Новите моменти, допринасящи за подобни мнения са опитите на правителството на Република Кипър да започне добив на нефт и газ от средиземноморската акватория около острова, все по-голямата неяснота за бъдещето на турското членство в ЕС, предстоящите избори в Турция, поредните усложнения в конфликта между Израел и Палестинската автономия, неуспешната война на САЩ в Ирак, и очертаващият се като все по-вероятен американски удар срещу Иран.

На този фон никоя американска администрация не би могла да си позволи да окаже натиск върху такъв ключов регионален фактор като Турция, за да постигне макар и минимални отстъпки на Анкара пред исканията на кипърско-гръцката страна. На фона на големите интереси на САЩ, а и на другите ключови държави в световната политика, кипърският проблем вече е пренебрежимо малък регионален, почти локален конфликт, чието решаване ще продължава да бъде отлагано като неприоритетен въпрос.

Обединението на острова отново в една държава, дори с конфедерална или федерална структура, зависи в най-голяма степен от добрата воля на Турция. А от дълго време единственият фактор, който може да накара Анкара да промени политиката си по кипърския въпрос, това са САЩ. Опитът от последните години доказа, че дори желаното от Анкара членство в ЕС не е достатъчен стимул, за да се промени турската позиция по този въпрос, следвайки съветите и указанията от Брюксел. А и позицията на европейските държави по кипърския въпрос се оказва учудващо нееднозначна и неединна (както и по много други въпроси); често декларативно подкрепяща позициите на Атина и Никозия, се оказва странно толерантна към политиката на свършените факти, провеждана от Анкара в Северен Кипър след окупацията му през 1974 г. Наистина Турция е огромен търговски партньор и огромно поле за инвестиции на западноевропейските компании, но все по-често започват да прозират и сериозните политически мотиви за толкова благосклонното поведение на някои западноевропейски правителства към Турция (не само) по кипърския въпрос. Тук наличието на значителен брой избиратели от турски произход в страни като Германия, Франция, Белгия, Холандия съвсем не е най-важният фактор. Много по-важен мотив е разбирането за Турция като най-сериозната и така желана (защото може би е все още липсваща!) преграда пред ислямския фундаментализъм по пътя му от Близкия Изток към Европа. Затова на Турция биват прощавани много неща, които не биха били простени на други държави – и от ЕС, и от САЩ (а и от Русия). Това е големият геополитически интерес, актуалното разбиране за геополитическата роля на Турция, и няма никакви изгледи това мнение да се промени скоро. Освен ако, разбира се, не се случи нещо драстично в самата Турция (като например идването на власт на антизападен ислямистки режим, който да обърне гръб и на ЕС, и на САЩ). Вероятността това да се случи е твърде малка според специалистите, но все пак не може да бъде изключена напълно.

През месец май 2007 г. в Турция предстоят президентски избори, които се очаква да бъдат спечелени от министър-председателя Реджеп Таип Ердоган (или от кандидата предложен от него). При огромното парламентарно мнозинство, с което разполага неговата партия и високия личен авторитет на Ердоган, само военните биха могли да му попречат да стане следващия турски президент. Но те засега нямат сериозни основания за това. През ноември предстоят и редовни парламентарни избори в Турция. Разбира се, партията на Ердоган може да реши, че за нея е по-изгодно да ги изтегли с няколко месеца по-рано. Затова в Турция никой няма интерес от някакво раздвижване по кипърския въпрос. Статуквото наложено в Северен Кипър след 1974 г. (обявяването на окупираната част на острова за Севернокипърска турска република, призната единствено от Анкара) засега удовлетворява Турция, макар да остава една от пречките пред членството й в ЕС. А в Анкара са наясно, че дори да направят огромни отстъпки по кипърския въпрос, то пред турската кандидатура за пълноправно членство в ЕС остават още много обективни пречки и трудно изпълними условия.

Позицията на кипърската страна е, че през 2007 г. би могло само да се подготвят условията за решаване на кипърския въпрос чрез разговори на техническо равнище – по въпроси, свързани с ежедневието на двете разделени общности на острова, а в по-малка степен по съществото на проблема. Неизменната позиция на Никозия е, че кипърският въпрос трябва да бъде разрешен в рамките на ООН, а не в някакъв друг формат. В тази насока Кипър очаква с надежда ангажирането на новия генерален секретар на ООН – бившият южнокорейски външен министър Бан Ки Мун. Решението на конфликта според Никозия трябва да се намери от замесените в него страни – кипърско-гръцката и кипърско-турската. Участието на трета страна би довело до възникването на нови, още по-тежки проблеми. Затова Кипър е против обявяването на независимост на Косово – както едностранно, така и международно призната. Такъв прецедент може лесно да бъде пренесен върху проблема със Северен Кипър. Тогава всички ще предпочетат да забравят, че разделението на Кипър е резултат от нашествието на турската страна на острова.

