ГЕОИКОНОМИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧАСТЪК НА КОРИДОР №7 ЗА РАЗВИТИЕТО НА СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ Печат
Автор Гл. ас. д-р Камен Петров   
Понеделник, 08 Март 2010 03:00
В съвременните геоикономически условия развитието на националната територия се свързана с изграждане на надеждна инфраструктура, която да осигурява свободното движение на стоки, хора и капитали и подсигурява устойчивото развитие на  отделната териториално единица. В пространствено отношение ключово значение за развитието на Северна България може да окаже, транспортен коридор №7, формиран от р. Дунав като вътрешно континентална връзка между Западна, Централна и Източна Европа, свързва Европа и Азия, като през Черно море се осъществява директна връзка с вътрешната мрежа от плавателни канали на Русия и страните от Каспийския басейн. При формирането на този общоевропейски коридор е взето под внимание, че река Дунав е важен международен воден път, който минава през 10 страни, като водосборният басейн се разпростира и върху 7 други страни. След изграждането на канала Рейн-Майн-Дунав в Германия през 1991 г. река Дунав става част от трансевропейски воден път от най-голямото световно пристанище Ротердам на Северно море до Сулина на Черно море. Това прави обща дължина от 3 500 км. Дунав, често членувано Дунавът/Дунава е втората най-дълга река в Европа (след Волга). Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток. Извира от платото Баар в планината Шварцвалд (с надморска височина на изворите 1078 метра) в Германия, където две по-малки реки, Бригах и Брег, се сливат на 1,4 км от селището Донауешинген и оттам насам реката се нарича Дунав. Освен теорията,която се приема за меродавна, че сливането на Брегах и Брег край Донауешинген е същинското начало на Дунав, съществува и теорията, че началото на река Дунав е потокът Дунав, който извира в пределите на замъка "Фюрстлих Фюрстембергишес шлос" край Донауешинген. Басейнът на река Дунав преминава през Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. ѝ заема общо 817 000 кв. км.  При вливането си в Черно море тя се разделя на три ръкава – Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният – Килийският ръкав, служи за граница на Румъния и Украйна. Средният ръкав – Сулинският, е най-пълноводният и най-дълбокият. В исторически план река Дунав има важно значение още като северна граница на Римската империя, а по-късно реката е била път за достъп до Константинопол. Кръстоносците са използвали реката като транспортна артерия при походите си до Светите места. През Средновековието тя улеснява нахлуването на турците в Централна Европа. През XVIII век. река Дунав започва да се използва като търговска връзка между страните в региона на Централна и Източна Европа. Смята се, че първото плаване на търговски кораб е станало през 1830 от Виена до Будапеща. През XIX век Дунав се превръща във важна търговска връзка между Западна Европа и страните от Балканския полуостров. С подписването на Парижкия (1856) и на Версайския (1919) мирни договори се обявява свободно плаване по цялата река и се създава Дунавска комисия, която да контролира и координира плаването по реката като международен воден път. След Втората световна война е подписана нова Дунавска конвенция, според която в тази Дунавска комисия участват само крайдунавските държави. Значението на съвременното военностратегическо и геополитическо положение трябва да се оценява в контекста на демократичните промени, настъпили в Източна Европа след 1989 г. В общоевропейски контекст количеството стоки, транспортирани по Дунав постепенно  се увеличава до около 120 млн. тона през последните години. Около 15% от всички товари, транспортирани между държавите, граничещи с река Дунав са превозени по реката. Според Количеството на превозените товари по река Дунав би могло да се увеличи със повече от 100%, ако се осъществят определени подобрения в навигационните условия. Техническият капацитет на река Дунав е между 14,3 и 25 млн. т. годишно в немската част и между 37 и 69 млн. т. от Австрийската граница до Железни врати (Югославия/Румъния) и достига 100 млн. т. по-надолу, с две разширения (Черна вода и Бала до Черна вода) с по-ограничен капацитет, защото само малка част от плавателните съдове на дунавската флота са подходящо оборудвани за плаване по Рейн или други западноевропейски водни пътища. В условия на промени градовете и регионите от Северна България намиращи се на река Дунав или близо до нея неуспяха да се адаптират към новите реалности на сациално-икономическо развитие. На една голяма територия от устието на р.Тимок до гр.Силистра /470 км/ икономическото развитие през последните 20 години бележи неустойчивост и преобладаващ икономически упадък. Фактически българския бизнес и държавно управление неуспяха да дефинират стратегическите приоритети на страната за икономическото развитие на дунавската част на България. Регионът има своите предимства и положителни страни на историческо минало, изключително благоприятно географско положение и природна среда, например към територията на страната принадлежат и 57 големи дунавски острови сред, които Белене, Вардим, Богдан, Близнаци и др. от геоикономическа гледна точка река Дунав създава големи възможности за развитие на водния транспорт. Тя е най-големият международен речен път, чрез който България се свързва със страните от Западна и Източна Европа. Това създава условия за оживени търговски връзки с тези страни. Дунавското крайбрежие е подходящо за развитие на редица промишлени отрасли, използващи вносни суровини и употребяващи много вода /производство на електроенергия, дървообработваща промишленост, химическа и др./, например от коритото на реката се добиват инертни материали, много разнообразно е рибното богатство на реката. На територията на България, по-големи дунавски пристанища има в Русе, Видин, Лом, Свищов, а по-малки — в Оряхово, Никопол, Тутракан и Силистра. Във връзка с това е и голямото стопанско значение на пропускателните пунктове - фериботната връзка Видин - Калафат, Оряхово - Бекет, моста между Русе и Гюргево, както и новостроящия се мост при Видин-Калафат. Фериботният комплекс Оряхово - Бекет е много важно значение  в нашия участък на реката. Чрез него се осъществява най-пряка връзка между Солун и страните от Централна Европа. От 1994г. функционира и фериботна връзка между Русе и Гюргево на частното транспортно дружество “Комко”. Възможно е в кратки срокове да бъдат пуснати в експлоатация фериботният комплекс "Лом - Расту” и. фериботен комплекс Свищов-. Зимнич" Чрез Ломското и Свищовското пристанище ще се осъществява транспортирането на внесените суровини и стоки за вътрешността на страната. Обмисля се варианта и да бъде изграден Фериботен комплекс Тутракан – Олтеница, както и довършване на фериботния комплекс Силистра-Кълараш. С изграждането на модерното съоръжение ще се улесни преминаването на пътници и превозни средства между България и Румъния, ще се насърчи икономическото развитие, културния обмен и интеграцията на двата гранични района. Чрез двата ферибота, ще се създадат условия за по-пряка връзка между Близкия Изток и Украйна, Молдова, Русия и страните от региона. Фериботните комплекси при Дунав могат да се приемат за част от европейските транспортни коридори, например ферибота Силистра -Кълараш е част от Източно-Балканския транспортен коридор, свързващ Истанбул–ГКПП Лесово–Ямбол–Шумен–ГКПП Силистра–Тулча.

