Интервю на Теофан Германов с Любомир Кючуков, Институт за икономика и международни отношения٭/

– Господин Кючуков, какво се случва в българската външна политика след атентата в Бургас? Балансирана и мъдра ли бе реакцията на българските институции?

- "Небалансирана" е възпитаният термин, за да се определи сегашното състояние на българската външна политика. Аз дори изпитвам известно неудобство да говоря за българска външна политика, защото това ангажира редица институции, които би следвало да имат, но очевидно сега нямат пряко отношение и влияние върху това, което се случва. По-скоро се създава впечатление за лични договорености и ангажименти, персонално мотивирани и изведени в ранг на държавни позиции. А безразборното струпване на държавни дейци и безотговорното и хаотично говорене в часовете непосредствено след атентата трудно могат да послужат за еталон за държавническа мъдрост. Ако все пак трябва да се търси нещо позитивно в българската реакция на атентата в международен план, то това е отказът засега да се поддадем на внушения и да посочим прибързано виновник за атентата. В този контекст се вписва и експресното посещение на външния министър в Египет - като опит за "демидж контрол", т.е. минимизиране на вредите.
И един на пръв поглед страничен ефект от атентата върху българската външна политика - тя получи силен удар и загуби достоверност във вътрешнополитически план, сред българската общественост, където се формира негласен консенсус, че тя е неадекватна и твърде непохватна.

- Всички помним, че външният ни министър събра сирийските опозиционни лидери в Правец. Според вас намесата в събитията в Близкия изток ще донесе ли дивиденти на външната ни политика?
- Твърде спекулативна е тезата, че България най-после има активна позиция по Близкоизточния конфликт и се завръща в този регион. Поведението ни спрямо процесите в Арабския свят може да се оприличи на бягане пред вятъра с претенцията, че направляваш посоката му. Или с други думи казано, вършенето на тази част от работата, която други държави, имащи много по-сериозни интереси и ресурси, не смятат за разумно или безопасно да поемат върху себе си.
От поведението на българския външен министър не личи един по-задълбочен анализ не просто на фактите, а на процесите в Арабския свят и тяхното развитие в по-дългосрочна перспектива. А те са твърде нееднозначни и очевидно ще имат сериозни последствия върху международните отношения като цяло. Един от видимите резултати още на този етап обаче е, че едни репресивни, но републикански и светски режими в региона се подменят от проислямистки, за който няма никакви основания да се очаква, че ще бъдат по-демократични.
Възможните дивиденти (а боя се - и търсените дивиденти) биха могли да бъдат само персонални. За държавата обаче остават само рисковете. Като най-страшният от тях е, че се създадоха условия за пренасяне на елементи от близкоизточното противопоставяне и на българска територия с целия му взривоопасен потенциал, както се оказа в буквалния смисъл на думата.

- Каква е рекапитулацията на трите години управление на ГЕРБ в МВнР? Изпълни ли външната ни политика заложените си цели?
- Парадоксално, но може да се твърди, че българската външна политика се прави без Външно министерство. Даже не просто без, а често срещу неговата експертиза. Което я прави конюнктурна и хаотична. И най-вече -персонална, а не национална.
Като резултат вече достатъчно релефно се оформят няколко не особено благоприятни тенденции. България изгуби ролята си на активен участник в регионалните процеси в Югоизточна Европа. А това е регионът, за който и ЕС нееднократно е заявявал, че разчита на българската експертиза и позитивно влияние. Същото се отнася и за други важни направления на външната ни политика като Черноморския регион и постсъветското пространство, където страната ни имаше сериозни контакти и добро сътрудничество, но те бяха разпилени с лека ръка.
Отбелязвам само тези направления като илюстрация на факта, че България не успява да използва възможността, която членството в ЕС отваря - да се опита да превърне своите позиции, влияние, експертиза по отделни, важни за националните интереси и за интересите на ЕС въпроси и региони, в част от общоеврепейската позиция. По-скоро се реализира втората опция -националните ни интереси и позиции да се размият в общите и дейността ни на международното поле да е функция от решенията в Брюксел. Което неминуемо води до определено обезличаване.

- От реакцията на германския вътрешен министър стана ясно, че членството ни в Шенген се отлага за неопределено време, а това членство бе приоритет не само на МВР, на външната ни политика, но и лично на премиера Борисов. Липса на стратегия, липса на убедителност или липса на късмет е отлагането във времето на изпълнението на този приоритет?
- Не би следвало провалът за Шенген да се приписва на българската външна политика - независимо от всички вече упоменати нейни проблеми. Не става дума дори и само за формалните технически изисквания. Големият проблем е неспособността да се убедят партньорите, че са налице искрени политически усилия за съдържателни реформи в сферата на правосъдието и вътрешните работи, а не просто словесни заклинания
Отказът за Шенген е своеобразен асиметричен, формално неправомерен (защото наистина Механизмът за сътрудничество и наблюдение няма отношение към членството в Шенген) политически шамар за правителството не просто за невъзможността да се справи с организираната престъпност и корупцията, но и да даде убедителни гаранции за сигурността на гражданите и върховенството на закона. Защото в Европа вече има ясно оформено, макар и все още публично неартикулирано, мнение, че наред с Унгария, България е втората страна в ЕС, в която управляващите системно подкопават основни демократични принципи, правила и механизми.