На 8 юли 2006 г. кипърският президент Тасос Пападопулос и лидерът на кипърските турци Мехмед Али Талаат (президент на непризнатата Севернокипърска турска република) договориха продължаване на диалога между двете общности в технически комисии по важни въпроси от ежедневието. Това се случи в присъствието на заместник-генералния секретар на ООН по политическите въпроси Ибрахим Гамбари и под егидата на ООН. Към 4 април 2007 г. работата на комисиите все още не е започнала! Практически от 8 юли 2006 г. до началото на м. април 2007 г. не е постигнат никакъв напредък в преговорите между двете общности. Някои гръцко-кипърски издания дори смятат, че позициите на двете страни са се върнали към началото на преговорите още от времето преди референдума за плана Анан.

Един стар афоризъм гласи: песимистите – това са добре информирани реалисти. Това важи в пълна сила за очакванията, че кипърският въпрос може някога да бъде разрешен „справедливо и трайно” като Кипър остане единна независима и териториално цялостна държава, чиито суверенитет се простира върху цялата територия на острова.

Малко предистория

През 1974 г. с официално обявения мотив, считан от мнозина за претекст, че трябва да защити правата на турската общност на острова, Турция окупира 37% от територията на Р Кипър. Турското население там тогава е 18% от цялото население. Оттогава Кипър – държава – членка на ООН е фактически разделена. На 15 ноември 1983 г. окупираният от Турция Северен Кипър е провъзгласен за Севернокипърска турска република.

На 11 ноември 2002 г. генералният секретар на ООН Кофи Анан връчи на страните в кипърския конфликт цялостен план за излизане от безизходицата по т. нар. „основни въпроси” – сигурност, разпределение на правомощията между двете общности, въпроси на собствеността и територията. След три ревизии планът бе подложен на гласуване в Р Кипър и в Северен Кипър за получаване одобрението на двете общности. На двата референдума, проведени едновременно на 24 април 2004 г. кипърските гърци отхвърлиха плана на Кофи Анан със 75,83%, докато кипърските турци го подкрепиха с 64,9% от гласовете си. Така Споразумението за обединяване на Кипър не можа да влезе в сила и на 1 май 2004 г. към ЕС се присъедини само Р Кипър (т. е. гръцката общност) от името на целия остров като международно призната държава. До намиране решение на кипърския въпрос европейското право ще се прилага само в Република Кипър (т. е. само в гръцката част) съгласно решенията от Копенхаген.

На 17 декември 2004 г. европейският съвет взе решение да започне от 3 октомври 2005 г. преговори с Турция за нейното членство в ЕС. Сред многото условия, поставени на Турция беше тя да подпише Протокол за разширяване обхвата на действие на Споразумението за асоцииране между Турция и десетте нови страни-членки. На 29 юли 2005 г. Турция подписа този протокол, известен като Анкарско споразумение. Веднага след подписването обаче Турция направи отделна декларация, че това не означава признаване на Република Кипър. Същевременно премиерът Ердоган заяви, че по този начин турската страна е изпълнила всички свои ангажименти спрямо ЕС.

На 21 септември 2005 г. КОРЕПЕР (Комитетът на постоянните представители) публикува в Брюксел контрадекларация, заявяваща, че турската декларация е едностранна и няма юридическа сила, а Турция трябва да приложи в пълна степен Протокола. ЕС признава единствено Р Кипър като субект на международното право. В контрадекларацията на КОРЕПЕР обаче отново отсъства механизъм за реализиране задълженията на Турция и не се изяснява какви санкции ще бъдат предприети, ако Турция не приложи Протокола. Особено драстична и неприемлива е продължаващата практика на Турция да не допуска кипърски кораби и самолети в турските пристанища и летища.

Решението за започване на преговори с Турция за членство в ЕС на 3 октомври 2005 г. не бе обвързано с разрешаването на кипърския въпрос. Кипърската дипломация не успя да постигне това, но се очаква в хода на преговорите, които ще завършат най-рано през 2015 г., а вече се говори за 2020 г., тя да има право на глас по турската кандидатура и там с подкрепата на Гърция да извоюва по-добри условия при окончателното разрешаване на кипърския проблем.