Съобразявайки се с количествените и качествените характеристики на регионите в европейските държави и във връзка с изискванията за прилагане на програми на ЕС, за регионално развитие, ще се спрем и значението на значителна част от градовете прилежащи към дунавското геоикономическо пространство, които могат да имат изтегляща икономическа роля в стопанското развитие на Северна България. Несъмнено регионално развитие е основен инструмент за формирането на цялостна, дългосрочно ориентирана и ресурсно осигурена политика за териториално развитие, основана на балансиране на националните, регионалните и местните интереси и приоритети. Необходимостта от такава политика в дунавския региона на България не се поставя под съмнение и се обуславя от това, че регионалните различия пораждат социални, политически и икономически проблеми, че националната икономика е силно зависима от своите регионални съставки и че само пазарните сили не могат да осигурят балансирано регионално развитие. От друга страна, той е отговор на изискванията, свързани с реалното членство на България в Европейския съюз за  реализацията на политика за социално-икономическото сближаване. Прилежащата територия на река Дунав в България от запад на изток започва с видинския регион. В икономическо отношение това е сравнително слабо развит регион, с малко на брой традиционни производства, които през последните години са или силно ограничени или съвсем закрити. Регионът има най-нисък БВП на глава от населението в сравнение с другите региони. Със своето географско разположение, област Видин се разглежда като източната врата към Централна и Западна Европа. Изграждането на Дунав мост Видин-Калафат ще създаде липсващата връзка в шосейната и железопътна мрежа на Коридор № 4 и ще даде възможност за извършване на комбиниран пътен ЖП и воден транспорт. Това ще благоприятства развитието на прилежащата инфраструктура и ще отвори възможност за нова икономическа активност. Сериозно преимущество на гр. Видин е изградената на брега на р. Дунав Свободна безмитна зона. Тя разполага с модерна закрита складова база от 7 300 кв.м. и 3000 кв.м. открити складове, изградена техническа инфраструктура и съвременни телекомуникационни връзки, създаващи всички необходими условия и възможности за работа, определени от международния стандарт за специалните икономически зони. Област Видин е свързана посредством автомобилен и шосеен транспорт с всички населени места в страната и граничните пунктове. В района на град Видин по десния бряг на р. Дунав в участъка от км. 785.000 до км. 795.000 е разположено “Пристанище - Видин” със следните терминали: Пристанищни терминали Север, Център (пътнически) и Юг, както и автофериботен терминал. Строежът на Дунав мост – ІІ се очаква да стимулира обновяването и на пристанищните съоръжения и на прилежащата инфраструктура. В ход е процедурата по концесионирането на две от пристанищата – пристанища “Север” и “Фериботен терминал”, а предстои стартирането на процедури за отдаване на концесия на пристанища “Пътнически център” и “Юг”. Като цяло предстоят съществени промени в транспортната инфраструктура на областта. Изграждането на Дунав мост ІІ създава условия за построяване на терминал за комбинирани водни-ж.п. превози, какъвто в България няма. Развитието на транспортните услуги в световен мащаб е насочено към увеличаване на този вид транспорт и в област Видин има всички предпоставки за неговото планиране и изграждане. От това доколко ще се използват потенциалните възможности на областта зависи от политиката на областната администрация, както и от активността на отделните общини. Във Видин са съсредоточени основните промишлени предприятия като  ТЕЦ “Видин”, “Видахим” АД; добивна промишленост – “Гипс” АД, с. Кошава; машиностроене – “Випом” АД,; материали за строителството – “Кнауф” ЕООД, асфалтови бази към: “Видапътстрой” АД, “БКС Бъдинстрой” ООД; лека промишленост – “Видастил” АД, ТПК “Боян Чонос”; хранително-вкусова промишленост – “Ел Би Булгарикум” АД, “Новоселска Гъмза” АД, “Олимекс” ООД, “Дунав” АД, “Адан Н” ООД, “Месни продукти-Манолов” ООД и др. Останалите десет общини се характеризират със сравнително слаба промишленост, което обуславя по-доброто екологично състояние. Като по-значими замърсители могат да се посочат: Леярски цех в гр. Димово;“Видекс”АД – з-д “Миджур”, с. Г. Лом, общ. Чупрене.

