на замисъла?

Не е без значение и страната, от която идват двамата терористи. В Дагестан, най–голямата кавказка република, 95% от населението е мюсюлманско, но проповядва умерен ислям. Едва през последните няколко години нараства влиянието на салафистите. Терорът и антитеростичните операции са ежедневие. Доку Умаров, който създаде „Ислямски кавказки емират” пое отговорност за атената през 2010 г. в московското метро и атентата на летище в Москва през 2011 г. Не трябва да се подминава и голямото геополиническо значение на Дагестан, предвид възможността Русия и САЩ да задълбочат съвместните си усилия в борбата срещу тероризма.

Това развитие на разследването поставя обаче нови въпроси:

– Ислямистите на Доку Омаров нямат амбиции да нападат САЩ. Те действат на локално ниво и имат съвсем други обекти за нападение– проруски ориентирани сънародници. Кавказките ислямисти веднага отрекоха да са били съпричастни към терористичния акт в Бостон.

– Защо Доку Омаров не е поел отговорност, след като досега винаги го е правил?

– Руските специални служби отрекоха Тамерлан Царнаев да има връзки с терористите от Дагестан и Чечня, а на тях може да им се вярва, още повече, че са го разследвали още преди години и са искали информация за него от ФБР. Това означава, че по време на единствения му продължителен престой през 2012 г. със сигурност са го наблюдавали.

– Вярно, че Тамерлан Царнаев е бил цели 6 месеца в Дагестан, но не всеки вярващ, който се връща в родината си, може да бъде вербован от Доку Умаров.

– Версията за спяща терористичва клетка не е реална на база досегашните доказателства. Една терористична клетка се състои от 4–5 бойци със строго разпределени задължения и функции. Двамата братя все още не са никаква спяща клетка.

Затова чеченската вързка едва ли ще изиграе голяма роля в разследването.

Поуки

Най–често задавания въпрос след атентата в Бостън беше, защо амерканските специални служби не успяха да предотвратят атентата. Трябва да се има предвид, че:

– Първо, при основните принципи на тероризма за изненада по време, място и средства, всеки терористичен акт става трудно прогнозируем. Въпреки това, от предприетите опити днес се предотвратяват десетки и дори стотици такива, за което свидетелстват данните от Великобритания, Германия и др. страни.

– Второ, „Ал Кайда” разполагаше със „спящи клетки” в около 60 страни след терористичния акт на 11. 09. 2001 г. и никой не знае, какво е станало с тях. Появиха се т.н. „единаци”, които също са непредсказуеми в действията си. Според експертни преценки около 400 такива има само в Европа. Нароиха се и терористични организации, които не носят името „Ал Кайда”.

– Трето, съвременните терористични организации действат по методи и схеми, напомнящи много дейността на разузнавателните служби. „Внедряването” на терориста в страна или обект може да продължи с години, каквито примери имаше в САЩ– завършилия военновъздушно училище терорист, или внедрения в ядрена електроцентрала терорист и т.н.

– Четвърто, новите структури на „Ал Кайда” след ликвидирането на Осама бин Ладен освен че се специализираха в прилагането на различни средства, от самоделни взривни устройства до кибернетични атаки, планират и дълго подготвят ударите си, което ни даде основание в анализа през 2012 год. да посочим, че в момента се извършват подготовките на атентати през 2013 и 2014 г. Терористите сами обявиха например, че 2013 г. ще бъде посветена на кибернетични атаки срещу страни–членки на НАТО.

– Пето, през последните години оръжието тероризъм вече се използва най–безогледно и чрез инсценировка на терористични актове и приписването им на други организации с цел оказване на политически натиск върху държавни субекти, което прави трудно анализа, разкриването и противодействието.

– Шесто, внимателно трябва да се разграничават оценките на експертите. Защото съветници в американското правителство миналата година правеха очевидно политизирани изявления, че „Ал Кайд” е разбита, /когато е ясно, че с новата си структура, нарастналата численост на личния състав и достъпа до модерни технологии всъщност ще става все по опасна/, за да обявят, че новият враг бил организацията „Хизбула”! В същото време хиляди бойци на Ал Кайда воюваха вече за сваляне на неудобни на САЩ режими. За това е много важно да се проследи, дали някой „експерт” след Бостън няма да обяви Доку Умаров от Дагестан, от където идват братята Царнаеви, за новия Осама бин Ладен?

