Защо Ердоган повдигна въпроса за актуализация на Лозанския договор Печат
Автор Експерт   
Неделя, 10 Декември 2017 00:37

Защо Ердоган повдигна въпроса за актуализация на Лозанския договор

Зорница Илиева

Дали е въпрос на сприхав характер или предварително подготвен сценарий за отстояване на позиции с цел постигане на определени интереси, ще си остане загадка за наблюдатели и широката общественост и в Турция, и в Гърция.

Всички очакваха, че след 65- годишна пауза в посещенията на най-високо ниво от страна на турски лидер в Гърция, тази визита на президента Ердоган в Гърция ще бъде крачка в западна посока и ще постави основополагащ темел в изграждане на добри двустранни отношения. Особено в период, когато Анкара се намира в „изострени отношения с Берлин и Вашингтон“, както пишат в „Дойче веле“.

Двете страни се славят с „крехки отношения“ и нестихващи проблеми, които с годините не само брадясват, но и се множат. В такава ситуация се предполагаше, че въпросите за търговия, туризъм, енергетика, съвместни проекти в областта на ж.п. строителство и магистрали, фериботи и миграционни дилеми ще наклонят везните към разбирателство и съпричастност. Известно изнервяне се предвиждаше във връзка с Кипър или искането за екстрадиция на 8-те турски военни, които потърсиха убежище в Гърция след опита за преврат през м.г. Изненадващо за гръцките домакини и за турските медии, Ердоган още на първия ден при посещението си постави пред гръцкия си колега Павлопулос въпроса за „актуализация на Лозанския договор“. Онзи договор от 1923г, който е заменил Севърския договор от 1920г и е поставил точка на съществуването на Османската империя. Този договор е определил границите на Турция в днешния им вид, но е посочил и границата на България с Турция по долината на р.Марица, без ние да сме страна при преговори и подписване. Думи като „този договор не е между Гърция и Турция, а е между 11 страни и каква работа имат по него Япония, Англия и другите, които преговарят“ и още, че „в него има неясноти“ не само са изумили гръцкия президент, но и са минирали на практика възможността за намиране на общи решения на двустранните проблеми. Друг е въпросът дали в крайна сметка се е получило договаряне за съвместни проекти при такава конфронтационна обстановка, за което е допринесло например и смекчаването на тона на Ердоган на следващия ден. Известно е, че икономическо-енергийните интереси или създават среда за разбирателство, или взривяват добронамерени отношения. В случая определението „разочароваща визита“ остава като визитка за срещите на Ердоган в Атина. В самата Турция реакциите са поляризирани, а изразените становища на управляващите в Гърция и на нашето МВнР във връзка със споменаването за промени в Лозанския договор са широко известни. Във външното ни министерство „при опознавателно посещение на новия турски посланик, д-р Хасан Улусой, е обсъдено и изявлението на Ердоган за преразглеждане на Лозанския договор“ т.е. използван е случая, за да кажем, че „всяка ревизия на международни договори може да се извършва само по взаимно съгласие между страните в съответствие с международноправните норми“. Съвпада с позицията на Гърция, че „дискусия по мирни договори и съществуващи граници не е от полза за международната общност и стабилността в региона“. Патриотите нарекоха изявлението „провокация“, а лидерът на БСП - „неприемливо“. Единни в разнообразието, нали?

В Анкара опозиционният лидер Калъчдароолу, НРП, обобщи позицията на своята партия с „няма разлика между Ердоган и Тръмп с неговото признаване на Ерусалим за столица на Израел“. Като цяло наблюдателите в турските медии, които са извън приближените до управляващите, определят изказването на Ердоган за Лозанския договор като непремерена стъпка точно в този момент, защото „не договорът е проблем, а че Гърция не го прилага“. Експерти като посланик Онур Оймен твърдят, че Ердоган е имал предвид „някои от точките в Лозанския договор, включително тези за Мосул, но този договор е нотариален акт за Турция, докато Гърция не го спазва“. Той цитира абзац от чл.16 от Лозанския договор, където се казвало, че „мястото на островите чиято принадлежност не е установена, се решава в преговори между страните“, а това не било направено. Примерът е с остров Кардак, за който нямало решение, защото Гърция не желае, но това „не е недостатък на Лозанския договор“. Както винаги, когато става въпрос за турски интереси, и управляващи, и опозиция застават на една страна и тя е „Турция над всичко“. Твърденията, че между Турция и Гърция няма морска граница в Егейско море и там „островчетата и скалите“ са „присвоени от Гърция“ наливат вода в мелницата на националистическите възгледи, отвличат внимание от вътрешни проблеми и целят обединение зад силните на деня, но са и сигнали, че нерешавани с години проблеми често избухват като свади в неподходящ момент и смразяват отношения в стратегически план. Става въпрос за 18 острова и някои скали в Егейско море, за които тези дни наблюдателите в Анкара питат „с какъв договор бяха дадени на Гърция“ и „дали ние можем да защитим правата си по Лозанския договор“. Призивите са Атина да „извади документ как ги е получила“, но не се приемат и думите на Ердоган за „актуализация на Лозанския договор“. Това означава да воюваме с Гърция, докато Лозанския договор е акт за собственост, казва посланик Оймен. А генералът от запаса Джем Гюрдениз стига до „при новия световен ред Гърция да не използва ЕС и САЩ , а да действа като независима държава и да се сближи с Турция, защото ние можем да им предоставим повече икономически и политически предимства от тези на атлантическата система“. И още „ние много си приличаме с гърците и съвместното ни съществуване ще има много ценни резултати“. Ни повече, ни по-малко. Но становище, че „да кажем да го променим или отначало да го подпишем, това означава световен проблем“, говори, че редица наблюдатели в Анкара си дават сметка какви ще са последиците. Турция не може да си позволи на този етап да отстоява такава позиция, защото „средата не е удачна, а и геополитическите играчи са на страната на Гърция, а не на Турция“. Питат се „коя страна в ЕС ще застане зад Турция, а не зад Гърция, която е член?“ и „да се осъвремени Лозанския договор не означава да се осъвремени договор между Турция и Гърция, а един международен договор“, което няма как да стане естествено. Изводът е, че когато се казват такива неща, трябва да се помисли предварително.

Въпросът в случая е защо играч като Ердоган го направи сега в Атина? Сигурно защото е искал да упражни натиск поради други причини. Много газ има около Кипър и крайбрежията по Егейско море, а Гърция не е съгласна там Турция да прави проучвания и в последствие добиви. Всеки дърпа чергата към себе си. Иначе може и ферибот между Солун и Измир /Смирна до Лозанския договор/ да се пусне, и скоростна ж.п. линия Солун/Истанбул да се построи, и трансграничен газопровод да има за азерския газ, и Гърция да подкрепя на думи Анкара за членство в ЕС и да се говори за „съграждани“ на Ердоган в Комотини /Гюмюрджина преди Лозанския договор/, но и да го посрещат кипърските студенти там с „Ердоган нежелан“, защото „облекчаването на напрежението в Егейско море и нарушаването на въздушните пространство там“ не са единствените проблеми между двете страни. Бежанците са повече от проблем, а т.н. малцинства в гръцка Тракия, които Гърция признава само като мюсюлмански общности, все пак има 4 депутати в гръцкия парламент. Били около 150 хил. Всъщност какви са и България има ли становище по въпроса? Един договор от 1923г, а колко разногласия и проблеми. Още повече, че и ние сме страна, без някой да ни е питал, но послужихме за пример на Ердоган пред гръцките домакини. Да се гордеем или първо да помислим? Това е наш въпрос.