На 27 февруари 2006 г. в Брюксел министрите на външните работи на ЕС одобриха предложената от австрийското председателство компромисна формула за разделяне на двата регламента – за икономическо подпомагане на турските кипърци (сума в размер на 139 млн. евро), и за “Директна търговия” между непризнатата СКТР и страните от ЕС. Прилагането на регламента за директната търговия е свързано с изпълнението на редица условия от Северен Кипър: връщане на имотите във Фамагуста на законните им собственици; движението на стоки към ЕС да се извършва под контрола на ЕК през пристанището на Фамагуста.; мораториум върху използването на гръцко-кипърски недвижими имоти в Северен Кипър; подобряване на действието на регламента за „зелената линия”.

При първото посещение на Дора Бакояни в качеството й на министър на външните работи на Гърция в Кипър през април 2006 г. двете страни са обсъдили подробно възможните сценарии за развитие на преговорите на Турция с ЕС. Решено е било създаването на специални комисии към двете министерства на външните работи, които да следят хода на турската кандидатура за членство в ЕС.

По същото време (4-6 април 2006 г.) в Кипър бе на посещение Майкъл Лий, директор на дирекция “Разширяване” към ЕК. Целта на посещението му бе да разясни процедурите, по които ще бъдат отпуснати 139 млн. евро финансова помощ от ЕС за общността на кипърските турци. Помощта ще може да се използва в области като инфраструктурните проекти, проекти за опазване на околната среда, здравеопазване, подобряване отношенията между двете общности. В търговете за проектите ще могат да участват фирми, регистрирани в ЕС, включително в България и Румъния, както и страните-кандидатки за членство (т.е. Хърватия и Турция).

На 12 юни 2006 г. в Люксембург започна преговорния процес за членство на Турция в ЕС с временното затваряне на глава “Наука и изследвания”, което стана възможно след като външните министри на 25-те държави-членки постигнаха компромисна формула и Кипър се отказа от налагането на вето. В общата позиция на министрите на външните работи се отправя предупреждение към Турция, че напредъкът в преговорите ще зависи от пълното изпълнение на поетите ангажименти, произтичащи от Споразумението за асоцииране, Партньорската връзка и допълнителния протокол за Митническия съюз. Удовлетворение от постигнатото в Люксембург изразиха както Кипър, така и Турция.

Комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен отправи предупреждение към Турция, че ако страната не изпълни в най-скоро време своите ангажименти, то най-вероятно процесът на присъединяването й към ЕС ще бъде възпрепятстван. Турският външен министър Абдулах Гюл от своя страна заяви, че отварянето на турските пристанища и летища за кипърски кораби и самолети е възможно само след прекратяване на икономическата изолация на кипърските турци. Гюл е отправил и критики, че преговорите за присъединяване на Турция към ЕС се били превърнали в преговори за разрешаването на кипърския въпрос, чието решение не може да се постигне с едностранни стъпки.

На 8 юли 2006 г. по покана на Ибрахим Гамбари се състоя среща между Тасос Пападопулос и кипърско-турския лидер Али Талаат. Тук бе определена процедурната рамка, предвиждаща разговори на техническо ниво по въпроси, свързани с всекидневния живот и въпроси по съществото на кипърския въпрос. По време на тристранната среща Гамбари е настоял да бъдат потвърдени принципите, върху които ще се основава решението на Кипърския въпрос – двузонална двуобщностна федерация! Това се налагало поради констатираното по време на контактите му в Северен Кипър (СКТР) становище за приемане на решение от типа “отделянето на Черна гора”. Кипърско-турската страна не подкрепя обсъждането на въпроси по същество и настоява веднага да започнат преговори между лидерите на двете общности на острова без предварителна подготовка. За разлика от гръцката страна, турската общност настоява да преговаря единствено върху основата на плана Анан. На 29 август 2006 г. Гамбари представи пред Съвета за сигурност на ООН резултатите от разговорите между представителите на двете общности Тасос Дзионис, директор на дипломатическото бюро на президента Тасос Пападопулос, и Рашид Пертев, съветник на Талаат. В приетата декларация по този повод СС на ООН изразява подкрепата си на усилията за постигане на цялостно решение на кипърския въпрос, приветства постигнатите на 8 юли договорености, отправя призив към заинтересованите страни да започнат в най-скоро време работа в техническите комисии.