На изток от Видинска област се намира Област Монтана, където важно значение за коридор №7 има община Лом с едноименното пристанище. Община Лом геоморфоложки се отнася към западната част на  Дунавската хълмиста равнина (Ломски район), в междуречния масив на реките Лом и Цибрица. Районът се намира в морфоложки “раздвижения“, стръмен десен скат на р. Дунав. Преобладава акумулационния тип релеф. Ограничени ниски части в северната част на Общината заемат фрагменти от незаливната тераса на р. Дунав, а средните и поюжни части са в склонове с вълнообразен релеф. Като цяло природно- географските особености на община Лом създават предпоставки тя да се превърне в транспортен и търговски център на река Дунав, като пресечна точка на паневропейските коридори №4 и №7 с развита техническа инфраструктура, с устойчиво и стабилно социално –икономическо развитие основано на териториално сътрудничество с балансирана преработвателна промишленост, конкурентно способна икономика, ефективно селско стопанство и съхранено културно историческо наследство. Възможностите за формирането на Лом като силен пристанищен център е  наличието на речно товарно пристанище, което е с национално значение, нареждащо се на четвърто място в страната и второ по големина българско речно пристанище на река Дунав. Пазарният му дял е около 10 % от общия дял за страната. Разполага с отлична транспортна инфраструктура, възможности за обработка на 7 млн. тона насипни и генерални товари годишно, закрити складови площи, вътрешна и международна спедиция и складове под митнически контрол. Порт Лом, може да претендира за врата към Европа, като неразделна част от трансевропейската мрежа за комбиниран транспорт – Рейн- Майн-Дунав и пресечна точка на еврокоридорите от мрежата TINA коридор № 4(път Е 79) Видин-Монтана-Враца-София- Кулата ( РП І1), което е основа за развитие на икономически дейности от национално и международно значение. Пристанището разполага с 13 корабни места, 1400 м. кейови стени и с над 25 бр. електрически портални кранове с товароподемност от 5 до 20 тона за извършване на товароразтоварни дейности на насипни и пакетирани товари, ремонт, презареждане с гориво и акустиране на пътнически кораби и поддържаща техника с високи показатели. Освен товароразтоварни дейности пристанищният комплекс извършва вътрешно търговско обслужване, техническо обслужване и спедиция, инвестиционна, инженерингова и научноразвойна дейност. Развитието на град Лом може да се окаже изключително благоприятно за социално-икономическото развитие на населените места в радиус на около 30-40 километра. Градът е с добре развита инфраструктура. Предвижда се паралелно с терминала за комбинирани превози  в непосредствена близост един до друг ще действат автоферибота /РоЛа/ и /РоРо/ терминал. Съществува свободен терен за разширяване и развитие на комплекса чрез изграждане на втори помалък лиман. Към настоящия момент икономиката на Лом се намира в упадък поради влошения икономически климат и процесите на преструктуриране. Например Комбинатът за електрокари “Дунав” – Лом, като структуроопределящо предприятие за региона, като найголемият на Балканския полуостров за производство на електро и мотокари с международна реализация на произведената продукция, работещ с пълна мощност до началото на 90 години на ХХ век сега е с намален обем на работа и стеснен пазар, постепенно освобождава голям брой квалифицирана работна ръка и производствени мощности. Разбира се  в град Лом се правят опити и за икономическо развитие като през последните години се учредиха нови предприятия с чуждестранно участие като “Български метални тръби” ООД, с основен предмет на дейност –производство на метални тръби за водопровод и метални конструкции. Собствеността на дружеството е 100 % частна. Разкрити са 43 постоянни работни места. Дружеството е с 34% украинско и 66% българско участие и фирма “Роа България” ЕООД предприятие за производство на чугунени топки за топкови, валцови мелници. Предприятието е разкрило 40 работни места и е все още е в процес на подготовка на производството. Фирмата е със 100% украинско участие. В града има 5 действащи фирми за производство и монтаж на пластмасова и алуминиева дограма. В Лом има изграден пивоварен завод, който е построен още през 1894 г. от чехите Малотин и Хозман. Традицията при производството на пиво е съпътствана с многократни реконструкции и цялостна модернизация на всички технологични отделения. Компютъризираното управление на варката и ферментационните процеси гарантира високото качество на продукцията. Бирата "Алмус" се произвежда по класическа технология под контрола на баварския пивоварен институт Weihenstephan - Мюнхен. Изключителната бистрота и пенливост, уникалният хмелов аромат, приятната горчивина и резливост са резултат от прецизното съчетание на висококачествен малц, хмел внос от областта Халертау - Германия, специален щам пивоварни дрожди и вода обработена по специална технология. В сферата на млекопреработка на територията на общината от 1993 г. функционира фирма “Милкком” ЕООД, с основна дейност: изкупуване на сурово мляко и преработка, с производство на млечни продукти (кисело и прясно мляко, кашкавал и сирене). Млечната суровина се изкупува основно от млекопроизводители на територията на Община Лом и се транспортира със собствен превоз. Готовата продукция се реализира само на вътрешния пазар. Основен представител на месодобивната и месопреработвателната промишленост е фирма “Мити” ООД, със 100% частна собственост, която осъществява основната си дейност от 2002 г.. Приоритетите на фирмата за бъдещи интереси са насочени към осъществяване на контакти с нови доставчици и клиенти, въвеждане на нови технологии и стандарти за качество. “Винарна Поломие” ЕООД е новоизградено предприятие в сферата на преработка и бутилиране на вино и спиртни напитки.

   От геоикономическа гледна точка  в годините на стабилизация на българската икономика особено в периода 2001-2008 г. икономическото развитие на региони е на задоволително ниво. Не се постигна ефективно преструктуриране на икономиката за да се постигне трайно устойчиво икономическо развитие, например  в селското стопанство в региона се развива неустойчиво и изостава в своето развитие от останалите сектори. Изоставането на селското стопанство би могло да се интерпретира като естествен резултат от преструктурирането на икономиката, но относително слабото развитие на другите отрасли показва по-сериозни проблеми в социално-икономическият напредък на региона, демографски, социални и други проблеми са водещи за община Лом.

