Акценти в най–новите стратегически анализи за бъдещето на Европа
Елена Николова, наш постоянен кореспондент в Берлин
В края на 2012 и първото тримесечие на 2013 година се забелязва тенденция към по–задълбочени стратегически анализи по въпроси, които ще предопределят бъдещето на Европа през следващите години и десетилетия. Това намира изражение в различни политически и иинституционални инициативи. Определянето на общите насоки на развитие като част от общата картина е важно и за България, върху която те неизбежно ще се отразят, както и за търсенето на свое място и изработване на българските външнополитически позиции.
Когато се пристъпва към анализ на изходната ситуация за бъдещото развитие на Европа, трябва да се имат предвид както различията от други кризисни периоди в историята, така и много по–голямата сложност и непредсказуемост на събитията днес. Правя тази уговорка предвид склонността на някои да търсят опора на аргументите си в паралели от миналото.
Сред представените напоследък научни изследвания и експертни търсения прави впечатление акцентирането не само на последствията от едно или друго решение за преодоляване на кризата в ЕС, но и влиянието на глобални тенденции в света и промените във външнополитическите концепции на някои страни– САЩ с пренасочване на вниманието си към Централна Азия, Великобритания – с изразените от Дейвид Камерън в речта му на 23 януари оценки и виждания за ЕС, Турция– със стремежа й към водеща роля в Близкия Изток и формата на евентуално присъединяване към ЕС.
Най–значителното в този период изследване за бъдещето на ЕС бе представено в средата на март 2013 година от Фондация „Фридрих Еберт”. То е изготвено на базата на натрупаните оценки и изводи от поредица конференции в европейски страни и проучвания, как ще се отрази кризата върху тях и Съюза. Обобщените изводи предвиждат 4 сценарии. Поради важността им, ще цитирам точно някои формулировки и термини.
При първия от сценариите се очаква продължаване на актуалната политика на затягане на коланите и предпазлив икономически растеж. Държавите от южната част на еврозоната би трябвало да разчитат на „спасителни пакети”, но в тези страни отново и отново ще избухват протести поради масовата безработица и обедняване. Счита се, че тази политика няма да може да се продължава до безкрайност. Тя ще води и до политически смени на режими. А влиятелни кръгове в Германия все повече настоявали за прекратяване на „евро–експеримента”. Впрочем, през април се създава и антиевропейска партия.
Вторият сценарий предвижда всъщност прехвърляне на компетенции към Брюксел, което да доведе до по–голяма степен на единство на европейската икономическа политика. Това означава приравняване на данъчни ставки и хармонизиране на социалните услуги, вървейки разбира се и към един политически съюз. Такъв сценарий едва ли може да се реализира, считат от Фондация „Фридрих Еберт”, тъй като му се противопоставят силни национални интереси. Риск има и за самата Германия не само от пренасочване на благосъстоянието от центъра към периферията, но в дългосрочен план – от намаляване водещата роля на Берлин. Един в голяма степен обединен и единен ЕС би могъл да се надява на значително по–силно влияние в света. Еврото ще се превръща постепенно в глобална резервна валута и би могло да привлича финансови ресурси от цял свят.
Третият сценарий е с по–голяма степен на вероятност и всъщност ни е добре известен: образуването на „европейско ядро” от държави в европейския център, които да влязат в по–тясно сътрудничество без да излизат от ЕС. Така би възникнало ядро от проспериращи държави във фискален съюз и движещи се към политически съюз. Такъв ЕС би загубил по–широкото си значение и би се развил като Свободна търговска зона. В него биха могли обаче да се онтегрират страни като Турция. Ясно е обаче, че ще нарастнат различията в жизнения стандарт между „европейското ядро” и периферията, които ще бъдат предпоставка за напрежения. Докато страните от „европейското ядро” ще запазят известно богатство, тези от периферията са застнрашени от икономически провал. Този сценарий носел „потенциално недемократичен характер”. Важните решения ще се вземат в „европейското ядро”. Държавите от периферията ще бъдат управлявани де факто от това ядро. Освен това, същестнвуват съмнения, дали тежките проблеми и недоволства в периферията няма да предизвикат разпадане на еврозоната.
