Българският преход донесе някаква форма на пазарна икономика и свободни избори, но не изкорени едни от най-грозните и натрапчиви прояви в родната ни политика. Все като едно време много ерзацполитици търсят подслон под крилото на някой нов "Голям брат" в чужбина. Все като едно време те скачат не според собствената си съвест, а според тоягата на покровителите си.

През тези 23 години родината ни почти не случи на лидери. Има изключения, но те сякаш потвърждават правилото. Особено обаче не случихме на външни министри. Един от тях - Стоян Ганев, титулуван "ваклото агънце на СДС" опита да шашне покровителите си зад океана с идеята България да съди Съветския съюз за пропуснати ползи. Какви са тези пропуснати ползи, министърът тогава не уточни, може би защото нямаше какво да каже. България в периода 1944-1989 година прогресира икономически, селскостопански и социално. От бедна страна тя се превърна в държава с развито земеделие, индустрия, машиностроене, електроника, химическа промишленост, строителство... Много от ресурса по пътя към това идваше именно от омразния на Ганев СССР. Помощи, заеми, нефт на символични цени, образование на стотици хиляди специалисти (между които и самият "ищец" Ганев, завършил право в Москва, и дори станал съветски зет в семейството на полковник от КГБ), помощ при военната защита и модернизацията на армията, и редица други сфери. Е, сигурно самият Ганев беше имал пропуснати ползи, защото по-късно бе избран за шеф на сесията на ООН, а след това "забрави" да се върне в България и заживя в Щатите, където се отдаде активно на бизнес - нещо, което със сигурност му е донесло ползи, които преди 10 ноември е пропускал...

Друг външен министър - Надежда Михайлова, сега Нейнски -доразби това, което Ганев не бе успял да разбие в краткия си едногодишен мандат. Така стана например с отношенията ни с арабските страни, а загубата на темпото им се отрази най-силно при възникването на драмата с държаните като съдебни заложници български медици в Либия. Казват, че когато възниквал проблемът, България просто нямала посланик там, а когато информацията стигнала до министърката, нямало кой да я прочете, анализира и реагира...

Друг външен министър - Соломон Паси - стана известен с фразата "Майната му на православието". Явно и други хора, отъркали се покрай лъскавите брюкселски коктейли и заседания, бяха готови да продадат не само традициите на родината, но и майка си и баща си в името на това да бъдат потупани от новия Голям брат.

Другият външен министър, на който не случихме, се вихри в момента. Разбира се, става дума за Николай Младенов, който оглави армията, без да е ходил в казарма, а дипломацията - след като бе ходил в чужбина само като дете на служител на ДС, като израелски стипендиант. Дипломатическият "титан" Младенов ще остане в историята с новата вълна чистки във външно министерство, този път мотивирани от някогашното сътрудничество на част от посланиците с българските служби за сигурност. Безспорно, Младенов ги разбира тези неща, защото и баща му е минал по този път в служба като шифровчик. Разбира и делата на активните борци против фашизма и капитализма, каквито са няколко негови близки роднини, защото събра сирийската опозиция не другаде, а в символичната столица на отряда "Чавдар" - Правец. Дипломатическият му "успех"в Близкия изток е толкова бурен и голям, че даже гръмна... Бургас...

Но Младенов явно го раздава и експерт и по Русия.

В последните дни доста шум се вдигна по повод присъдата, която московски съд произнесе срещу участничките в руска пънк група, които от години са известни с уж провакативни, а реално - безвкусни и пошли представления. "Пуси Райът", както се зоват девойките от групата, са известни с "изкуство" от типа на групов секс в музей и фотосесия с хлебарки. Явно ние, обикновените хора, или не разбираме, или не сме дорасли до разбирането на такива върхови форми на култура. Но министър Младенов със сигурност е, защото се прояви като адвокат на групата, без някой да го е канил или търсил за тази роля. Конкретната причина за присъдата над "девойките", която впрочем не е окончателна, бе не само по себе си представлението срещу руския президент Путин, а фактът, че то бе проведено в най-големия храм на Русия, бе пълно с обиди не само към държавния глава, но и към патриарха, църквата и Бога. Какво общо имат патриархът и Богът с Путин, не се разбра, но е ясно, че "артистките" са търсили целенасочена провокация и са успели - до вчера никой не бе чувал за тях, а днес цял свят ги познава... Направили са представлението си преди изборите в Русия уж като част от активността на опозицията срещу безспорния фаворит за поста на държавен глава - Владимир Путин. Дясната опозиция в Русия, която отдавна е извън борда на сериозната политика, явно цери електоралната си немощ именно с прояви от типа на концерта в църквата. За ужас на "Пуси Райът" и министър Младенов, Владимир Путин в крайна сметка спечели изборите и отново е президент на Русия. И едва ли му пука, че някакви певици са опитали да се популяризират чрез песен, насочена срещу него. Друг въпрос ,е че в Русия, която е православна държава не само не приказки, номерът, че акцията е срещу президента, а не срещу църквата, не мина. Руското общество, а това го признават и най-либералните и десни политици, политолози и социолози, видя в действията на "Пуси Райът" не политическата провокация, а именно гавра с изконни и традиционни ценности на руското православие. И наказанието е именно в този контекст.