   Река Дунав на изток преминава през Врачанска област, която се простира от река Дунав на север до Стара планина на юг. Релефът е разнообразен - от равнинен покрай река Дунав, хълмист, с преобладаваща надморска височина 150-300 м - в посока север и на юг – планински, включващ Врачанската планина. На север област Враца има международна граница с окръг Долж, Румъния. През територията на област Враца минават международни транспортни коридори:номер ІV – път Е 79 и номер VІІ – река Дунав. С ключово значение за този регион е община Враца, която има най-много промишлени предприятия. Специализирани са главно в текстилна промишленост, химическо производство, производство на мебели, дървообработване, строително-ремонтни дейности, заготовка и строително-монтажни работи, хранително-вкусова промишленост, памучни платове и коприни, производство на строителни материали (цимент), производство на стругове и фрези и други. Но град Враца е навътре в територията на страната, а пристанищен град, който може да има важно значение е град Козлодуй. Като цяло община Козлодуй е разположена в източната част на Северозападна България в Дунавската низина с надморска височина 25 метра. Релефът й е предимно равнинен. Разположена е в равнината на десния басейн на р. Дунав. Граничи с общините Вълчедръм, Хайредин, Мизия, а на север с р. Дунав и областта Допис /Румъния/. В района на Козлодуй водните ресурси са значителен потенциал за общината. Река Дунав е не само плавателна река, но се ползва и като технологичен фактор в експлоатацията на АЕЦ - Козлодуй. Изградената улична мрежа възлиза на 210 км., в това число включени в републиканската пътна мрежа 22 км. Само в кметствата пътната мрежа е 142 км. Гъстотата на пътната мрежа е по-висока от средната за страната, а именно 73.68 км./100 кв.км. Завършено е прокарването на оптичен кабел Кнежа - Оряхово - Мизия - Козлодуй, с което започва цифровизацията в града. Енергетиката е структуроопределяща за икономиката в общината. АЕЦ"Козлодуй" ЕАД осъществява безопасно, ефективно и екологично чисто производство на електроенергия, в съответствие с националните и международни изисквания, при гарантирано качество и надеждност. В нея се произвежда близо 45 % от електроенергията в България. По периферно значение има и община Мизия, тя е разположена по поречието на две реки - Скът и Огоста. Те се вливат в р. Дунав на 10 км. Северно от град Мизия, където землището на общината излиза на брега на Дунава. Географското положение на общината е възлово. През четири от нейните селища преминава международен път II-15, който достига до Фериботен комплекс Оряхово-Бекет. Отстоянието от пристанищата в Оряхово и Лом е съответно 14 и 65 км. Индустриалното развитие на общината се представя от хранително-вкусовата промишленост, полиграфия. Земеделските кооперации отглеждат предимно зърнени култури. Обработваема земя 46 845 дка. В този регион изключително важно значение има и община Оряхово е разположена в Северозападна България. На север общината граничи посредством р. Дунав с Румъния. Заема площ от 329 кв.км. разположена по десния дунавски бряг. Преобладаващият релеф е низинен. Средната надморска височина е 137,5м. Общината е богата на грунтови води. Общината е разположена в район с геостратегическо положение. На територията й функционират три пристанища, ГКПП и ферибот /Оряхово - Бекет/. Градът е краен пункт на разклонение на международен път Е-79. Оряхово отстои на 200 км. от столицата и на 78 км. от областния център Враца. Граничи с общините Мизия, Кнежа, Бяла Слатина, Долна Митрополия и Искър. Индустриалното развитие на общината се представя от машиностроене. Силно развито земеделие - предимно зърнопроизводство и лозарство. Обработваема земя 89 200 дка. С национално значение са фериботен комплекс Оряхово - Бекет, открит през 1994 година и пристанището.

   След област Враца транспортния коридор № 7 преминава на територията на Плевенска област.  В хидрографско отношение област Плевен е част от басейна на р.Дунав и е с добре развита хидрографска мрежа. Областта се отводнява от реките:Искър, Вит и Осъм. Реките са замърсени и преди използването им е наложително пречистване. В областта са построени множество средни и малки язовири.

   Развитието на туризма е сложно по своята същност и природа, то зависи от общото състояние на средата-степен на развитие на основната инфраструктура, опазване на природното и културно-историческо наследство. Именно тук са и неизползваните възможности на областта за представянето на такъв туристически продукт, който би оползотворил потенциала на съответния район. Изхождайки от потенциала на отделните общини, не можем да не стигнем до извода, че не всеки район може да стане туристически.  Групирането на културно-историческите забележетилности в няколко точки:Байкал, Гиген, Никопол, Плевен, Долни Дъбник, Пордим, дава възможност да се изработят удобни туристически маршрути, които да включват р.Дунав и няколко оси, така, че да се обединят усилията на туристическите фирми за максимално използване на наличния ресурс и неговото капитализиране. През територията на област Плевен преминава трасето на главна двойна, електрифицирана ж.п. линия, която осигурява удобен транспорт до всички точки на страната. Подобряването на организацията ще доведе до по-голям комфорт на пътуване.  Речен транспорт, независимо от наличието на р.Дунав, като северна граница на областта на практика няма, такова е положението и с въздушния транспорт. През територията на област Плевен преминава международен път Е 83. Не е изградена отсечката от автомагистрала А 2-София-Варна. Липсата на висококласни пътища от клас автомагистрали е пречка за развитието на междурегионалните връзки. Териториалното разпределение на висококласната пътна мрежа е от особено важно значение за мобилността на населението и транспортната достъпност до услуги от високо качество-здравни, образователни и културни. Нормата от 90 мин за достъп е покрита на 80% за Плевенска област, което е резултат на благоприятното разположение на областния център, съвпадащ с геометричния.  Областната пътна мрежа няма пряка връзка с транспортните мрежи на съседни страни-Румъния. Това ще бъде преодоляно с окончателното изграждане на строящия се фериботен комплекс “Никопол-Турну Мъгуреле”, което ще натовари пътищата по направление север-юг и ще актуализира проекта за изграждане на тунел Троян-Христо Даново. Важно значение за област Плевен има пристанището в Сомовит. То е с голяма портална механизация. На четвърто място е по значение след Русе, Лом и Видин. С право се счита за пристанище на Плевен, с който го свързва жп линията Черквица - Ясен. Самото пристанище има древна история, на един от хълмовете на Сомовит са
