Строежът на турски джамии в Европа е стратегия, а не сътрудничество Печат
Автор Експерт   
Вторник, 16 Януари 2018 08:13

Строежът на турски джамии в Европа е стратегия, а не сътрудничество

Симеон Николов

В България обикновено започваме да коментираме, критикуваме и раздаваме мъдри съвети, след събитията. Освен на характера и манталитета, това се дължи на още две причини. Първата е, че най–вероятно сме правили толкова грешки преди събитието, че не сме успяли да се поучим от тях.

Втората е, че не сме имали и продължаваме да нямаме стратегическия поглед над развиващите се процеси, довели до това. И двете причини са валидни както за продължаващите дискусии, свързани с реставрираната църква „Свети Стефан” в Истанбул и българо–турските отношения в миналото и днес, така и за тепърва разпалващи се спорове около т.н. „Истанбулска конвенция”.

За откриването на реставрираната т.н. желязна църква в Истанбул, а не „освещаването”, защото истинско такова нямаше, бяха припомнени много неща, които обясняват, защо президентът Ердоган изрази очакването възстановяване на „многото турски джамии в България”, защо подчерта думата „единствената” джамия в София и се самопокани, припомнихме си и многото грешки, които сме допускали в българо–турските отношения и заради които черпакът, от който ще сърбаме турската манджа ще става все по–голям.

 

Коментарите обаче, не стигнаха до два важни въпроса, които имат повече връзка с посочената по–горе втора причина и не получиха отговор.

Впрочем, първият би трябвало да е ясен на все по–малко оставащите истински експерти по Турция и ако в МВнР е останал някой от тях. В стила на заслужаващата уважение традиционно силна и с богата история турска дипломация, когато се водят преговори, тя винаги получава срещу една отстъпка или жест от нейна страна, поне три постигнати цели в свой интерес. При това повечето от тях са стратегически, а не кокошкарски цели, по които държавата работи дълго и търпеливо, понякога с десетки години, отстранявайки постепенно пречките към тях. Затова беше лесно обяснението за вложените от турска страна 4 милиона евро в реставрацията на църква, която всъщност не е наша собственост, нито на стопяващата се вече под 500 души българска общност в Истанбул, която да се възползва от само две служби в нея през цялата година. Очевидно беше, че Ердоган си направи РR- акция пред Европа, изтъквайки „толерантността” на страната си, въпреки, че това понятие звучи най–меко казано странно, особено предвид на  ставащото в Турция и ислямизацията на страната. От изявленията при откриването на църквата и от поведението на българския премиер на последвалия в София форум на ЕС стана ясно, че по време на председателството ни на Съвета ще бъдем троянския кон на нашата съседка. Макар и никой да не коментира в България един от най–важните за Турция въпроси, очакващи решения от ЕС, този за визите на турски граждани, очевидно е, че по него в голяма степен ще се оказва натиск на председателстващия Съвета, т.е. България.

На този фон пропускът на премиера на България, който по принцип е прав да съдейства за смекчаване на изострените отношения между Брюксел и Анкара е, че  не влезе в тона на Ердоган за да напомни, че и ние сме се придържали към реципрочност съгласно двустранното споразумение и сме изразходвали 100 млн лева за реставриране на турски исторически обекти, макар в по–голямата си част да са по европейски програми.  Да не говорим за това, че имаме категорично основание да поискаме връщането на болницата „Евлоги Георгиев” в Истанбул, която ни беше отнета от турската страна. Откровеността на френския президент, че за приемане на Турция в ЕС при такива фрапиращи случаи на нарушаване на човешките права в страната си и международното право в Сирия, въобще не сме очаквали, че може да бъде присъща на българския премиер, не само защото сме „друга категория”, ако използваме този борчески термин. Ангела Меркел за последен път се опита за защити демократични ценности пред Ердоган преди почти три години, при посещение в Анкара.

 

Вторият въпрос обаче, има стратегически характер и той не получи разяснение  досега дори и от специалистите в тази област.  Желанието на нашата съседка да построи втора джамия в София и да реставрираме всички джамии в България съвсем не е въпрос на двустранните отношения, а само малък фрагмент от една мащабна и активно провеждана стратегия на Турция в цяла Европа, свързана с ислямизацията на континента.  Целите на Ердоган са далеч по–мащабни отколкото реставриране на джамии и строеж на нова такава в София.

