Терористичният акт на 18 юли в Бургас шокира общественото мнение не само с ужаса и кръвта. Разтърсващ е и новият начин, по който той постави един стар въпрос: способно ли е българското общество след 2001 г. да сведе до минимум опасностите, свързани с тероризма?

Националната сигурност не е изолиран проблем, тя присъства във всяка политика - външна, икономическа, финансова, образователна, здравна, отбранителна, правоохранителна, разузнавателна и пр. Така че нивото на всички политики, взети заедно, определят степента на нашата национална сигурност. И оттук за съжаление следва изводът, че като територия и население България не е достатъчно защитена, което беше ясно и преди трагедията на летище Сарафово.
Това, че България членува в ЕС и в НАТО, нито ни защитава автоматично, нито ни освобождава от грижа за собствената сигурност. Ако някой повтаря, че братските днес служби ще свършат нашата работа, то той заблуждава общественото мнение. За противодействие на тероризма, който е част от световната действителност, има два основни фактора.
– Единият е външната политика, "играта" на обвързване, противопоставяне и балансиране, които определят степента на възможните конфликти и рискове за България.

– Другият фактор е вътрешната сигурност, зависеща в много голяма степен от службите ни за сигурност.

За съжаление днешната българска външна политика страда от системни проблеми (разбира се, с изключения) заради ниската професионална подготовка на тези, които я водят. Освен знанието на английски език тази политика изисква да се знае много за географията и още по-много за историята; тя трябва да съдържа приемственост и политически опит и да разчита на експерти.
За съжаление помним гафове... Първият ни излъчен след демократични избори министър-председател посети Голанските възвишения (окупирана от Израел сирийска територия), без да знае, че това води до пряка конфронтация с палестинците и с целия Арабски свят. Мина се през грешките в отношенията с Русия, а в многостранната дипломация стигнахме до гласуване в ООН... против резолюция, която сами бяхме внесли. Последва вярата, че Симеон Сакскобургготски ще оправи отношенията ни с Арабския свят, а той само се задоволи да кръсти внука си на мароканския крал. Дойде намесата на страната ни във войната с Ирак, която не всички европейски партньори одобряваха. В хода на тази намеса дадохме жертви. Български мъже загинаха именно от терористични актове, каквито в Сарафово едва ли не за първи път забелязваме като заплаха, която ни засяга.

Днес външната ни политика в лицето на президента и правителството отново допуска гафове и мегаломания, надценява възможностите на България, без да следва реалистична национална доктрина. Уж имаме концепция за външна политика, а не разполагаме с дългосрочна позиция към Русия и Турция, която изисква устойчив национален консенсус.

Повтаряме, че България е най-бедната страна в ЕС, а отделяме все по-малко средства за образование и здравеопазване. Средствата за вътрешен ред се отклоняват за политически борби, например за подслушване на противника. Навсякъде по Европа изборите се контролират от неправителствени организации, у нас - от полицията на действащото правителство.

Оттук не е далеч до заключението, че България не поддържа достатъчен кадрови и технологичен потенциал за реална борба с тероризма. Главният секретар на МВР заяви, че нашите антитерористи са на нивото на западните, само дето заплатите са им в пъти по-ниски. Внушението, че в този сектор е възможен висок професионализъм при мизерна заплата, е или българска самозаблуда, или направо лъжа. При този вид служители добрата заплата означава лична финансова независимост и стабилност, самочувствие, себеотдаденост на работата и пр.

Вече поредица правителства заклеймяваха нашите бивши разузнавачи, а те поне можеха да предадат на идващите след тях опит и професионални практически умения.Сега трябва да тръгваме от нулата включително заради политици, възпитавани само от неправителствени органиътзации (НПО). Такива не знаят и не искат да знаят за ролята на държавата. (Някои така се увлякоха в атаката срещу бившите служби, че атакуваха и собствените си бащи.)
Но не е частен въпрос, а е груба политическа грешка да се поставя знак за равенство между неправителствена организация и държава. Упорствайки в тази грешка, днес наши ключови министри, сред които и външният, работят с кадрите на държавата и с нейната политика като в НПО, където не носиш отговорност за цяла страна, нито пък се съобразяваш с нейните ресурси.
Какво имам предвид? Когато подкрепяш една или друга неправителствена сила, каквито бяха или са част от новите арабски власти, не е достатъчно просто да го вършиш. Трябва да имаш и ресурсите за това и да си готов да се справиш, ако някой ти противопостави недържавните средства в политиката. Едно от тези средства е тероризмът.

Напълно по силите на България е да води политика, съгласувана с ЕС и НАТО, без при това да се поставя в услуга на този или онзи, пък бил той и най-силната съвременна държава. Защото средствата за нашата външна и вътрешна сигурност са силно ограничени, а когато и където ги имаме - не се използват разумно. Не е по силите ни като държава да отговаряме морално и материално за последиците от това, че някой български политик подкрепя чужди каузи. Изглежда някой много иска да изнасяме демокрация в Северна Африка и Сирия. Но България не е неправителствена организация, следователно тя няма как да получи пари от някоя по-голяма НПО. Плюс това една държава няма как да не носи обществена отговорност за това, което върши или отказва да свърши.

В представите на сегашното правителство достатъчно е да имаш добри чувства към някои народи, в случая арабските, за да си предпазен от тероризъм (а той дори може да няма арабски произход). Време е също да знаем, че тероризмът е особен враг, мерките срещу него могат да го ограничат, но не и изцяло да го избегнат. Нашата държава трябва да подготвя гражданите си още от училището за реалността на една сериозна бдителност и борба.

Всяко външнополитическо решение и/ или действие трябва да се аргументира пред обществото: гражданите трябва да знаят:
1. с какви вътрешни ресурси е подплатено това решение и/или действие;
2. какви последици и опасности би ни донесло то.
В противен случай ще си заравяме главата в пясъка или безплодно ще копнеем по острова на спокойствието, който остана в миналия век.
Една от най-сигурните оценки, че България не е подготвена за новите предизвикателства, е фактът, че тя все още не е член на Шенгенското пространство и вероятно скоро няма да стане. Колкото и да не признават управляващите, те получиха силен шамар от Европа с последния доклад на ЕК. Борба с тероризма означава и успешна борба с организираната престъпност, борба с прането на пари, стабилен правов ред, които в България все още са далеч от европейските критерии.

Няма дипломация без отговорност

Външната политика изисква подготовка, опит и професионализъм от тези, които я водят, защото на нея най-вече една държава поверява съществуването си в условията на жестока конкуренция за територия и ресурси. Външната политика пряко следва от разбирането за национален интерес. Затова и общественото мнение трябва да е наясно с отговорностите, които поема, когато поверява политиката в ръцете на един или друг политик.
Защото на реалността трябва да се реагира с разум, без страх, с формиране на здраво чувство за общност и с работа за защита на всички членове на общността. Преди всичко работа за обществото, а не за някоя партия.

* / Доцент Мария Пиргова е преподавател по сравнителна политология в СУ "Св. Климент Охридски".