Екипът на изданието за анализи „Експерт” поздравява всички настоящи и бивши дипломати с Деня на българската дипломатическа служба!

На 19 юли 1879 година княз Александър Първи издава указ, с който се назначават първите български дипломатически представители в чужбина. Това са Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович, които са изпратени съответно в Цариград, Букурещ и Белград. Това са само 12 дни след назначаването на първото българско правителство в Третото българско царство с министър на външните работни и вероизповеданията Марко Балабанов.

От 1999 г. отбелязваме редовно този ден.

През годините израснаха и се утвърдиха отлични професионалисти, които умело защитаваха националните интереси на България по света. Много от тях оставиха примери за родолюбие, честност, отдаденост на професията. Сред ръководителите на българската дипломация се откроиха дипломати с европейска величина като Иван Башев, високопоставени служители в международни организации със свой принос във формирането на международната политика, посланици, дали тласък на двустранните ни отношения с много държави по света. Независимо от режимите и различията, българските дипломати печелеха уважението на своите партньори и с това допринасяха и за положителна промяна на отношението към България. Проправени бяха много пътеки на приятелство, сътрудничество, търговски стокообмен, научни и културни изяви – действия които винаги са укрепвали мира и са туширали политики на войнственост, идеологизиране и разделение.

През годината, изтекла от последното отбелязване на нашия професионален празник до днес, за съжаление не можем да характеризираме като възходящо и положително развитието на външната политика на България, да бъдем доволни от ръководството на същата и състоянието на инструментариума за нейното провеждане. Все пак, трябва да признаем, че Конституционният съд спря отчасти опита на министър Николай Младенов за промени, насочени срещу професионалния характер на дипломатическата служба, превръщащи я в непрозрачен политизиран инструмент на партийни, корпоративни и дори лични интереси, въвеждащи еднолично авторитарно управление на службата и принизяването на ролята на колективните органи, което можеше да внесе смут и още по–голяма демотивация сред българските дипломати. Но след като днешното управление наруши 122 пъти Конституцията на България, тези опити на министъра на външните работи се вписват в цялостната картина на управлението на ГЕРБ. В частен порядък пък логично последваха първите три съдебни дела срещу МВнР, спечелени от наши посланици.

Дори в навечерието на празника ни не спират уволненията на достойни и дългогодишни служители на МВнР, на някои от които им остава година до пенсиониране. В изпращането на посланици и генерални консули отдавна бе нарушен принципа за 20% дял на политическите назначения.

Никога експертите не са били така единни в оценката си, че българската външна политика при това ръководство стана безлична, хаотична, непрозрачна, непрофесионална. Не виждаме приоритети, които да съответстват на заложеното в Концепцията за национална сигурност. Нееднокартно министърът на външните работи подведе министър председателя, множат се външнополитическите гафове. Твърде леко губим или сме на път да загубим приятелството на страни, с които сме имали традиционно добри отношения. Докато министърът застава зад чужди каузи и дава политическата си подкрепа на съмнителни сили, подпомагани от радикални ислямистки движения и тероростите от „Ал Кайда”, българите от съседни страни не чувстват помощта на родината, огорчени са, че проблемите им не получават чуваемост.

Фразата, че институционната рамка на външната ни политика е основана на Конституцията на България все повече се изпразва от съдържание, защото днешната ни външна политика в много случаи не защитава националните ни интереси. Предприемат се стъпки, несъобразени с динамично променящите се геополитически условия, а се слугува на моментни и често чужди интереси. Срамната декларация на НС от 10 януари 2012 г. определила възродителния процес като „геноцид”, с право взриви общественото мнение, а последвалите веднага след нея претенции от турска страна за финансови обезщетения, подсказват накъде ще тръгнат нещата в бъдеще.

В тази сложна обстановка и продължаващата несигурност в дипломатическия състав, в мотивацията му за работа и професионално развитие, може би най–важното е да се запазят поне част от високоподготвените и натрупали опит дипломатически кадри, които да съдействат за един нов подем и достойно представяне на България след неизбежното скорошно оттегляне на днешните управляващи.

Нека да се поздравим с празника с малко повече оптимизъм. Доброто тепърва предстои!