Разбира се, всеки успешен терористичен акт е пробив в сигурността на държавата. Въпрос, който българските управляващи не искаха да признаят след атентата в Сарафово миналата година. След 11. 09. 2011 година в САЩ признаха грешката си, че до тогава са разчитали твърде много на технически средства за разузнаване, а са занемарили изграждането на агентурен апарат. Започна преустройство на службите и изграждането на оперативни работници с качества и способности за работа в страни, в които възниква терористичната заплаха. В България ние направихме обратното, унищожихме агентурния апарат. Днес обаче, САЩ отново са достигнали едно пренасищане на антитерористични сили и мерки, което започва да им пречи. Така например годишно се изготвят 50 000 анализи, които очевидно не винаги могат да бъдат изчетени, а още по–малко– координирани в 1271 държавни ведомства и организации и 1931 частни компании, които се занимаван с антитеористичва дейност.

Далеч по–добрата информираност чрез технически и агентурни способи в сравнение с 2001 г. обаче, доведе до способностите днес за предотвратяване на по–голяма част от терористичните атаки. /Разбира се при кибернетичните такива още дълго време това няма да е възможно./ Обикновена камера за наблюдение позволи всъщност да се поеме и разплете нишката, довела до разкриването на двамата чеченски братя Царнаеви в Бостън. Неработеща такава на летище Сарафово в България затрудни стартирането и изясняването на изключително важни за разследването въпроси.

Важен момент в такива случаи са действията на органите за сигурност. На базата на добра информираност за практиките на терористите и добра организация Националната гвардия зае позиции, оказа помощ и въведе ред в района на атентата, а полицията охраняваше болниците. Така се намалява риска при евентуално прилагане от терористите на така наречените верижни атентати: втори взрив след идване на полицията, трети взрив в болницата и т.н. В България, на летище Сарафово миналата година се изсипа половината правителство. За национална гвардия в България пък да не говорим. Призивът на президента Георги Първанов от 2005 г. за създаване на такава бе саботиран. Цели три варианта на проект за Национална гвардия отлежават вече 12 г.

Поведението и съдействието на населението в случай на атентат е от голямо значение. В Бостон, благодарение на запазено самообладание и хиляди снимки, направени от граждани, стана възможно разпознаването на определени лица и последващи проверки. Мъж с два откъснати крака даде важни показания в болницата веднага след като дойде на себе си. В САЩ и Западна Европа като че ли е много по–изострено вниманието на хората към съмнително поведение на потенциалния терорист, оставен безконтролно багаж и т.н. В България още преди години завърши силно разочароващо един експеримент с кола, от чийто багажник стърчаха краката на човек, а никой не се впечатли. Повторените години по–късно експерименти с оставени чанти и кашони даде същия резултат. Никаква бдителност.

Тъй като атентатът в Бостън стана по време на българския Уотъргейт, неизбежно беше журнаристите да задават въпроса за използването на СРС–та в антитеростичната борба. Вярно е, че САЩ отидоха в една крайност, подслушвайки всичко и всички. Но в някои случаи, контролът над интернет, поради активното му използване от терористите, доведе и до успехи. В Саудитска Арабия чрез упорита, търпелива 2–годишна работа бе разкрит кода на терористите, използван в интернет и с един удар бяха разбити 28 терористични клетки. В САЩ понастоящем масово се внедряват безпилотните летателни средства с мощни видеокамери за наблюдение на обществени места и частни имоти. След атентата в Бостън отново се разгоря дебата за използване на срредства за наблюдение. Не липсваха и призиви от експерти, че това трябва да има някаква граница. Със сигурност обаче мерките след този атентат ще бъдат засилени. Наблюдението с камери също ще се увеличи. Някои дават примери с Лондон след атентата през 2007 г- , когато броят на камерите нарастна до 1 милион.