 

От 09. 11. 2017 г. Ердоган отхвърля тезата на европейците, че ислямът може да бъде „умерен”. Това било измислено от Запада за да отслаби исляма. Тук не е излишно да напомним за обвързаността на президента с организацията „Мюсюлмански братя”, която той открито демонстрира на всяка обществена проява, митинг, срещи– спомнете си четирите пръста и свит палец, което е знака на тази организация, на която Западът разчиташе по време на арабската пролет, но по–късно беше свалена от власт в Египет, както и за плановете за създаване на нова ос на „политическия ислям”, включваща „Мюсюлмански братя, Катар и Турция.

През 2017 г. турският президент за пореден път се обърна към живеещите в Западна Европа турски граждани: „Правете не по 3, а по 5 деца. Защото вие сте бъдещето на Европа. Това ще е най–добрия отговор на несправедливостта срещу вас.” В същото изказване той препоръчва да запазят своята идентичност и да не позволят да бъдат претопени в местните европейски общества.

 

Ускореното изграждане на джамии сочи една тревожна тенденция. В книгата „Последните дни на Европа” историкът Walter Laqueur пише, че през 1980 г. в Германия е имало  700 турски  малки джамии, а днес те са над 2500. Когато християнството се изпарява, ислямът избуява, казва авторът.

Държаввната служба по вероизповеданията в Анкара и подкрепяната от нея организация в Германия DITIB  откриха наскоро нова джамия в Кьолн с капацитет за 1200 души и с най–високото минаре в Европа. По този повод мюсюлмански водач се закани: «Ще удвоим броя на джамиите.».

 

Във Франция джамиите са 2147, а мюсюлманското население – 5 млн. или 8,2% от населението на страната.  Турците заемат трето място по брой след алжирците и мароканците, но председателският пост на Френския ислямски съвет бе зает от турския мюсюлманин Ахмет Ограс. Така нареченият «Републикански ислям», който иска по–съвременно тълкуване на текстовете от Корана,  се противопоставя на финансираните от чужбина организации и джамии– от Магреб и Турция. На срещата с религиозни представители в Париж на 04 януари 2018 г. президентът Емануел Макрон настоя за ясно структуриране на исляма във Франция и подчерта разделението между държаа и църква. Във Франция няма държавно обучение на имами. Двойно гражданство имат 3,5 млн души, 90% от които са с мигрантски корен. Едва през 2016 г. се реши да се отнема гражданство на осъдени вече терористи и лица, които са им помагали.

В Дания всяка година се откриват по две нови  джамии. През 2017 г. бяха открити такива в гр. Roskilde и в гр. Holback, докато през 2016 г. две джамии отвориха врати в гр. Fredericia и Aurhus.

В Австрия повече от половината джамии се използват за проповядване на радикален ислям. Град Грац се превърна в крепост на исляма, твърди изданието Krone.at. Тук се завърнаха десетки бойци от „Ислямска държава”.

В Испания има 1400 джамии, от които 800 са извън контрола на държавата. Шокиращо е нарастването на броя на мюсюлманите в страната: от 100 000 през 1990 г., 1,5 млн през 2010 г. и над 2 млн през 2017 г., т.е. ръст от 1900% за 27 години.  Но там вече не говорим толкова за Турция, колкото за преобладаващи мюсюлмани от други страни и финансиране от Саудитска Арабия с неприкритата цел „Да си върнем загубения халифат Испания”. Нека си спомним, че първите изявления и на „Ислямска държава” относно техните планове по години, Испания и България се споменаваха заедно с хоризонт за реализация на халифат 2022 г. Според френското издание „Valeurs Aktuelles” обаче, по–ефективно е т.н. „тихо заробване”– чрез културни центрове, огромни джамии, мисионерство, финансови инвестиции и др. Комадващият британските въоръжени сили в Ирак Jonathan Shaw твърди, че основно „Саудитска Арабия и Катар създадоха „цъкаща бомба” с финансиране разпространението на радикалния ислям.” Катарският шейх Ал Тани предложи да купи La Monumental Arena в Барселона и да я превърне в най–голямата джамия в Европа. Каква прилика със заявените от Турция намерения да изгради най–голямата джамия на Балканите в София!

 

За бързата ислямизация на Европа спомага и слабостта на църквата. Прогнозата е, че след 20 години християните в Германия например ще бъдат малцинство. Понастоящем 60% от страната е християнска, като католиците са 24 млн, а протестантите 23 млн. Но през 2016 г. има истински срив на католицизма: за една година католическата църква е загубила 162 093 вярващи и е затворила 537 религиозни общини. Протестантската църква е изправена пред същата криза. Наскоро седмичникът „Ди Цайт” писа, че през 2016 г. са починали 340 000 протестанти, а е имало 180 000 кръщенета. 190 000 са напуснали църквата, а само 25 000 са приобщени към нея.

