На 7 август официално стартира кампанията за парламентарните избори в Грузия, които ще се проведат на 1 октомври. Според анализаторите, те са интересни по ред причини, като основната е, че малко след тях ще приключи и вторият мандат на президента Михаил Саакашвили.

И независимо от огромното му желание да остане начело на страната, в началото на 2013 той ще трябва да се оттегли от поста си. Друг изход просто няма, защото нито грузинското общественост и политическият елит в страната, нито онези кръгове на Запад, които продължават да му симпатизират (макар че през последните години броят им силно намаля), не са готови да преглътнат трети пореден президентски мандат на Саакашвили.

Така, европейските политически институции демонстрират силно недоволство от вътрешната политика на сегашния грузински държавен глава. Неслучайно, по време на срещата си с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кетрин Аштън, провели се в Брюксел в края на юни 2012, Саакашвили беше принуден да изслуша от нея куп критични бележки, а не по-малко остри бяха критиките към вътрешната му политика и от страна на Европейския парламент. По-голямата част от тях бяха свързани именно с предстоящите през октомври парламентарни избори и ситуацията около основната опозиционна формация „Грузинска мечта”, водена от най-богатия човек в страната Бидзина Иванишвили. Европейските дипломати изразиха пред грузинския президент голямата си загриженост от действията на властите спрямо опозицията, които се оценяват от Брюксел като „нарушаване на поетите ангажименти в рамките на демократизацията на страната”. И тъй като Саакашвили не беше подготвен за подобен поток от критики, както и заради импулсивния си характер, той допусна редица необмислени изявления, опитвайки да се защити от нападките. Така, грузинският президент обяви, че „Иванишвили е един от най-опасните съперници на управляващата партия на предстоящите избори, защото има достатъчно пари за да купи цяла Грузия”. Подобни изказвания само затвърдиха мнението на еврочиновниците, че в периода до изборите ситуацията със спазването на човешките права в Грузия ще се променя в негативна посока.

Затова, в приетата на 3 юли 2012, резолюция на Европейския парламент грузинските власти бяха призовани „да обърнат специално внимание на човешките права”. За включването на тази формулировка настояха евродепутати от различни държави и политически фракции, включително британският лейбърист Ричард Хоуит и чешкият депутат Милослав Рамсдорф. В резултат от оживените дебати в Европарламента, на 4 юли беше огласено заключителното заявления на Катрин Аштън, съдържащо споменатите по-горе оценки. В него се посочва, че Европа внимателно следи развитието на предизборната ситуация в Грузия и се подчертава, че „преките или косвени политически мотивирани преследвания от страна на правоохранителните органи, както и използването на съдебната власт за натиск върху политическите съперници не отговаря на демократичните ценности”.

В началото на юли 2012, група членове на британската неправителствена организация “Safeworld” посетиха Грузия по поръчение на Европейската комисия. След като се запознаха с текущата вътрешнополитическа ситуация и осъществиха редица срещи с водещи грузински политици, включително представители на опозицията, британците стигнаха до редица, неособено приятни за управляващите изводи, които бяха включени и в официалния им доклад за Европейската комисия. В него се посочва например, че Саакашвили придава изключително значение на гарантиране победата на собствения си политически блок на изборите и в тази връзка осъществява агресивен и постоянно нарастващ натиск върху политическите си противници, включително с помощта на силовите институции. В нещо обичайно се е превърнало постоянното следене и подслушване на опозиционните активисти. По време на срещите си с представителите на британската неправителствена организация, опозицията се оплака от осъществяваните от силовите структури на управляващия режим конфискации на имущество и активи на нелоялни към властта местни бизнесмени.

На 23 март 2012, текущата вътрешнополитически ситуация в Грузия и възможното и развитие в навечерието на парламентарните избори беше обсъдена в Тбилиси от представители на Европейската комисия, начело с ръководителя на делегацията на ЕС в Грузия – бившият български премиер Филип Димитров, и председателя на външнополитическата комисия на грузинския Парламент Акакий Манишвили. При това представителите на ЕС изразиха загрижеността си във връзка с информацията за формирането на нови и укрепването на съществуващите паравоенни формирования сред местното население (т.нар. „доброволни сътрудници на полицията”) в регионите Самегрело-Земо Сванети, Гурия, Рача-Лечхуми и Квемо Сванети.

Контролът над тези „неформални” военизирани групи се осъществява от семейството на бившия ръководител на Отдела за конституционна сигурност към грузинското Вътрешно министерство Дата Ахалая, който в момента е зам. министър на отбраната. Според редица експерти, те могат да се използват за оказване на натиск върху опозицията. Мнозина смятат, че при неблагоприятни за блока на Иванишвили резултати на изборите през октомври, особено ако възникнат съмнения, че те са били фалшифицирани от властта, опозиционните сили ще инициират масови протести в Грузия. Смята се, че управляващите са готови за подобно развитие и дори се опитват да провокират Иванишвили да санкционира въоръжени действия срещу режима, което пък би дало възможност на последния да отговори по същия начин и да се справи с опозиционните водачи и активисти, включително с помощта на своеобразни „шпицкоманди”, формирани на основата на въпросните паравоенни групировки.

Ако пък предизборната компания се развие неблагоприятно за проправителствения блок, паравоенните (или криминални) групировки могат да провокират въоръжени инциденти по границата със самообявилата се за независима Абхазия. Това ще позволи обявяването на извънредно положение в страната, предприемане на репресивни мерки срещу опозицията и дори отмяна на изборите.