- Като заместник външен министър отговаряхте за ключови аспекти в двустранните отношения със страните - членки на ЕС. Резултат на какво е негативният доклад на ЕК?
- Негативният доклад също е резултат на вътрешната, а не на външната политика. А и като цяло участието на дадена държава в работата на институциите на ЕС не е външнополитическа дейност -то е секторно, хоризонтално, по министерства, а не преминава през съответните външнополитически ведомства.
През тази призма и отношението към дадена държава в политически план се определя не само от двустранните връзки, но и от идейната насоченост на съответните правителства. Иначе казано, в обединена Европа управляващите партии от дадено политическо семейство (Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти и т.н.) дефинират позициите си към България не само на междудържавна основа, но чрез междупартийните взаимоотношения. И точно тук е най-сериозният неуспех на това правителство - при една доминирана от десницата Европа (като национални правителства, състав на Европарламента и Европейската комисия) българското правителство не просто не успя да си осигури, а на практика загуби априорно съществуващата подкрепа.

- Масовите уволнения на посланиците, имали някога отношения с бившите ни тайни служби, вече са факт. Новите посланици имаха вече своите 100 дни аванс. Промени ли се ефективността на българската дипломация, както ни обещаваха управляващите?
- България е страната, в която най-често се открива колелото. Поне веднъж на всеки четири години. В резултат на което започваме всеки цикъл от нулата. Не просто отричайки, но и разрушавайки всичко, направено преди това. Изключение тук по отношение на външната ни политика е 12-годишният период на министрите Михайлова, Паси и Калфин, когато имаше достатъчно ясно проследима приемственост в голяма част от целите и приоритетите.
Подходът на управляващите просто потвърждава тяхното неразбиране, че дипломацията е професия - изключително трудна и отговорна, а не хоби или сезонно занятие. Той демонстрира сериозната несъстоятелност на ръководството на външнополитическото ни ведомство в управлението на тази дейност. Самият факт, че като основен приоритет бе изведен един технически въпрос като приемането на устройствен правилник на Министерството на външните работи и това отне близо три години, е достатъчен атестат за ефективността му.

- И сега един въпрос в сферата на по-любопитното: каква е вашата прогноза на бивш посланик в Лондон, ще успее ли президентът Плевнелиев да доведе английската кралица в София?
- Ако не се лъжа, България и Румъния са единствените две страни, членки на ЕС, в които кралицата не е осъществявала визита. Практиката на британския кралски двор е да се посещават не повече от две страни годишно, като те се планират поне за няколко години напред. Самата процедура на съгласуване на всяко държавно посещение обикновено е изключително продължителна и се координира от външнополитическите ведомства. Формалното поканване съгласно протокола винаги е в писмена форма и едва след като всичко е вече договорено.

- Сякаш много висши български политици виждат в дипломатическите изяви форма на ВИП туризъм или на светска суета. Как се отразява този "разчупващ протокола" подход на имиджа на България пред света?
- Да нарушава протокола, може да си позволи само човек, който не просто детайлно го познава, но и го разбира. Всичко останало се разглежда в най-добрия случай като екзотика. Което вкарва държавата в жълтите хроники.
Далеч по-сериозният проблем произтича от факта, че действително много български политически дейци гледат на международните отношения просто като на пътуване. В резултат често посещенията на български делегации, включително на министерско ниво, са неподготвени, формални, без конкретно съдържание, тоест безрезултатни.
Друга странна практика, утвърдила се при това управление, е включването на много министри в премиерски делегации. Европейското разбиране е, че министрите имат своя собствена политическа тежест и те не могат да бъдат просто свита или придружаващи лица. Затова министри се включват обикновено в президентски делегации за държавно посещение или в случаите, когато темите от съответния министерски ресор са основни по време на междуправителствени разговори.

*/Любомир Кючуков е роден през 1955 г. Завършва Московския държавен институт за международни отношения, а по-късно специализира в университета "Джорджтаун" във Вашингтон. През 80-те години работи във Външно министерство. Кючуков е работил и като анализатор в ББСС "Галъп Интернешънъл". Бил е главен съветник в Секретариата по европейска интеграция на Министерския съвет и член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция към президента. Владее английски, руски, румънски, френски и италиански език. От 2005 г. е заместник-министър на външните работи, като специално отговаря за отношенията ни със страните от Югоизточна Европа и за двустранните отношения с държавите, членуващи в EC, а от 2009-2012 г. е посланик в Лондон. Сега работи в Института за икономика и международни отношения, на който е основател и член на настоятелството.