„Точка на кипене: Как Америка пренесе войната в Украйна“

В новата книга на известния автор на бестселъри Стивън Кинзър се разкрива неизвестната досега история за 75–годишна операция на американските тайни служби, която е подготвила условията за войната в Украйна.

До 2022 г. малцина американци биха могли да открият Украйна на картата, но щом започнаха военните действия, подкрепата за каузата й рязко нарасна. Украйна беше представена като жертва. И все пак, тази война не избухна от нищото. В продължение на седемдесет и пет години Москва и Вашингтон водят борба за Украйна. Това е най-продължителният таен конфликт в съвременната история, твърди авторът. И двете страни се стремяха да запазят тази история в тайна. И успяха – досега.

В новата си книга със заглавие „Точка на кипене: Как Америка донесе войната в Украйна“ Стивън Кинзър разкрива тази дълго укривана история. Тя започва в бежанските лагери в следвоенна Европа, където служители на ЦРУ вербуват първите си украински агенти, и проследява съдбите на поколения бунтовници, изгнаници, предатели и тайни оперативни работници през десетилетия на секретни мисии. Въпреки че почти всички партизани, изпратени от ЦРУ в Украйна, са заловени или убити, агенцията никога не се отказва. От края на 40-те години на XX век до края на Студената война американските лидери разглеждат украинците като най-ефективното си оръжие срещу Москва. Те продължават да следват тази стратегия и след като Украйна придобива независимост, а НАТО – алиансът, доминиран от САЩ – се разширява на изток. Богата на детайли и динамична като сюжет, „Точка на кипене“ показва как Съединените щати превръщат Украйна в най-важния си европейски проект за XXI век, което в крайна сметка води до ескалацията, завършила с война. От бойните полета в Карпатите, през задимените кабинети в Ню Йорк, та чак до Олимпийските игри – книгата е изпълнена с невероятни истории и колоритни персонажи, каквито превърнаха предишната творба на автора, „Хората на шаха“ (All the Shah’s Men), в класика. Това е последната велика, неразказана шпионска сага на нашето време.

Ето откъс от новата книга на Стивън Кинзър „Точка на кипене: Как Америка донесе война в Украйна“ (*Boiling Point: How America Brought War to Ukraine*), публикувана от издателство „Хенри Холт енд Къмпани“ (Henry Holt and Company) през ноември 2026 г. Обем 384 стр., език–ангийски :

Скупчени край писта в Южна Германия, шепа антикомунистически бойци се готвят да произведат първите изстрели на Студената война. Операцията се ръководи от служител на ЦРУ, базиран в Мюнхен. Наблизо, облечени в летателни костюми, чакат унгарските пилоти, които той е вербувал. С тях са двама украински емигранти, доброволно съгласили се да се спуснат с парашути в родината си. Кодовите им имена са „Апостол 1“ и „Апостол 2“. Всеки от тях носи фалшиви документи за самоличност, миниатюрен радиопредавател, пистолет, картечен пистолет, ръчни гранати, торбичка със златни монети и капсула с цианид – за случай на залавяне. Транспортен самолет C-47, без никакви държавни опознавателни знаци, е в готовност.