Четвъртият сценарий е именно разпадане на еврозоната. Ако първият сценарий не сполучи, може да се очаква разцепление. Тогава би могло около Германия да се формира нова обща валута – „Северно евро”, което в действителност вече се дискутира. А държавите в криза от Юга би трябвало да се върнат към драхмата, лирата, песото и т.н. Протекционистичните мерки биха поставили под въпрос дори свободната търговия. Дрлбоката рецесия на Юг би обезлюдила няколко региона. Освен масовата миграция, възможно е силно да нарастне враждата между европейските региони, например между Юга и Севера, но и между отделни страни. Дезинтгерацията на ЕС в този случай изглежда почти неизбежна. При това въпросът е дали тя ще протече по съветски или по югославски модел, в голяма степен мирно разпускане като Съветския съюз през 1991 г. или насилствено, както в Югославия. Възможноста от последното трябвало да се вземе по–сериозно предвид, предупреждават от Фондация „Фридрих Еберт”.
В случай на реализиране на сценария за разпад, се очаква обединяване по модела на „европейско ядро” около един германски център. Възможно е от обеднелите южни страни да се отцепят няколко богати региони за да се спасят от икономическия срив. Това важи например за Каталония и Северна Италия. В действителност сепаратистки сили и в момента активно действат за отцепване на тези региони. Присъединяването им към „европейското ядро”, доминирано от Германия, ще позволи на Берлин да спаси максимална част от икономическата и политическата си мощ. Доскоро малко вероятно, такова развитие вече не се изключва.
Горните прогнози провокират към някои изводи. Най–вероятно първият сценарий може да прерастне в третия такъв. Сигурно и авторите на последвалата във вестник „Франкфуртер Алгемайне” от 28 март т.г. статия под заглавие „Бъдещето на Европа: Да живее европейската република” –политоложката Ulrike Guerot и писателят Robert Menasse – затова призовават: „Европа трябва смело да реши какво иска да бъде”. Само че освен верността на въвеждащите им оценки и някои безспорни истини, има много голяма доза илюзии, нереализуеми на този етап неща. „Европейските държавни и правителствени шефове преговарят в една гореща къща, каква сума пари биха могли да дадат пораженията от водата при гасене на пожара.” Интересно, но спорно. Вярно е, че избраните на национални избори ще защитават национални интереси и това ще влезе в противоречие с идеята на проекта: предотвратяване на национализма. Институционалната конструкция на ЕС пречи за общите решения.
Далеч по–близко и реалистично звучат прогнозите на американската агенция СТРАТФОР, за която се знае, че макар и частна има близки връзки с различни разузнавателни служби. Макар че в някои моменти потвърждава оценките на Ulrike Guerot и Robert Menasse: има прехвърляне на суверенитет, но това води до търкания между държавите. Все пак в анализа на СТРАТФОР се потвърждава извода на Фондациая Фридрих Еберт, че европейската криза застрашава стабилността на периферните държави на еврозоната, предизвиква обществено недоволство и сваляне на режими. Прогнозите в близък план в тази анализ са по–конкретни, но пък предоставеното от Фондация „Фридрих Еберт” оставя съмнението, че голяма част от изводите остават скрити може би под гриф „За служебно ползване”. При СТРАТФОР намираме потвърждение на извода за продължаване на още по–тясна интеграция, което е тенденцията към „европейско ядро”. Вярна е оценката, защото едва ли има друга възможност, че източноевропейските страни ще балансират между желанието да участват във вземането на решения и предимствата, които ползват поради това, че не са още членки на еврозоната. Нещо повече, в това изследване са доловени и тенденциите за намаляване на подкрепата за ЕС, за „евроскептицизма” в някои страни. Не е труден разбира се и изводът, че кризата води и до забавяне на разширяването на ЕС, а това с Турция се очертава като малко вероятно. Впрочем и в изследването на „Фридрих Еберт” се говори за евентуално турско присъедитняване само във варианта Свободна търговска зона. Пропуска се обаче един много важен момент. Някои от бъдещите членове на ЕС са в много сериозно икономическо състояние, което се подценява и крачката, която ще направи например Хърватия на 01 юли т.г. може да бъде приета като шок от гражданите й. Приемането на страната в ЕС няма да реши проблемите й. А след Хърватия скоро няма да сме свидетели на приемане на нова страна–членка от региона. По думите на канцлера Ангела Меркел – не бихме могли да мислим за ново разширяване през следващите 10 г. Но охлаждането на отноенията, нека да признаем, е вече и от двете страни– както от ЕС към региона така и в страните от Западните Балкани към ЕС. Не мисля, че италианските колеги коментатори са прави като твърдят, че САЩ загуби лидерство, а ЕС интереса си към Балканите. Но ако бъдат наистина изоставени, няма ли да възикне вакуум в региона? От една страна перспективата, за която говори Ангела Меркел изглежда неизбежна, а от друга страна, е ясно, че няма друга стратегическа алтернатива за Западните Балкани.
