Българската политика има трайния навик да превръща външнополитическите си проблеми във вътрешнополитически, да обвинява някого в миналото и да си крие главата в пясъка, докато не падне.
Сега правителството на ГЕРБ е на път да загуби няколко важни за себе си и за страната политически битки. Българският данъкоплатец скоро ще разбере, че газът ще поскъпне, че за бизнеса са възможни газови кризи и тази зима. Ще има да се плащат ако не милиард евро, колкото и да отсъди Парижкият арбитражен съд по иска на "Атомстройекспорт", но и то няма да е малко. Българската електрическа компания е пред фалит, който може да й коства независимостта. За всички тези проблеми българското правителство не предприема нищо и още по-лошо, позволява си да се държи нагло с тези, пред които има да плаща и от които зависи.

Българо-руските отношения се усложниха както никога в последно време. Няколко министри от правителството на ГЕРБ начело с министър-председателя си позволиха да унижават Русия в изказванията си и това означава, че при по-твърда позиция на Русия по газовите преговори, при докарването на тези преговори до газова криза проблемът може да се реши ако не с оставка на правителството, то поне с оставките на Дянков, Добрев и Николай Младенов.

Хаотични действия
Да припомним фактите. От големия шлем на Георги Първанов почти нищо не остана. Не е ясно и защо той като президент (без пълномощия) си приписа тази метафора. Сегашният президент Росен Плевнелиев в началото на мандата си обяви, че ще гледа само на Запад и не се интересува от източното направление на българската политика - за него такова няма. С това изказване Плевнелиев само потвърди, че е недорасъл за политика.
Правителството първо спря проекта "Бургас-Александруполис". После направи всичко възможно да разубеди немската компания RWE да участва в проекта "АЕЦ "Белене". Защото трябваше да заяви още в началото предаността си към САЩ и цената на това беше саботирането на строежа в Белене. Твърде висока цена, която никой освен кресливи неправителствени организации, платени от САЩ, не искаше от правителството. Бойко Борисов започна да заиграва с лъжи на двете страни - и към Русия, и към САЩ. Това продължи около три години и накрая вече трябваше да реши на кого да угоди. Борисов реши да жертва отношенията си с Русия и да прекрати проекта "АЕЦ "Белене", без да се съобрази със собственото си закъснение, с това, че България ще трябва да плаща за построени и строящи се доставки по проекта.

Обективна зависимост
В същото време България води преговори по руския проект за "Южен поток". Но в този проект българската страна е само изпълнител, в този проект тя вече удовлетворява исканията на Русия без собствено мнение. Приказките за енергийната зависимост от Русия са верни, но те отразяват една обективна ситуация, в която - докато не се измисли нова енергийна технология, България ще получава газ и петрол от Русия. Каквато и да е диверсификация ще има само допълнително значение при авария.
Българо-руските отношения са в застой и поради други политически въпроси, които не засягат енергетиката. Българското правителство в лицето на Министерството на външните работи си позволява да протестира срещу присъдите на известните вече "Пуси райът", с което се намесва във вътрешните работи на Русия. Външният министър Николай Младенов използва министерството в случая като неправителствена организация за защита на човешките права, в каквито той е свикнал да работи.
Младенов си позволи да свика в България съвещание на сирийската опозиция и да не се съобрази изобщо с мнението на Русия. България подкрепя грузинския президент Саакашвили и неговото желание да остане легитимен президент с подготвяните избори в Грузия. Пак в разрез с позицията на Русия.

За пръв път външната политика на България е грубо дебалансирана. В цялата история на независима България е известно, че българският интерес се пази чрез баланс в политиката между Запада и Изтока. Този баланс винаги е бил в основата на нашата национална доктрина за сигурност. Правителството на Бойко Борисов насочи отношенията на България само на Запад. С това обаче не прецени новите отношения на Русия с Европейския съюз. Така Борисов руши и отношенията си с Германия, франция, Италия и други страни от съюза, които виждат перспективата на бъдещ съюз между ЕС и Русия.
Българският бизнес пръв ще усети загубите от недалновидната външна политика и липсата на ориентир в защитата на българските интереси. Българските граждани все повече ще зависят от чужди собственици и слаба държава - пагубна комбинация за един народ.

Изолация от съседите
Трябва да се подчертае, че Русия не е особено заинтересувана от отношенията си с България. На територията на страната тя има достатъчно собственост, нейните инфраструктурни проекти няма да пострадат, Русия просто ще поставя условия и ще чака. В това време България ще губи. Затова българският президент и правителство трябва спешно да забравят нелепото си високомерие и да намерят начин да подновят диалога си с Русия. Необходими са културни и други инициативи, които постепенно да говорят за по-обективно мислене от страна на българските управляващи.
Изолацията на България от съседите й - Турция, Гърция, Сърбия, Македония, с които Русия поддържа подчертано добри отношения, може да струва на България много скъпо. Историята няма нужда само да се чества, от нея трябват преди всичко поуки. Най-малката жертва, която можем да дадем сега заради външната си политика, е правителството на ГЕРБ.

Бележки:

1. Газовите доставки и проектът за АЕЦ "Белене" дълги години са в сърцевината на политическите ходове и бури между София и Москва. На 30 ноември м.г. В София шефът на руската мощна държавна корпорация "Росатом" Сергей Кириенко (вдясно) се срещна с тогавашния български министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков (вляво). Днес отношенията ни са противоречиви. Намерихме общ език в газовия сектор, но в ядрената област стигнахме до арбитражно дело за 1 милиард евро.

2. В българо-руските отношения в дух "топло-студено" сме виждали и трогателни моменти. На 13 ноември 2010 г. при посещение на Владимир Путин (тогава министър-председател на Русия) Бойко Борисов му подари кученце. Година покъсно вицепремиерът Дянков каза за руснаците: "Ако трябва, пак ще ги напляскаме." А Борисов нарече иска на "Атомстройекспорт" вероломно нападение.