Проект „Аеродинамика“ Стивън Кинзър Нашият гост-автор Стивън Кинзър (Снимка: RS) Двадесет и шестгодишният служител на ЦРУ Стивън Танър – възпитаник на Йейл, който ръководи операцията – наблюдава как самолетът излита и изчезва в нощта. Машината прелита над Източна Германия и Полша, преди да навлезе в съветското въздушно пространство. Когато наближават украинския град Лвов, товарният люк се отваря. Двамата украинци скачат в тъмнината. Мисията им е да установят контакт с партизански бойци, да овладеят определени райони и да създадат тайна база, чрез която ЦРУ да ги снабдява с оръжие. Този полет на 5 септември 1949 г. бележи първия акт на американска тайна война в Украйна. Двамата бъдещи командоси, които се спускат с парашути онази нощ, служат като авангард на това, което по-късно ще се превърне в проект „Аеродинамика“ (Project "Aerodynamic") – най-амбициозното и мащабно начинание, осъществявано някога от ЦРУ в рамките на Съветския съюз. Целта е да се провокира подривна дейност в Украинската съветска социалистическа република. Основната логика е проста: Съветският съюз е смъртен враг на Америка; най-голямата вътрешна заплаха за него произтича от Украйна; следователно ЦРУ трябва да направи всичко по силите си, за да засили тази заплаха. От базата си в Мюнхен, Танър и други служители на ЦРУ с тревога очакват вест от двамата мъже. Такава обаче не пристига. В оперативен доклад лаконично се посочва, че „съветите бързо са елиминирали агентите“. Отбелязва се също, че мисията е „предизвикала сериозен интерес в централата“. Загубата на двама агенти съвсем не е достатъчна, за да провали един толкова обещаващ проект. На 19 май 1950 г. друг самолет C-47 излита от същата база в Германия. Този път на борда има четирима украински доброволци. Те се спускат с парашути в Западна Украйна, носейки товар, подготвен от техните куратори от ЦРУ – провизии, достатъчни за въоръжаването на сериозен партизански отряд. Пратката включва, наред с другото, 50 картечни пистолета, 30 пушки, 25 пистолета и 100 фосфорни гранати. Четиримата доброволци стъпват на украинска земя. Те предават по радиото, че са пристигнали благополучно, заедно с товара. След това изчезват безследно.

По-късно, през същото лято, още двама украински доброволци се сбогуват със своите другари в силно емоционална атмосфера. Според радиосъобщение на ЦРУ: „черпеха се с питиета, вдигаха се тостове, стискаха се ръце, проливаха се сълзи“. Самолетът им излита в 18:55 ч. на 12 август. Пилотът пропуска набелязаната зона за десантиране в Украйна, което принуждава мъжете да скочат на около 32 километра от целта. След това за тях повече не се чува нищо.

Партизанска война зад Желязната завеса

Тези полети са в основата на мащабна операция на ЦРУ, целяща да провокира въоръжени въстания в териториите под съветски контрол. В периода между 1949 и 1952 г. ЦРУ изпраща зад така наречената „Желязна завеса“ около 85 души, всички те – подготвени за партизанска война. За кратко време три четвърти от тях са заловени или застреляни. „Нужни са само няколко мъченици“, твърди Алън Дълес, ръководителят на тайните операции на ЦРУ.

Проектът „Аеродинамик“ (Aerodynamic) се оказа истински дар от съдбата за света на тайните операции. Хиляди украински партизани отказаха да сложат оръжие, след като техните нацистки съюзници капитулираха на 8 май 1945 г.

Те искаха да продължат борбата срещу Червената армия – стига да намерят нов покровител. По същото време ЦРУ търсеше сила, която да използва срещу Съветския съюз на негова собствена територия. „Аеродинамик“ беше резултатът от това сътрудничество. Той постави началото на период на американска намеса в Украйна, който продължава вече три четвърти век.