Но не за това ни е думата. Част от потока от говорене по темата бе и декларация на българското външно министерство срещу присъдата. Впрочем тази декларация бе почти мигновена за разлика от много други действия на ръководеното от Младенов ведомство. Тя бе и припряна, предвид информациите, че министърът е не просто в отпуск, но и в болнични заради нараняването на крака му, случило се в Евксиноград. Странно е и защото позиция по темата е логично да изразят не българските държавни институции, а политически партии. Част от тях, като Иван-Костовата ДСБ, го направиха. Но докато Иван Костов представлява затихваща дясна фракция, чийто последен електорален пристан е опитът да се насажда русофобия и омраза, към всичко руско, то външно министерство не е политически орган, който да дава по същество политически оценки. То е държавен орган и като такъв има съвсем други отговорности. Не е за подценяване и това, че никоя друга българска институция не се ангажира с подобна декларация или позиция. Не го направи даже и управляващата партия ГЕРБ. А последното показва, че е много вероятно Николай Младенов да е действал зад гърба на премиера Бойко Борисов. Или просто да е поставил Борисов пред свършен факт.

Дали Младенов има други началници, може би по-големи от премиера, е въпрос, по който можем само да гадаем. И дали за него е по-важно да се хареса и угоди на тези началници, а не толкова на Борисов, също е въпрос на тълкувание. А дали оставането на Младенов в правителството не е наложено именно от тези задкулисни покровители, защото помним, че след провала на визитата в Катар вместо Младенов си отиде друг министър? Набива се на очи, че езикът на МВнР бе и в най-добрите канони на Студената война.

Разбира се, няма да е лошо България да е страна, която будно, активно и с постоянство да работи за демокрацията и свободата в цял свят. Би било даже похвално да сме страна, износителка поне на демокрация, щом отдавна не изнасяме машини, селскостопанска продукция или текстил. Но главният износител на демокрация прави този износ, меко казано, тенденциозно. Бихме повярвали в почтеността и принципите на Младенов, ако например той бе защитил създателя на "Уикилийкс" Джулиан Асанж, когото англичаните не пускат въпреки политическото убежище, което Еквадор му даде. А защо Младенов не защити и задържаните в тайните затвори на ЦРУ, където с години без съд и присъда лежаха хора, които Америка просто подозира в тероризъм. Излязоха и кадри, в които войници от САЩ по най-демократичен" начин издевателстват над арестувани в Ирак и Афганистан, като ги бият, карат ги да лазят по земята и даже уринират върху тях...А щом е такъв демократ, защитник на човешките права и борец срещу полицейското и съдебното посегателство над личността и правото на протест, защо Младенов поне веднъж публично не протестира срещу излъчването на клипове от показните арести на колегата му Цветан Цветанов? Защо не защити протестиращите на Орлов мост, които бяха разгонвани с конна полиция? И как ли би реагирал християндемократът Младенов, ако българска пънк група изнесе вулгарен, порнографски и богохулен концерт в църква. Както се казва - двойният аршин пак влиза в действие.

Външният министър явно не си дава сметка, че се меси в делата на независимата съдебна власт на една суверенна държава, при това на такава, с която имаме вековни приятелски отношения и от която зависим в немалка степен и икономически. Действията му са образец на дипломация. Но на такава с любимия му обратен знак. Младенов, който, разбира се, има право на мнение, обаче не го изрази лично, а побърза да ангажира институцията "Външно", а чрез нея и цялата ни държава. Същата държава, която води стратегически икономически преговори с Русия, свързани с цената на природния газ.

Подобна бе и реакцията на държавния ни глава Росен Плевнелиев. На 3 март, когато бе първата му публична реч, извън тази на клетвата му като президент, Плевнелиев "забрави", че Русия ни е освободила от турско иго. Тогава имаше хора, които отдадоха това на неопитността и едва едномесечния стаж на Плевнелиев на поста. Но няколко месеца по-късно Плевнелиев изцепи репликата, че като президент щял да пътува само на Запад. Преди броени дни на връх Шипка, където се честваше 135-ата годишнина от една от най-важните битки в Руско-турската освободителна война, президентът отново "забрави" да спомене Русия, а обясняваше надълго и нашироко ролята на българските опълченци. Добре и правилно е да се помни техният подвиг, но пък от думите на Плевнелиев не ставаше ясно рамо до рамо с коя армия са се сражавали опълченците и в коя война. Неспоменаването на Русия в контекста на война, която тази държава е водила заради нашата свобода, вече не може да се обясни с неопитност или незнание. Това е съвсем тенденциозно действие, което търси някакъв ефект. Ако ефектът е Плевнелиев да изглежда "модерен" и "западен", то това е глупово в днешния многополюсен свят, защото САЩ, ЕС и други водещи държави се съобразяват с Русия и не си позволяват подобно неглижиране даже когато не са съгласни с нейната политика. Ако търсеният ефект е президентът да покаже негативно отношение към Русия, то това отново е най-грубо използване на държавната институция от лично име. А и странно защо Русия е чак толкова черна на нашия нов и "демократичен" държавен глава - защото е спал на паркингите в Германия или защото в биографията му на сайта на президентството гордо е отбелязано, че е член на Управителния съвет на българо-американската търговска камара (и на една работодателска бизнес организация, чиито двама последователни шефове, известни като олигарси, днес имат проблеми с правосъдието)... Като че ли и Плевнелиев, както и външният министър се показват по-католици от папата, без даже някой да иска от тях това.

Подобна позиция е не само некомпетентна, а и недалновидна, защото България се намира на такова място, от което е невъзможно да поддържа тенденциозно лоши отношения с Русия и да се явява рупор и говорител на едно говорене, присъщо на епохата на Студената война, която завърши отдавна. Историята трябва да се помни, почита и анализира, за да имаме бъдеще. С тази лична и твърде закъсняла студена война, която двамата държавни мъже водят, само ще донесат проблеми на България.