Въпросът за СРС–та се свежда до прецизно законодателсдтво и строго изпълнение. На нашите балкански ширини обаче се намесват и други фактори като отговорност, манталитет, народопсихология. Един служител в германската федерална служба за защита на конституцията не би си позволил поведение, като това на българските служители от МВР. Необходимо е оздравяване на професионалната среда, защото такива служители биха злоупотребили еднакво както в полза на един високопоставен ръководител, така и в полза на престъпна група извън министерството. Служителите, които изпълнявайки поръчки за отстраняването на една или друга политическа личност, инсценират обвинения, които логично „падат” в съда, извършват престъпление, а не биват ни най–малко санкцинирани, оцеляват и са на разпложение и на новата власт, която ще се формира след изборите. Ясно е, какво трябва да се направи. Оздравяването на тази тъкан, а не популистки лозунги, дайте да вкараме един министър в затвора, независимо дали е виновен, което би подхождало повече на един диктаторски режим.

Атентатът в Бостън даде повод да поговорим и за съвременните десни екстремисти, но пропуснахме да погледнем по–сериозно на състоянието им в България. Подценяването на този въпрос може да ни постави един ден пред твърде неприятни факти. Факт е, че неонацистките прояви в България се засилват. Характерни за носителите на тази идеология са именно насилието, расизма. Международните им връзки и подкрепа от десни партии и организации от Германия, Белгия, Испания, Франция, Румъния и др. са впечатляващи. Крайно време е да се проведе едно сериозно проучване на състоянието на тези организации. Заплахите им в интернет, че ще ни дадат да „избираме– въже или куршум”, или надписите в Пловдив „Алах е гей”, „Всички турци в масов гроб”, да не ги приемаме като безобидна екзотика.

Крайно време е и службите за сигурност да излизат ежегодно с доклади, представящи картината на сигурността в страната, както това се прави от десетилетия в една Германия, където се посочва не само броя на чуждите агенти, арестувани или изгонени от страната, но и числеността на крайните леви и десни организации, дейност, международни връзки и подкрепа и т.н. Тогава нямаше да сме изправени пред наивния въпрос, а има ли радикален ислям в България? И да научаваме отговора не от такъв документ на българските служби, а от публикавана от Уикилийкс секретна грама на американския посланик за броя на преминалите обучение в арабски страни и процента радикално ориентирани сред тях, представляващи опасност за сигурността в България.

Четирите законопроекти за разузнаватевлните служби не бяха приети поради разпускането на НС. Може би бе за добро, защото два от тях: Закона за управление на системата за защита на националната сигурност и Закона за Националната служба за охрана не бяха корегирани в светлината на многобройните критики към тях. Единствено Закона за държавната агенция „Разузнаване” и Закона за служба „Военна информация” бяха професионално издържани. Последните две наистина работят добре и партньорите ни в НАТО дават високи оценки, въпреки че политиците се опитват всячески да подронват тяхната стабилност, включително с премахването на прословутия член 12 от Закона за досиетата. След атентата в Сарафово препоръчвахме по–сериозно финансиране на службите, но това също не стана.

Лекцията на доктор Матю Бъроуз , директор на аналитична скекция в Националния съвет по разузнаване на САЩ, изнесена в София два дни след атентата в Бостън, макар и да съдържаше някои спорни и противоречиви моменти, показваше всъщност как една страна трябва да има визия за бъдещето, дълбоко разбиране на процесите в света, ясна сметка за възможните сценарий и готовност за мобилизиране на ресурси при очертаващите се тенденции в сферата на сигурността. Разпокъсаната експертиза в България обаче като че ли я налегна умора, защото политиците не я чуват или не я привличат. България няма национална доктрина. И какво от това? България няма външнополитическа стратегия. И какво от това? България стопи военните си способности под всякакъв мислим предел. И какво от това? Постоянно ставаме свидетели на разбиване на държавността. И какво от това? Мафията се срастна с политика, икономика и сигурност. И какво от това? В избирателните листи на някои партии на избираеми места няма и един експерт по въпросите на сигурността. И какво от това?

Българите сякаш са се отказали да градят държавата си, без да съзнават, колко разяждаща вина поемат към бъдещите поколения.