Друг акцент от анализите през последните седмици е кръгът от въпроси, касаещи поведението на ЕС в бъдеще и евроатлантическите отношения след пренасочване вниманието на САЩ към Централна Азия. Още на Европейската конференция по сигурността в Мюнхен през първите дни на февруари т.г. бе подчертано в някои доклади, че от този нов момент в политиката на САЩ не могат да произтекат вреди за евроатлантическата връзка. Нещо повече– в интерес на Европа е да следва същия път. През последните дни Nicola Casarini от Европейския институт за изследване на сигурността публикува коментар под заглавие „The European pivot”, в който очерта няколко тези:
Първо, това геополитическо изместванене е не само военно, но и със силни политически и технологични вектори.
Второ, ЕС и неговите държави–членки са започнали това пренасочване към Азия още преди едно десетилетие. Една трета от износа на ЕС е насочен към азиатския пазар. Дори и еврото в портфейла на големи централни банки в Азия в края на 2012 година е около 30%, което прави еврото втората най–важна резервна валута в Азия след долара, но преди йената.
Трето, Европа допринася и за регионалната сигурност в Азия, подкрепя регионалната интеграция. СТрани членки като Великобритания и Франция имат и частичен вое3нен принос и готовност за реагиране в сравнително кратък срок. Въоенни взаимоотношения се развиват с Япония, Южна Корея, Австрарлия и Нова Зеландия. Освен „стратегически” диалог с Китай европейските страни реализират доста от продукцията на овенната си промишленост – за около 7% от китайския военен бюджет. Азия като цяло внася почти 20% от въоръженията си от Европа и 29% от САЩ. Това илюстрира обаче и конкуренцията между европейски и американски производители на въоръжение и техника.
Като цяло последните анализи внушават по–голям оптимизъм, отколкото посоченото в първата част изследване на Фондация „Фридрих Еберт” и дават по–реалистични прогнози за бъдещето на ЕС. От изложеното се налага изводът, че България следва непрекъснато внимателно и всестранно да анализира ситуацията по преодоляване на кризисните процеси в Европа и света, да се ориентира и извлича най–точните прогнози, за да може най–правилно да определи своето поведение и защити националните си интереси. Защото не е достатъчно да се вслушваме само в предупреждението на наши партньори и приятели от Запада: Сега не ви трябва еврозоната! Вярно е, но описаните по–горе сценарии пораждат въпроси с много по–голяма дълбочина и значение за бъдещето ни. Трябва да се съгласим с Джордж Фридман /Агенция СТРАТФОР/, че политическите измерения на кризата са по–важни от финансовите. Имаме ли , както се казва в такива случаи, „План Б” или „План С”? При един или друг от горните сценарии ще успеем ли да защитим националните си интереси или ще приемем указанията на разпоредителя на залата за място в периферията? Виждаме по–горе /Четвърти сценарий/ немските учени не се притесняват да формулират извода, че най–изгодно за Германия биха били разпада и откъсване на по–богатите региони от периферията и присъединяване към едно германско ядро. В Анализа на агенция СТРАТФОР също се поставя ребром въпроса, какво правим при разпад или при един много по–слаб ЕС. Какви са възможностите ни за задълбочаване на сътрудничеството с новоизгряващите сили в света– Бразилия, Китай, Индия. Ще можем ли да възстановим някогашните си отношения с арабските страни? Как ще противодействаме при варианта периферията на Европа задълго да остане бедна и нестабилна територия, буферна зона или гето? Нуждаем се от един много задълбочен дебат, но не само между нас, на научните форуми и на страниците на аналитичните издания, а съвместно с нашите политици.
e-mail Adresse:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
|