разкрити останки от крепост с петоъгълна форма, с площ от 7 декара. Този военен пункт, населен с романизирани траки, през ранновизантийската епоха се е наричал Луцернариаборгу, което означава „кула, снабдена с лампа - фар". За крепостта пише през VI век византийският хронист Прокопий Кесарийски. След 1878 година Сомовит придобива важно значение като пристанище, например за нуждите на изграждащата се ж.п. линия София-Варна ускорено била изградена и ж.п. линията Сомовит-Ясен през 1899 г., по която пристигали материали от Европа за железницата. Ж.п. линията и пристанището през следващите години създават възможности за ускорено икономическо развитие на селото и района. През 1932 г. в района на пристанището е монтиран генератор за прав ток задвижван от локомобил, служещ за осветление на пристанището, гарата и митницата. Пристанището се разширява, монтират се кранове, строят се складове. В периода 1951-1966 г. в селото са изградени над 300 нови къщи, напълно е електрифицирано и водоснабдено, читалището развива активна културна дейност. Към 1985 г. жителите на селото достигат 1300 души.След 1990 г. в условията на промяна намалява значението на пристанище Сомовит и то се нуждае от модернизиране и реновиране, рязко спада и населението на селището. Друго населено място с важно значение може да има село Байкал то се намира в община Долна Митрополия, Област Плевен. Разположено е на брега на Дунав, има пристанище, красива флора и фауна  и остров с богата растителност, както и дадености за развитие на селски, ловен и екотуризъм. Други важни пристанища на Дунав са Никопол и Белене. Като цяло Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област върху площ от 415,9 кв. км. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е р. Дунав. Правени са разработки за построяване на хидровъзел "Никопол-Турну Мъгуреле", които са възбновени. Според анализ на екоминистерството от 1999 г. то ще доведе до повишаване на нивото на реката със 7 метра, 3/4 Никопол и 500 хил. дка земеделски земи ще бъде залети, като Никопол ще остане само на високата част на платото. Останалите критики са стандартните за хидротехнически съоръжения. Благоприятното географско положение на Община Никопол, наличието на пътища от ІІ, ІІІ, ІV клас определят развитието на общинската икономика. Приоритетни отрасли в нея са селското и водно стопанство, търговия, дървообработваща, лека и хранително-вкусова промишленост. На територията на общината функционират следните предприятия и фирми в областта на промишлеността,  “Батерия” - АД - за производство на  батерии за битови и военни цели. Предприятието е приватизирано и с намален брой заети лица. “Реном” ООД -  за производство на селскостопанска техника. Предприятието е приватизирано, “Дунав Никопол” – ЕООД, с основна дейност дърводелски, тенекеджийски и др. услуги, “Елия - 94” – ЕООД - с основна дейност товарни превози, строителство и добив на инертни материали. В областта на хранително-вкусовата и преработвателната промишленост като “Хове ” –  за производство на ракия и дестилат,“Дионисии” – АД -  за производство и съхранение на вина и спиртни напитки. Предприятието е приватизирано . Характеризира се със слаба заетост и  сезонния си характер на работа и  фирми занимаващи се изкупуване на слънчоглед и производство на рафинирано слънчогледово масло и експелер, работа на ишлеме. Никопол е част от Персина (Природен парк). В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото Гинкобилоба, сладък корен и др. Културна забележителност в града е паметникът на руските воини, загинали за свободата на града, както и намиращият се почти в центъра на града паметник на кръстоносците, преминали през града през 12 век. Друга културна забележителност в града е Никополската крепост, наричана от местното население просто "Калето", където е запазена част от големия дворец на един от последните български царе Иван Шишман. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква "Св. Св. Петър и Павел", строена през 13-14 век., позната като "Манастирчето". В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Допреди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Според преданието той е израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден.

     Важно значение за геоикономическото развитие на транспортния коридор №7 на територията на България може да има и град Белене. Намира се в Северна България, на 223 км североизточно от столицата София. На  63 км от областния център Плевен и в близост до град Свищов — 22 км. Другите най-близки градове са Никопол — 34 км на запад от Белене и Левски на юг — 45 км. Община Белене е разположена в Свищовско-Беленската низина, в централната част на Дунавската равнина, на десния бряг на река Дунав. Релефът на общината е предимно равнинен. Надморската височина на Беленската низина е 20,80 м. Най-високата точка е при с. Деков — 35 м, а най- ниската в гр. Белене — 20 м. Територията на общината е 285 046 дка (285 км²), от които 12 110 дка са фонд „населени места“. За площта си е една от малките общини в България. Най-близкото пристанище и граничен контролно-пропускателен пункт се намира в гр. Свищов. Предстои изграждане на фериботна връзка Никопол — Турну Мъгуреле. Географското положение на общината се оценява по-скоро като благоприятно от гледна точка на възможностите за нейното развитие. Те в най-голяма степен са свързани с интегрирането и сътрудничеството на община Белене със съседните общини (вкл. румънски) и създаване на предпоставки за общо използване на ресурси и реализиране на съвместни проекти в различни области. В териториалния обхват на общината се включва и най-големия остров на България - Белене (остров) или o-в Персин, който е и четвъртия по големина остров на река Дунав с площ 41 км² (41 000 дка). Един от основните икономически фактори за развитието на общината до сега бе НЕК ЕАД — София — клон „АЕЦ Белене“ - инвестиционно предприятие с предмет на дейност съхраняване и поддържане на доставеното оборудване и незавършено строителство на площадката на „АЕЦ — Белене“. След взетото правителствено решение и подписаното споразумение за строеж на АЕЦ-Белене предприятието бе закрито, а служителите му ще бъдат преназначени в ново предприятие, чието име все още не е известно. Структурата на икономиката в общината се определя от подотраслите преработваща промишленост, селско стопанство и строителство. На територията на гр. Белене добре развити са също търговията и услугите.
След като излиза от Плевенска област коридор №7 преминава през Великотърновска област, основно през община Свищов. Тя  заема най-северната част на Великотърновска област и граничи чрез река Дунав с Република Румъния и с общините: Полски Тръмбеш от Великотърновска област, Ценово от Русенска област и Левски от Плевенска област. Тук се намира най-южната точка на река Дунав (430 и 37' северна ширина), което означава най-кратката връзка от Дунав през Стара планина и долината на р. Марица до Егейско море.
 Възможностите за развитие на Община Свищов очертават визията за бъдещето в средносрочен и дългосрочен план. Тези възможности са свързани с реалностите в общината, областта и страната, както и с намеренията за развитие на региона. Голямото предизвикателство пред общността и пред общинските власти е реализацията на потенциала за развитие на Свищов през прогнозния период, успоредно с решаването на натрупаните проблеми.  От геоикономическа гледна точка гр. Свищов се очертава като ключов урбанизиран район, който би трябвало да има белезите на проспериращ културно-образователен, промишлено-аграрен и търговско-транспортен център на река Дунав с национално и европейско значение, запазил богато културно-историческо наследство и традиции и притежаващ възможности за устойчиво социално-икономическо развитие. Като цяло е необходимо съществена реконструкция и разширение на Пристанище Свищов, възобновяване на малкия трафик и последващо създаване на фериботна връзка Свищов-Зимнич, възстановяване на основните пътища на общината. Общината има водеща роля в този стратегически приоритет, тъй като проектите изискват силно институционално съгласуване и държавна подкрепа. Относно концентрацията на икономиката може да се каже, че тя не е налице в същински тип, но налице е географска концентрация само на някои видови производства от преработващата и добивната промишленост. Тук се имат предвид монополните позиции на "Свилоза" (в областта на производството на блокова и листова целулоза, изкуствена коприна) на ЗСКИ - производство на ж.п. траверси и ел. стълбове, донякъде добивът на инертни материали на драгажна фирма и някои други. Относно специализацията на района може да се каже, че тя не е рязко изразена, ако не се има предвид казаното за концентрацията. По отношение на някои земеделски продукти специализация се проявява при производството на зърнени храни (пшеница, слънчоглед, грах), грозде и др.