Среща във Валдкирхен

Първоначалната среща между американците и антисъветски настроените украинци беше белязана от страх и несигурност. През есента на 1947 г. – две години преди първото десантиране на агенти на ЦРУ с парашути в Украйна – офицери от Корпуса за контраразузнаване (военното контраразузнаване на армията на САЩ) в окупирана Германия научиха, че близо до Мюнхен се е появила група въоръжени мъже. Първоначално те подозираха, че това може да е преден отряд, подготвящ нахлуване на Червената армия. Беше изпратен патрул, който да проучи ситуацията. Войниците претърсиха хълмовете и ливадите около баварското село Валдкирхен. Рано сутринта на 10 септември те чуха гласове. Приближиха се до лагерен огън, около който седяха мъже във военни униформи и пееха песни на език, звучащ като руски. След кратък момент на напрежение мъжете без възражения предадоха своите автомати и ръчни гранати. Всички 35 мъже, заедно с още четирима членове на групата им, заловени наблизо, бяха отведени в американска база и разпитвани в продължение на три седмици. Оказа се, че те не са войници от Червената армия, а украинци, посветили живота си на борбата срещу нея. Те принадлежаха към партизанска сила, непозната за повечето хора отвън: Украинската въстаническа армия. Командирите им бяха наредили да се придвижат на запад, да открият американци и да поискат подкрепа за своето партизанско въстание. Един от партизаните обясни на разпитващия, че Украинската въстаническа армия „в момента води въоръжена борба срещу съветските сили в Украйна“ и че други украинци са „готови да се вдигнат на въстание“, стига да получат подкрепа. Офицер, който контролираше разпитите, изпрати съобщение до Вашингтон, в което посочваше, че украинците предлагат услуги, „които биха могли да представляват интерес за вас и евентуално да се впишат в една идея, която, доколкото знам, в момента се разработва у дома“. „Ако вече се обмисля как групи като гореспоменатата биха могли да бъдат използвани най-ефективно в интерес на нашите цели – предложи той, – то си струва въпросът да бъде проучен по-задълбочено.“

Нови възможности

Американците едва бяха започнали да водят Студената война. Най-големият им недостатък беше, че не знаеха почти нищо за случващото се в Съветския съюз. Сега те научиха, че украинци водят война срещу Червената армия. Това беше разузнавателен успех от огромно значение, който разкри напълно нови възможности. Някои от най-пламенните украински агенти на ЦРУ само няколко години по-рано са се сражавали на страната на нацистите. Сред тях имаше ветерани от „Айнзацгрупите“ (Einsatzgruppen) на СС – мобилни ескадрони на смъртта, натоварени със задачата да избиват евреи и други цивилни граждани. Това минало предизвикваше известно неудобство у някои от американските им куратори – макар и не дотолкова, че да поставят под въпрос самото сътрудничество.

Из цяла Европа американски разузнавачи претърсваха препълнените лагери за разселени лица, търсейки украинци, готови да се включат в тайна антисъветска война. Вербуването се оказа лесно. Стотици хиляди млади мъже – не само украинци, но и бежанци от всички краища на континента – гниеха в мрачното „чистилище“ на тези лагери. Най-доброто, на което можеха да се надяват, беше работа по разчистване на развалини или труд като сезонни селскостопански работници. Когато мъже, представящи се за представители на „американското разузнаване“, им предложиха платена работа и прилични условия за живот – в съчетание с перспективата отново да хванат оръжие срещу болшевизма – мнозина се възползваха от възможността. Тъй като проверката на кандидатите беше минимална, сред вербуваните попаднаха немалко хора, които по-рано са сътрудничили на нацистите, служейки като членове на паравоенни формирования, полицаи или екзекутори. Един от вербовчиците обясни, че задачата му е била проста: „Отиваш в бежанския лагер и казваш: „Хей, Джо, искаш ли да се включиш в един специален проект?“ Повечето от тези хора на практика бяха бездомни.“ Тези усилия по вербуване положиха основите на проект „Аеродинамика“ (Aerodynamic). През следващите години той се застъпваше с други проекти на ЦРУ, действащи под различни кодови имена – сред които „Акробат“ (Acrobat), „Андроген“ (Androgen), „Антлър“ (Antler), „Картел“ (Cartel), „Картаген“ (Carthage), „Кръст“ (Crust), „Аутбаунд“ (Outbound), „PD-динамик“ (PDDynamic – където „PD“ е кодовото обозначение за Съветския съюз), „Плъмб“ (Plumb) и „Ред Сокс“ (Red Sox). Целта оставаше непроменена: Украйна да се използва като плацдарм за тайна война срещу Москва.

Стивън Кинзър е бил ръководител на бюрото на *New York Times* в Никарагуа от 1983 до 1989 г. и е автор на книгата *Blood of Brothers: Life and War in Nicaragua* („Кръвта на братята: Живот и война в Никарагуа“). Той е старши сътрудник в Института „Уотсън“ за международни и обществени въпроси към университета „Браун“.