„Християнството в Европа буквално умира” твърди Конрад Хакет: от 2010 до 2015 г. броят на починалите християни надвишава с 6 милиона новородени. Има кадрова криза: в цялата епархия Мюнхен са останали само 37 семинаристи намиращи се в различна степен на обучение, подготвяни всъщност за 1,7 млн католици.

 

Професор Samin Akgünül, като отбелязва тенденцията към бързо разрастване на мрежи от турски джамии в цяла Европа под ръководството на държавната агенция по вероизповеданията Дианет, обръща внимание на петъчните проповеди, които навсякъде са изпълнени с политически и националистически послания, представяне в най–добра светлина на речите на Ердоган и призиви за защита от гюленистите и кюрдските «терористи». Европейските страни обаче не изглеждат особено разтревожени от финансирането на строитеството на нови джамии. Турският Дианет плаща и заплатите на 1000 имами в Германия, които всъщност са изпратени от Анкара. Но на Москва преди около 7 г. бе отказано финансово участие от 300 000 евро за църквата в Магдебург. Австрия забрани със закон финансирането на джамиите от чужбина, но в Германия възразяват на такива предложения. Немците признават обаче, че все по–често се сблъскват със случаи радикални джихадисти да се налагат в джамии, които са под контрола на финансираната от Анкара DITIB. Т.н. в джамията в Динслакен–Лооберг група от 25 салафисти с името «Лооберг–бригаде» е провеждала срещи с представители на «Ислямска държава». А такива примери за ислямизация и радикализация   би трябвало да отрезвят някои привърженици на плановете за строеж на нова джамия в София.

 

 

Турската държава през последните години много по–силно въвлече религиозните общности в западноевропейските страни в изпълнение на разузнавателни задачи и събиране на сведения за сънародници, симпатизиращи на Гюлен, обвиняван за вдъхновител на опита за преврат, но особено активно за дейността на кюрдските организации. Връзката се осъществява от споменатата вече държавна агенция Дианет, подчинена пряко на президента, която всъщност е инструмент и в ръцете на турското разузнаване и контраразузнаване. Тази структура има бюджет от 2 млрд евро, докато само преди 2 години той възлизаше на 1 млрд. Бюджетът на разузнавателната служба МИТ също скочи многократно. Дианетът се занимава със строенето на нови джамии, финансиране, персонал, издаване и цензуриране на религиозни издания, изясняване на теологични въпроси чрез обвързването им с правни актове и др. През миналата година стана известна скандалната информация за доклади, изпратени от 38 държави, между които и България, именно от настоятелствата на джамиите в тях, със сведения за гюленисти и кюрди и внасянето им в Меджлиса.  Разузнаването пък успя да проникне в държавни структури в страни като Германия, стигна се до разкрития от германското контраразузнаване и съдебни процеси. Всичко това подрива доверието между държавите, но и дава представа за стила и методите на работа на турските служби и използването на религиозните общности, при което изявления за толерантност и религиозна свобода, нужда от джамии от София до Мадрид и т.н. остават за съжаление само фалшиви празни приказки.

 

Когато Ердоган провеждаше своята кампания преди референдума в Турция и мобилизираше сънародниците си в Европа, логично възникна въпроса, дали не изгражда инструментариума за оказване на натиск върху европейските страни в бъдеще, т.е. една Пета колона. Оказа се, че прогнозата е била вярна. Но патриотичната и религиозна основа, на които ставаше тази мобилизация се отрази на отношенията например между германци и турци, а това означава и на интеграцията. Изследване на общественото мнение от германския институт „Data 4U” показва, че тези отношения са се влошили. Това потвърждават поне 52% от отговорите. Само 12% смятат, че германските критики към Ердоган са оправдани. При това няма разлика между първо, второ и трето поколение турци, живеещи в Германия.

Не може да се отрече обаче ефективността на турския натиск върху управляващите в Берлин, защото след като вече цяла година германски журналисти лежат в турски затвори, Ангела Меркел започна да смекчава тона си, а германските служби за сигурност започнаха да атакуват и претърсват клубовете на кюрдски организации, да ограничават тяхната активност.

 

Стратегията на Турция за ускорено разширяване на строежа на нови джамии в европейските страни, ислямизирането на населенито от турски произход, създаването на политически партии в европейскитте страни, използването на турските имигранти като инструмент в политиката с тези държави и активността на турското разузнаване под прикритието на религиозни организации би трябвало внимателно да се следи и анализира, защото примерите от тези процеси могат да бъдат доста поучителни за някои решения на България както по религиозните храмове, така и по въпроса с двойното гражданство, което ще ни докара още 600 000 турски „сънародници”, които дори не знаят български, границите на сътрудничество със специалните служби и отстояване на европейските ценности.