След Великотърновска област коридор №7 навлиза в област Русе със своето стратегическото географско положение за развитие на междуобластното и трансграничното сътрудничество с Република Румъния. Широкият излаз на областта към река Дунав стимулира развитието й чрез транспортната функция на реката и потенциала, който тя има за развитието на индустрията, земеделието, транспорта и транснационалното сътрудничество, по-специално в т.нар. Дунавско пространство. Област Русе попада и в обхвата на района на Черноморското сътрудничество. Транспортно-географското положение е благоприятно и поради пресичането на територията на областта на два от деветте европейските транспортни коридора (№ 7 и № 9), които са връзката между районите на Балтийско и Северно море, и на Средиземно и Черно море. През град Русе се осъществява и връзката на българска територия между река Дунав и Черно море (Русе-Варна). Тук е единственото засега мостово съоръжение през Дунав на територията на България. Между Русе и Тутракан се намира най-голямата крайдунавска низина, Бръшленската низина с площ от около 320 кв. км. Област Русе има редица предимства като туристически и транспортен център. Адми­ни­с­тра­тивният й център град Русе е разположен на северната българска граница. Намира се на най-голямата транспортна магистрала в Европа – река Дунав и е на кръстопътя на други важни транспортни коридори. Дунав мост е мащабна комуникационно-транспортна, железопътна и шосейна връзка със съседна Румъния и оттам с Европа и Азия. Само на 72 км северно от Русе се намира 2,5 милионният Букурещ. В близост до Русе е разположено летище Щръкле­во, което въпреки, че в момента не функционира, е приспособено за редовни вътрешни и меж­дународни карго- и пътнически полети. Област Русе заема особено място в българската национална история и притежава богато културно-историческо наследство, вкл. паметници от световно значение като Ивановските скални църкви. Областта разполага с ценни, а в ня­кои случаи и уникални природни дадености: мощният природен ресурс на р. Дунав, непов­то­рими ландшафти като Природен парк “Русенски Лом”, множество природни забележи­тел­ности. Предлага в близко съседство (на 100 км) достъп до изключително ценни турис­ти­чески дестинации като Биосферния резерват ”Сребърна”, включен в списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО, Тракийската гробница край с. Свещари, близо до гр. Исперих, също паметник на ЮНЕСКО, Велико Търново – Арбанаси. Въстановяването на транспорта и пристанищата на селата по р. Дунав ще създаде условия за развитието на различни видове туризъм и съпътстващи го услуги. На територията й се пресичат два от основните Пан-европейски транспортни коридора – транспортен коридор № VII и транспортен коридор № IX, допълнени от коридора ТРАСЕКА: Европа – Кавказ - Азия. Преминават и следните важни международни пътища:  Е 70, Е 83 и Е 85. Достъпът до общинските центрове от гр. Русе се осъществява по републикански пътища, което е важна предпоставка за доброто функциониране на транспортните връзки и стимул за социално-икономическото развитие на областта. На територията на Област Русе съществува изградена и добре развита железопътна инфраструктура. В подстъпите към областния център Русе интерес представлява очерталият се контраст в пространственото развитие на община Ценово. Тя е разположена на около 45 км. от гр. Русе и на 32 км. от гр. Свищов. Благоприятни възможности създава в бъдеще време излазът на р. Дунав. Недостатък на географското разположение на с. Ценово е липсата на железопътната линия. Най-близката гара (Бяла) се намира на около 7 км. от общинския център. В общината доминира производството на селско стопански продукти(73%), следвано от услугите 15.5% и преработващата промишленост 7.6%. Общинската икономика на практика не се развива. Липсата на пазари, отдалечеността от областния град, обезлюдяването на няколко важни села, застаряване на населението са част от проблемите, които трябва да решава новото общинско ръководство. С най-важно значение на българската територия в транспортния коридор № 7 е Град Русе. Той е разположен на км 489 на р. Дунав и е важен мултимодален възел, намиращ се на Общоевропейските транспортни коридори VІІ и ІХ. Той е най-голямото българско речно пристанище и е важен търговско-промишлен и транспортен център. Пристанище Русе включва пристанищата Русе-Изток, Русе-Център, Русе-Запад, Свищов, Сомовит, Тутракан и Силистра. Пристанище Русе-Изток е разположено на площ от 803 дка. Кейовите стени са с обща дължина от 1 618 м, на които са разположени 14 корабни места. Дълбочината пред корабните места е от 2.4 до 2.6 м. Пристанището е предназначено за обработка на генерални, насипни товари и контейнери. Разполага с открити и закрити складови площи – съответно 148.2 дка и 15.8 дка. В пристанище Русе-Изток е изграден фериботен комплекс за обработка на колесна техника, с паркинг на 32.3 дка.
Пристанище Русе-Запад е разположено върху площ от 118.4 дка и има 11 корабни места. Общата дължина на кейовата линия е 1 310 м. Предназначено е за извършване на обработка на генерални и насипни товари. Разполага с открита и закрита складова площ – съответно 27.6 дка и 9 дка. Дълбочината пред корабните места е 3 м, при кота нула. Пристанище Русе е едно от трите пристанища с национално значение на р. Дунав, освен Видин и Лом. Разпределението на обработените товари между трите пристанища е както следва – Русе – 61,5%, Лом – 30,1%, Видин – 8,4%. През периода 1999-2006 г. бяха предприети действия за запазване на инфраструктурата на Летищен комплекс Щръклево и за възстановяване и развитие на дейността му. В съвременната икономика на града преобладават отраслите на леката промишленост — шивашка, текстилна и хранително-вкусова. Нефтохимическата и химическа промишленост е представена от фирмите за бои и смазочни масла Оргахим, Приста Ойл и Мегахим. Развито е машиностроенето и корабостроенето. На територията на града се намира Русенската корабостроителница. Развито е и металообработването, представено от „ЖИТИ“ АД — производител на изделия от нисковъглеродни стомани — телове, телени изделия и гвоздеи, експортно ориентирано дружество с над 70% от продукцията, от Прециз Интер Холдинг, за производство на алуминиеви изделия и др. Електронната промишленост с производство на печатни платки е представена от "СЕТ" АД. В града се намира и седалището на Булмаркет. През последните години в гр. Русе са направени инвестиции по различни проекти, като например по закупуването на БРП и в предприятието на Оргахим. Винпром Русе произвежда алкохолни напитки с високо качество и през 2003 г. беше закупен от руски бизнесмени. Туризмът е добре застъпен и в Русе има над 40 хотела. Градът се посещава средно по около 50 000 чужди туристи. В покрайнините се намират западен парк „Приста“, на брега на Дунав, както и лесопарк Липник, който е едно от любимите места за отмора на русенци. В лесопарка Липник е преустроен голям бизнес-конферентен център.
