Да възстановим доверието на нашите партньори и съюзници от ЕС и НАТО

Репортер на „Експерт–БДД”

На 15.11.2012 година от 18,00 часа в хотел „Рила” в София се проведе Отчетно–изборно събрание на Българското дипломатическо дружество. Пред многобройните участници, посланици, бивши и настоящи дипломати, академици и професори, представители на студенстки организации, политици и журналисти,  председателят на Дружеството посланик Димитър Костов представи Отчетен доклад за периода 2010–2012 год., в който се съдържаха  следните оценки за българската външна политика:

„Въпросът каква политика следва да води България стана особено актуален в настоящия момент на приемане на държавния бюджет за 2013 г.  Бюджетът, който се предлага за МВнР е намален  с 60 % в сравнение с бюджета  през 2008 г. В абсолютни цифри това прави 106 милиона, което е по-малко от държавните разходи за радио и телевизия. На практика това означава, че едва  ще се покрият разходите за заплати и за режийни разноски, без да остане и лев за политическа дейност.  Това е пълен абсурд като се има предвид, че брутния вътрешен продукт на държавата  се формира чрез нейната външна дейност. Очакванията за външни инвестиции няма да дойдат без активна външна политика. Ако това не е ясно на финансовия министър, то би трябвало да е пределно ясно на външния министър. Повече от странно е неговото мълчание и бездействие в МС, за разлика от всички други министри, а така също при обсъждането на бюджета на МВнР във външната комисия на Народното събрание, която не го одобри и създаде прецедент в новата ни парламентарна история.

Бюджетната секира, която се прилага към МВнР доведе до закриване на важни за страната ни представителства, до намерения и действия за разпродажба на престижни дипломатически имоти зад граница на сегашните ниски цени, до драстично съкращаване на служителите в Министерството с близо една четвърт (от 1770 души през  2008 г на 1350 души понастоящем). От останалите 740 бройки в стоте задгранични мисии почти 20 % се подържат незаети, за да може Министерството в буквалния смисъл на думата да свързва двата края.

Българското дипломатическо дружество многократно е изразявало своята загриженост от неадекватни външнополитически действия. Днес имаме още по-големи основания за тревога. На първо място това е най- ниското ниво на отношенията на България със съюзниците ни и партньорите от ЕС и НАТО. Игнорирането на критиките и бележките им от страна на правителството  доведе до там, че днес България е обект не само на пост-мониторингов диалог от  Съвета на Европа и на наблюдение чрез Механизма за контрол и проверка, но и обект на специално внимание поради извършваните от българска страна резки, непредсказуеми и необосновани промени и публични декларации по ключове въпроси  на европейския дневен ред. Да споменем само изказването на външния министър, че ЕК „ разпространява слухове в обществото” или на вицепремиера и вътрешен министър, че „отговор, който е прочетен, написан от говорителя на ЕК, това не е официална позиция”.

България на практика отсъства от Европейската служба за външни действия. Страната ни не постигна нито една от целите в преговорите по Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014 г. – 2020 г.

Основният извод, който се налага да направим е че главен приоритет на външната политика на България трябва да бъде възстановаването на доверието на нашите партньори и съюзници. Това се отнася с пълна сила и за отношенията ни със САЩ, с които така и не се разбра какво е изпълнено от договореното преди години стратегическо партньорство.  Пред нашата външна политика стоят и такива важни предизвикателства, които това правителство даже не се опита да реши, като изграждането на нормални отношения с Русия, добре обмислена , базирана на реални интереси политика към развиващите се страни, към страните от района на Черно море и Каспийско море, Средизамноморието, Близкия Изток и арабските държави.

Позициите на България в отношенията с балканските страни не могат да бъдат подсилени с  публична реторика, с PR- акции, макар и много добре отразени от послушни медии, и не могат да заменят ежедневната , последователна и усилна работа, която сътрудничеството и добросъседството изискват днес. България трябва да постигне на дело, а не на приказки особената роля, която членството в ЕС и НАТО и географското й положение й позволяват да играе в региона, и която очакват от нея нашите съюзници и партньори.”

„Така наречената „реформа” нанесе тежки структурни и кадрови поражения по важни направления на външната политика. Например, по въпросите на ЕС работят по-малко дипломати, отколкото по времето, когато България беше само асоциирана страна. Пет са дипломатите, които отговарят за отношенията със САЩ, , Канада, и цялата Латинска Америка, а отделът вече повече от шест месеца е без ръководител., Подобно е положението с Русия и страните от ОНД и в други райони. В министерството властва стагнация, не се раждат никакви инициативи, постоянният секретар и главният секретар не са кариерни дипломати. Само трима директори покриват двустранните отношения  на България с всички страни, с които имаме дипломатически отношения. На практика външна политика няма, освен нелогични и спорадични изяви, повечето от чисто  протоколен характер, визови въпроси и изявления на говорителя на министерството.

Логично се стига до въпроса - защо външното ведомство е в такова принизено положение когато в цялата ни история е било едно от трите най важни министерства, наред с тези на  отбраната и вътрешните работи?

Очевидно, отговорът трябва да се търси във факта, че при това управление приоритетите се определят еднолично от министър-председателя, а, както се вижда, той няма вкус към външната дейност, по обективни причини. Това отношение се използва от финансовия министър, който търси да вземе средства отвсякъде за да си върже бюджета.  Не е ясно обаче какъв е интересът на външния министър да обезличава до такава степен повереното му министерство и да не предприема никакви усилия да промени материалните условия за неговата успешна дейност.”

Дипломатическото Дружество, основано преди точно 15 години от 18 кариерни дипломати, разрастнало се през годините и придобило значителен експертен потенциал, избра нов Управителен съвет от 9 души. Основните му цели са: предоставяне на опит и знания за защитата и реализирането на националните интереси и цели на Република България, спомагане за изграждането на обществен консенсус по българските национални интереси и национална идея; съдействие за запазването и повишаването на професионализма в дипломатическата служба и за укрепване на найния авторитет;  сътрудничество с държавните структури, политическите сили и с други структури на гражданското общество в областта на международните отношения, на основата на равноправието и взаимното уважение, в името и за благото  на Република България;  превръщане на Дружеството в средище на толерантен диалог и в свързващо звено между радличните поколения български дипломати.