Турция пред нови предизвикателства в отношенията с ЕС, Гърция и Израел

Симеон Николов, 04.10.2026

Предстоящата на 13 октомври среща в Брюксел между ЕС и Турция под надслов „Отключване на потенциала на икономическото партньорство“ ще се проведе в условията на поредица от външни и вътрешни предизвикателства за правителството в Анкара.

Кризата на фондовия пазар и с инвестиционните фондове може да има дълготрайно  въздействие във вътрешен план. Същевременно страната се сблъсква с някои външни предизвикателства. Освен значителната загуба на позиции по кипърския въпрос тя е изправена и пред намеренията на Европейския съюз да обвърже икономическата интеграция със страни извън съюза (включително Турция) със съгласуване на външната политика.

Прилагане на индустриален протекционизъм от ЕС в отговор на затварянето на руския пазар и рисковете, свързани с китайския пазар ще постави Турция под натиск  особено върху нейната автомобилна индустрия. ЕС бе принуден да  предприеме тези действия, заедно с увеличаване разходите за отбрана и новата енергийна криза. Предстои въвеждането на категорията „Произведено с Европа“ – категория, която би могла да обхване и Турция. Целта очевидно е да се предотврати по-нататъшното губене на позиции от страна на Турция в индустриалната и търговската сфера. В плана на ЕС  за „поетапна интеграция“ на страни извън съюза се поставя съгласуването на външната политика с тази на ЕС като предварително условие за търговска интеграция. А това е свързано с Кипър, но маскирано като въпрос, касаещ Украйна.  И тук възниква проблемът, свързващ геополитическото напрежение с геоикономиката.

Вътрешната ситуация в страната дава своя принос в увеличаване на напрежението: хронична икономическа криза, безработица, криза на фондовия пазар и инвестиционните фондове, политически преследвания на опозицията, включително с решения на съдебната система.

Във външнополитически план все още няма напредък в отношенията със САЩ и решаването на въпроса с доставката на самолетите F-35. След срещата на НАТО има промяна в отношенията на Турция с Русия в негативна посока. Напрежението  с ЕС  би могло да провокира геоикономически проблеми в близко бъдеще.

Няма видим напредък в процеса за „Турция без терор“. Това би се отразило на ограничаване амбициите на  съседи  като Израел, Иран и Гърция, както и на играчи извън региона, което потенциално би наложило промяна в политиката на Турция. Това се отнася и за САЩ, ЕС и Русия.

Подписаното между Франция и Турция споразумение в областта на отбраната позволи и на двете страни да говорят за укрепване на стратегическия диалог и развитие на „взаимноизгодно“ сътрудничество. Зад това прозира отдавнашният стремеж на Турция към придобиване на европейската система за противовъздушна отбрана SAMP/T, разработена от френско-италианския консорциум Eurosam. Този стремеж на Анкара доскоро бе спъван от влиянието на Гърция, която е стратегически партньор на Франция в сферата на отбраната. Пробивът на Турция обаче илюстрира, че стратегическите партньорства съществуват паралелно с икономическите интереси, а отбранителната индустрия е съществена част от това уравнение. Сближаването между Франция и Турция предизвика остри въпроси на Атина към Париж. Под въпрос бе поставено и бъдещето на стратегическата подкрепа, която Франция досега е оказвал на Гърция. Но действителността е, че Франция наистина дава приоритет на икономическите си интереси.

Турция проследи с голямо внимание отбелязването на 66–тата  годишнина от основаването на Република Кипър на 01 октомври с помпозна церемония и участието на военни подразделения от САЩ, Франция, Обединеното кралство, Гърция, Египет и др. Турските наблюдатели са впечатлени не само от присъствието на Франция, но и от израелските ракети за противовъздушна отбрана BARAK MX, които бяха показани на публично събитие за първи път. Очаквано конфронтационното мислене на Анкара възприе демонстрираните военни способности на Израел и Гърция от Кипър като послание към Турция.

Гърция – която последователно задълбочава сътрудничеството си с Израел в областта на отбраната и сигурността – теоретично може да се изправи пред трудна дилема, ако настъпи неконтролирана ескалация между Израел и Турция. Но в настоящите двустранни отношения липсва механизъм, който автоматично да въвлече Гърция в подобен конфликт. Анкара настоява за международна изолация на Израел, търсене на отговорност от Нетаняху и предупреждава, че израелската политика в региона може да доведе до по–широк глобален конфликт.

Виж още:

„Гръцки сценарий за „превантивен удар“ срещу Турция потвърждава трайното напрежение в Егейско море и Източното Средиземноморие», Симеон Николов, 28.09.2026, https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3332:2026-09-27-23-07-35&catid=21:--&Itemid=34

Сирия като територия на сблъсък между Израел и Турция, Симеон Николов, 24.09.2026, , https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3329:2026-09-24-22-47-28&catid=13:----&Itemid=53

„Турция пред сблъсък с Израел? Анкара с международна заповед за арест на Нетяняху» от 22. август 2026, / https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3315:2026-08-22-21-52-21&catid=13:----&Itemid=53/,