За това, че подобни опасения не са съвсем безоснователни, свидетелстват и някои действия на сегашните грузински власти, в чиито редове, през юни 2012, бяха осъществени важни промени, на които ще се спра по-долу. Така, поемането на премиерския пост от бившия вътрешен министър Вано Мерабишвили и назначаването на известните с извършените от тях репресии срещу опозицията братя Ахалая на ключови постове в министерствата на вътрешните работи и отбраната (Бачо Ахалая стана вътрешен министър, а брат му Дата – зам. министър на отбраната) беше определен от редица грузински анализатори като превантивна мярка на Саакашвили в случай на мащабни акции на опозицията след изборите. Укрепването на позициите на толкова спорни политически фигури, потвърждава заключението на експертите от“Safeworld”, че управляващият режим се готви за изключително остра битка за властта в страната.

Какво е бъдещето на Саакашвили?

На този фон, въпросът за бъдещето на Михаил Саакашвили придобива особено значение. Според мнозина анализатори, отказвайки се от поста държавен глава, Саакашвили се опитва да запази реалните лостове на властта в страната, използвайки приетите наскоро промени в грузинската конституция, които значително разширяват пълномощията на парламента. Макар че тези промени ще влязат в сила едва след президентските избори през 2013, този факт само изостря политическата интрига и рязко повишава значението на октомврийските парламентарни избори в Грузия.

Истината е, че освен за политическата съдба на сегашния президент и най-близките му сътрудници, става дума за продължаването на политическия курс, който страната следваше през последните десет години. Или пък, напротив (ако управляващите се провалят на изборите), за сериозната му промяна от основната опозиционна сила „Грузинска мечта” на милиардера Бидзина Иванишвили. Затова за Саакашвили и хората около него, резултатите от предстоящите избори са изключително важни, както в контекста на гарантирането на политическото им бъдеще, така и на продължаването (поне в общи линии) на политиката, чието начало постави прословутата „революция на розите” от 2003.

В тази връзка, изглежда съвсем естествено, че както основната опозиционна сила – блокът „Грузинска мечта” (чиято предизборната кампания, на практика, стартира още през есента на 2011, след като Иванишвили обяви, че минава в опозиция), така и грузинските власти, се отнасят изключително сериозно към изборите, насрочени за 1 октомври. При това, както вече посочих, „инструментариумът”, с който разполага властта е достатъчно разнообразен – от използването на типичния за постсъветските държави „административен ресурс” с елементи на откровено силов натиск и сплашване (особено в провинцията) до доста радикалната (макар и очаквана) трансформация в редовете на самата власт.

Става дума, на първо място, за вече споменатото по-горе назначаване (в края на юни) на изключително влиятелния доскоро вътрешен министър Вано Мерабишвили (който, между другото, произхожда от населения с компактни маси арменци регион Самцхе-Джавахети) за премиер на страната. Според авторитетния грузински политолог Гиа Нодия, с това назначение, за първи път след смъртта на един от „бащите” на революцията на розите – бившия грузински премиер Зураб Жвания, реалната значимост на премиерските пост „най-сетне започна да съответства на мястото му в йерархията на властта”. Очевидно е (и това се признава дори от привържениците на Саакашвили), че назначаването на Мерабишвили доказва, че управляващите сериозно са подценили политическия потенциал на опозиционния блок „Грузинска мечта” и сега спешно се опитват да компенсират пропуснатите възможности да го дискредитират. В същото време, назначаването на бившия вътрешен министър, който (за разлика от самия Саакашвили) се ползва с имиджа на човек, който не си хвърля думите на вятъра, актуализира въпроса за възможния наследник на Саакашвили на президентския пост. В тази връзка, някои смятат, че е възможно именно Мерабишвили да бъде издигнат за президент през 2013, а пък Саакашвили да поеме премиерския пост.

Според повечето анализатори обаче, подобен вариант може да се окаже неприемлив както за самия Саакашвили, така и за хората около него. При всички случаи той би се отразил изключително негативно върху имиджа на сегашния държавен глава в очите на Запада. Затова мнозина прогнозират, че в резултат от многоходови кадрови промени и, разбира се, ако резултатите от сегашните парламентарни и бъдещите президентски избори, се окажат успешни за управляващите, вероятната комбинация на висшите държавни постове ще бъде малко по-различна. Много е възможно например, Михаил Саакашвили да поеме поста председател на парламента (превръщайки се постепенно в „силния човек в сянка” на Грузия). Вано Мерабишвили пък ще остане министър-председател (значително укрепвайки позициите си, в резултат от промените в конституцията), а сегашният председател на парламента Давид Бакрадзе ще стане кандидат на управляващата партия „Национално движение” за президентския пост (особено предвид значителното орязване на пълномощията на президента).

Очевидно е, че за реализацията на този сценарий (както впрочем и на всеки друг), сегашните управляващи ще трябва да решат най-важната (в краткосрочен план) задача – убедително да спечелят парламентарните избори след по-малко от два месеца. Предвид сегашната ситуация в страната обаче, това ще бъде много трудно за Саакашвили и хората около него, дори и ако съумеят максимално да използват „административния” си ресурс и да осъществят откровено силов натиск в полза на управляващата партия.

Истината е, че изборите през 2012 значително се различават от всички предишни, тъй като срещу сега управляващите в Грузия действат едновременно няколко фактора. От значение е силата и зрелостта, демонстрирани от опозицията (около движението на Иванишвили се обединиха повечето опозиционни сили, които трудно могат да бъдат квалифицирани като „маргинални”), сериозните финансови възможности на милиардера Иванишвили (най-богатия човек в страната), както и „умората” на Запада от екстравагантните и често излишно резки и недемократични действия на Саакашвили.

* Център за изследване сигурността на Балканите и в Черноморския регион