След Русенска област река Дунав навлиза в Област Силистра. Тя  е разположена в Североизточната част на България. Районът е предимно аграрен, разположен на границата с Република Румъния.Областта се намира в Дунавската равнина с надморска височина до 200 м. Климатът е предимно континентален, с горещо лято и силно застудяване през зимата. Доброто географско разположение и наличието на всички видове транспорт са перспектива за икономическо обновление на региона. Товарното пристанище на гр.Силистра е единственото по българското поречие с възможност да обработва 5000 т. Товарни кораби тип „Река - море”. Фериботната връзка Силистра - Кълъраш е от съществено значение за трансграничното сътрудничество и осигурява достъп до пазара с Букурещ. Също така се осигурява най – късия път за транспорт на стоки от Скандинавските страни през Румъния и продължаващи към Турция и Средния изток. Важно значение в областта имат общините Тутракан и Силистра.
Община Тутракан заема 440 кв. км територия в североизточната част на Дунавската равнина. Включва общинския център и още 15 населени места. Географски Тутракан е разположен на 26°50' източна дължина и 44°10' северна ширина. Надморската височина е на 13 м от речния бряг, а платото (равната част на града) е разположено на 500 м от реката, достига 126 м. Градът се намира на 58 км източно от Русе, на 62 км западно от Силистра и на 74 северно от Разград. Макар и да са общо взето в добро състояние, пътищата не отговарят на европейските стандарти за сигурност и комфорт на пътуването. Няма развит железопътен транспорт най-близките жп гари са в градовете Русе и Силистра. Но важно значение за развитието на града има пристанище Тутракан, което разполага с 80 м механизиран кей и 1 кран с товароподемност до 5 тона. Откритата складова площ е 2000 кв. м. Пристанището има възможност да обработва инертни материали, мобилна техника, зърно и др. Община Тутракан има сравнително неразвита икономическа база. Промишлеността е представена от няколко големи предприятия, които в по-голямата си част са със силно свито производство поради липса на суровини и пазари. Въпреки това по-големи фирми са „Истър-ССМ" АД, която  е производител на резервни части за селскостопански машини и ремаркета за автомобили. Има работещ чугунолеярски цех. Производството е свито. "Славянка" ЕООД произвежда конопени, ленени прежди, канап, манила, въжета, зебло, чулове. Персоналът се състои от 100 души. Съществува необходимост от местно производство на основната суровина - коноп. "Терма" АД - производство на домакински електроуреди, газови печки на твърдо гориво. Персонал - 200 души. Техническата база е добра, но липсват пазари. "Астраком" АД - производство на дограма, опаковки и др. "Трансмариска-69" - производител на работно облекло. Персонал - 110 души. Има осигурен пазар. "Лодкостроител" АД - производство на малки плавателни съдове от стъклопласт и изделия за бита. Предприятието е приватизирано. "Добруджански плод" преработва плодове и зеленчуци. Работи кампанийно. Анализът показва, че почти няма отрасли, които успешно са адаптирани към промяната. Липсата на индустриален бизнес, както и отсъствието на алтернативни възможности за заетост водят до натурализация на местното стопанство, тъй като хората, които остават да живеят в града, намират изход в личното стопанство. Съгласно eвропейското законодателство трансграничното сътрудничество ще се развива в посока към стимулиране на местни и регионални инициативи и проява на активност от местните и регионалните органи. Това е сериозно предизвикателство пред община Тутракан, която може да прояви необходимата активност и да формулира проекти с регионално значение и трансграничен характер. Традиционните връзки с община Олтеница - Румъния, предпоставят едно бъдещо успешно сътрудничество в тази сфера, което трябва да намери практическата си измеримост в различни сфери на икономическия и обществения живот.