И двете общности на острова нееднократно декларираха добрата си политическа воля, но оттогава досега няма никакви осезаеми резултати, дори все още не е постигната договореност по състава и правилата за работа на техническите комисии. Специалистите по кипърския въпрос са категорични, че и двете общности съгласуват напълно всички свои позиции, действия и стъпки с “държавите –майки”.

Гръцко-кипърската страна допуска вероятността процедурата да се изроди в безкрайни разговори, обслужващи напредъка на преговорите по присъединяването на Турция към ЕС. Вероятен е и сценарият кипърските турци да настояват за създаването на отделна държавна единица, което би довело преговорите отново до задънена улица. Все пак се предполага, че според стратезите на Анкара изгодите от еврочленство на Турция са значително по-големи, отколкото интересите й от запазването на сегашното статукво в Северен Кипър.

Прилагането от Турция на Анкарското споразумение спрямо Кипър се очертава в момента като основен проблем в преговорите Турция – ЕС.

Турските кипърци (Turkish Cypriots - такъв е терминът, използван в дипломатическите документи) “очакват конкретни инициативи и стъпки от ЕС” за мирно уреждане на Кипърския проблем и за своето членство в ЕС. Те искат да видят своето бъдеще в “една федерална държава, членка на ЕС, която е двуобщностна, двузонална и основана върху политическото равноправие”. В хода на продължителния процес, който започна с кандидатурата на Р Кипър за присъединяване към ЕС и завърши с неговото пълноправно членство, Турция получи статут на държава – кандидатка и започна преговори за приемането й в ЕС. Процесите в отношенията на ЕС с Кипър и Турция са свързани, но накрая турските кипърци се почувствали изоставени, докато всички останали страни са получили по нещо. В резултат, Кипърският проблем постепенно попадна във фокуса на внимание на ЕС и съюзът се превърна в основен играч при опитите за неговото разрешаване. След 2003 г. ЕС в своите документи назовава окупирания от Турция през 1974 г. Северен Кипър “районите в Р Кипър, в които правителството на Р Кипър не упражнява ефективен контрол”. Това се оценява като чувствителна отстъпка на ЕС пред Турция и стремеж да се спечели доверието на Анкара в по-нататъшния процес на преговори по Кипърския въпрос, макар че външно това може да изглежда по-скоро като формулировка, опитваща се да отчете позицията на кипърските турци т. е. на непризнатата СКТР. Турските кипърци смятат, че за да бъде справедлив към тях, ЕС трябва да приеме техните предложения, осигуряващи win-win ситуация при разрешаването на конфликта ( т. е. печалба и за двете страни в спора, и за двамата играчи). В основата на техните предложения е залегнала свободната търговия, която би означавала икономическа интеграция на турската общност с Р Кипър и с Единния европейски пазар (ЕЕП). За целта трябва да се позволи свободно движение на стоки и услуги, а турско-кипърското законодателство да се хармонизира спешно с европейското.

Турско-кипърската страна се стреми да убеди партньорите си в преговорите, че Р Кипър трябва да даде съгласието си за отварянето на пристанищата и летищата в “СКТР” за международния транспорт, ако това става в съзвучие с европейското законодателство и под надзора на ЕС. В настояването си те се позовават на Решението на Европейския съвет от 24 април 2004 г., в което се изразява волята и решимостта на ЕС да намери решение на Кипърския въпрос чрез “прекратяване изолацията на турските кипърци, интегриране не икономиките на (двете части – б. а.) на острова, подобряване контактите между двете общности и с ЕС, и да се подпомогне повторното обединяване на острова.” Тази позиция е потвърдена отново от ЕС на 22 януари 2007 г.

Според виждането на турските кипърци “свободна търговия” означава, че Северен Кипър е включен де факто в икономически интеграционен модел с Р Кипър и Единния европейски пазар (ЕЕП). Финансовата помощ, обещана от ЕС на стойност 259 млн. евро също би могла да бъде използвана частично за хармонизиране със съответните глави от европейското законодателство и за подобряване инфраструктурата и конкурентноспособността на турско-кипърската икономика.

Чрез предложението си за “свободна търговия” турско-кипърската страна смята, че се преодоляват слабостите на предложението на ЕК за “директна търговия” от 7 юли 2004 г., което предполагало две отделни икономики на острова, а не една единна.

Ако бъде прието предложението за “свободна търговия”, това щяло да даде основания на правителството на Р Турция да отвори своите пристанища за корабите на Р Кипър.