       С най-важно значение в областта е община Силистра. Географското положение на Община Силистра е един от основните фактори, оказващ влияние върху нейното развитие. Община Силистра заема части от Източнолудогорско- Добруджанската платовидна подобласт на източната част на Дунавската хълмиста равнина. На север и на изток граничи с Република Румъния, като северната граница е водна и минава по река Дунав, а на изток сухоземната граница минава непосредствено до крайните
квартали на общинския център гр. Силистра. Общинският и областен център гр. Силистра отстои на 124 км от Русе, на 112 км от Разград, на 88 км от Добрич, а от София – на 437 км. Градът Силистра е бил предпоставка за възникването и на останалите селища в полукръг около него, което е довело до формирането на една радиално-концентрична схема. Силистра е сред градовете в страната ни, които имат съществено регионално значение в селищната мрежа, като един от нейните основни опорни центрове. Ролята на града като важен административен, икономически, обслужващ и транспортен център в миналото и сега, е формирала значителна територия, в която неговото влияние и връзки с другите селища се проявяват доста силно. Тези връзки се проявяват най-силно в първия и втория ранг от населени места и постепенно намаляват в периферията на общината и в границите на областта. Факторите, които и днес поддържат ранга на гр.Силистра като комплексен център на областта и общината, са многопосочни: транспортно-комуникационни, икономически, социални и технически. Дължината на жп мрежата в област Силистра е 15 км. Железопътната линия завършва тупиково в гр. Силистра. Съществуващата жпинфраструктура на територията на община Силистра - гара Силистра, разтоварищата механизацията, жп клоновете, заедно с двете спирки Калипетрово и Българка, е в добро
състояние. Жп инфраструктурата е обслужвала значително по-голям трафик в сравнение с трафика в момента. Обслужвани са четири индустриални жп клона. От тях в експлоатация е само един. На километър 381 на река Дунав се намира пристанище Силистра, което е собственост на “Лесил “ АД с основен акционер (94%) Министерството на транспорта. Техническите характеристики на пристанището са следните: обща площ – 26 600 м, дължина на кея – 500 м; брой корабни места – 5; максимална дълбочина пред корабните места – 8.5 м, открита складова площ – 16 000 кв.м., капацитет за насипни товари - 1800 т за 12 часа; капацитет за генерални товари – 400 т за 12 часа. Механизация: портален кран 32/20 т – 1 бр.;портален кран 10 т – 2 бр.; платформен кантар – 50 т. Пристанището разполага с добре развита транспортна инфраструктура – жп и шосейни подходи. Съществува възможност за водоснабдяване и захранване с ток от бряг на пристаналите съдове. Пристанището е оборудвано с необходимите специализирани съоръжения и транспортна техника за обслужване на кораби и вагони с насипи, палетизирани и контейнизирани товари. То е единственото в българския участък на р. Дунав, което е в състояние да обработва бункерови речни, речно-морски и морски кораби с товароподемност до 5 000 т. В общи линии пристанището на Силистра е разположено в най-северната част на града, предназначено за обществен транспорт с национално значение за обслужване на пътници и корабно банкеруване. Разполага с пътническа речна гара. Понастоящем пътническият речен транспорт в град Силистра е ограничен, като се поддържа линия Силистра – Рени - Измаил, както и екскурзии с частния туристически кораб "Данубе". В гр. Силистра е открито първото частно пътническо пристанище по р. Дунав – “Йист Поинт”. Пристанището е с регионално значение, предназначено за обществен транспорт и обслужване на пътници, обработка на поща, снабдяване на корабите с вода, гориво, ел. енергия и комуникации. Общата площ е 1 690 кв.м., с едно корабно място с дължина 200 м и максимална дълбочина пред корабното място 2 м. Новият фериботен терминал Силистра – Кълъраш, стопанисван от концесионера “Дунавски индустриален парк” АД, дава възможност за превоз на пътници и транспортни средства. Това ще доведе до създаване на оптимален транспортен коридор за трафика на камиони от Турция и Украйна и обратно, както и ще улесни транспортните връзки на целия източен регион на България и Румъния. В района на фериботния комплекс Силистра-Кълъраш на територия от 40 ха предстои изграждането на индустриална зона. Тя ще разполага с кейова стена от 900 м на брега на р. Дунав, която ще бъде оборудвана като многофункционално товарно пристанище. Фериботното съоръжение Румъния- България осъществява връзката между Силистра и Кълъраш през сухопътната граница между България и Румъния. Фериботът е изграден за локални нужди с ограничена възможност за експлоатация (малка платформа). С важно значение е и летище Силистра е от групата на малките летища в България. Предназначено е за вътрешни и международни полети за превоз на пътници и товари, както и за полети на селскостопанската авиация. Граничният КПП в гр. Силистра не е от интензивно работещите поради малката пропускателна способност на съществуващия ферибот, който е изцяло на румънска територия. Важен момент в изграждането на презграничната инфраструктура на общината, региона и страната е търсената възможност за реализиране на трети мост на р. Дунав в общината между Силистра и Айдемир. Идеята за нов мост може да се осъществи след проучване интереса както на българските, така и на румънските власти, и на базата на детайлни проучвателни и проектни разработки. В Общия устройствен план е определено подходящо място за моста, така че той да бъде не само една идея, а и реално осъществим, предложени са значителни териториални и комуникационни промени, свързани с осъществяването на моста и прилежащата инфраструктура. Известен проблем представлява липсата на подобни предпоставки на румънския бряг, поради по-ниските коти на прилежащите територии. Явно е, че там ще трябва да се изгради по-дълъг участък на довеждащи комуникации. По настоящем идеята за изграждане на 3-ти мост на р. Дунав в района на гр. Силистра е включена в Програмата “Дунавски мостове” на Министерството на транспорта. От страна на двете гранични общини Силистра и Кълъраш има желание и
готовност за съвместни действия по осъществяване на идеята. Съществуват договорености на общинско и областно ниво, предстои това да стане и на държавно ниво.
      В заключение на разглеждания транспортен коридор №7 може да се отбележи, че на територията на България той преминава през различни области, които имат своя специфика и състояние на икономическо развитие. В голяма степен може да се констатира, че дунавското крайбрежие на България има голям потенциал и възможности за икономическо развитие.  Същевременно Дунавското крайбрежие е обект на вътрешен и международен туризъм, пренос на товари и осъществяване на транспортни услуги. Още повече в  променящия се свят на интеграция на културите и икономиките на европейските страни, на глобализация на световното стопанство, използването на геостратегическото положение на градовете и прилежащите им територии около коридор №7 може да се ощаже от ключово значение  за развитие цялата страна. Налице е необходимост от замяна на визията за провинциална периферия на региона с визия за трансгранично значение и потенциал за интегрирано сътрудничество и растеж. Използването на геостратегическите предимства на дунавския регион може да стане чрез реализацията на редица проекти и инициативи - еврорегионално сътрудничество Еврорегион "Дунав-Юг".

Библиография:
Георгиев, Л(1998) Регионална икономика, изд. Тракия
Деведжиев, М. (1996) География на транспорта София
Дончев, Д. М. Пенерлиев (2006) Геоикономика, УИ „Еп. К. Преславски”
Каракашев, Хр. Д. Дончев.(2009) „География на България” изд.Сиела
Каракашев, Хр. Кръстев, С.Докова, и др.(2008) „Геоикономика” изд. Стопанство
Национална стратегическа реферетна рамка 2007-2013
Областна стратегия за развитие на област Видин (2005-2015)
Областна стратегия за развитие на област Монтана (2005-2015)
Областна стратегия за развитие на област Враца(2005-2015)
Областна стратегия за развитие на област Плевен (2005-2015)
Областна стратегия за развитие на област Велико Търнов (2005-2015)
Областна стратегия за развитие на област Русе (2005-2015)
Областна стратегия за развитие на област Силистра (2005-2015)
Петров, К.(2008) „Геоикономическа насоченост на районите за планиране” Аванград
Русев, М. (2008)„ Обществена география” изд. „Св. Кл. Охрдски”