ПРОМЕНИТЕ В НАТО И ЕС НАЛАГАТ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТА НА  СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЧАСТТА МУ „ВОЕННА СИГУРНОСТ”
Доклад на Симеон Николов на кръгла маса на 18. 02. 2010 г. в София на тема “Стратегия за сигурност- предизвикателства и перспективи”

Моментът в който  търсим параметрите на военната сигурност в една Стратегия е във времеви период, когато не е искристализирала новата Концеция за сигурност на НАТО, тя пък се формира преди да имаме яснота по изхода от войната в Афганистан, който ще има голямо значение за Алианса и световната сигурност. Същевременно този момент съвпада с влизането в сила от 01 декември 2009 г. на Договора от Лисабон, който доразвива Общата политика по сигурност и отбрана на ЕС и дава нови възможности. Естествено, че тези събития и тенденции ще дадат отражение в нашия проект за Стратегия за сигурност. 

Интервю на Наталия Петрова с  г-н Симеон Николов,
Директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения
за руското списанието за международна информация и анализи “БИЗНЕС-КОНТАКТИ”, ноември 2009 г.

 Г-н Николов, каква е конкретната икономическа изгода от съвместните проекти, която очаква България и до колко различни са очакванията от предишното и новото правителство на страната? Какво ще получи и какво ще загуби България с всеки от тях?

На фона на неуспешните опити на опозицията да провокира (през април т.г.) бунтове и безредици в Молдова за да оспори резултатите от парламентарните избори в страната, дълбоко учудване предизвиква крайно пасивното и нееднозначно поведение на Европейския съюз. Всъщност, фактът че Брюксел още от самото начало на опита за осъществяване на поредната „цветна революция” в постсъветското пространство, не можа да формулира достатъчно ясна позиция свидетелства, че събитията в Молдова са се оказали крайно неприятен и неочакван урок за лидерите на ЕС. В същото време, Съюзът продължава да прилага двойни стандарти, като вместо еднозначно да осъди насилието, провокирано от опозицията, и използваните от нея методи, се опитва да засили натиска си върху правителството в Кишинеу да прояви „хуманно отношение” към участниците и организаторите на безредиците и да постигне компромис с политическите си противници. Нещата допълнително се влошават заради практическата подкрепа на Брюксел за крайно неконструктивната линия на Букурещ спрямо Молдова.

Интервю с Посланика на Република България в Република Македония Михо Михов

След обявяването на независимостта на Косово една немалка част от политическите анализи си противоречаха един на друг. Някои твърдяха, че случаят е уникален и няма да окаже никакво влияние в света и региона, а други смятаха, че ще се породят определени процеси. Над 40 държави признаха независимостта на Прищина.
Косово успя да възбуди „националните проблеми” в Източна Европа - в Румъния, Словакия и Сърбия - унгарския въпрос, в Македония - албанския, в Унгария, Словакия и Румъния - циганския въпрос. Дали обаче повлия на цялостното развитие на Европа и най-вече на ЕС?

СЪСТОЯНИЕ НА ГРАЖДАНСКО-ВОЕННИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ОТРАЖЕНИЕТО ИМ ВЪРХУ ПРОЦЕСА НА ФОРМИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ОТБРАНИТЕЛНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Българската общественост винаги е проявявала особена чувствителност към въпросите на армията и мястото на военните в обществения и политически живот. Тази чувствителност намери своето пряко отражение при определянето на мястото на военните в условията на демократизация и прехода на страната ни от планова към либерална икономика.

/ откъс от разработка на руски научен институт /

 ОПАСНОСТТА ОТ ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ И ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ОРГАТИЗАЦИЯТА НА ЛЕТНИТЕ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ “АТИНА-2004”

ЕКСПЕРТНА КРЪГЛА МАСА ОРГАНИЗИРАНА ОТ БДД, ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
“ ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД-2004-НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ”

Илко Шивачев – главен координатор на Комитета по българското участие в организацията и провеждането на летните Олимпийски игри “Атина-2004”
 

по Материали на Хайнц Юрген Акст и Панос Казакос - обработил Симеон Николов

"БАЛКАНСКИЯТ СБЛЪСЪК" В ПРОТИВОРЕЧИЯТА МЕЖДУ ВЕЛИКИТЕ СИЛИ В РЕГИОНА СЪЩЕСТВУВА ОПРЕДЕЛЕНА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ

Краят на Студената война предизвика нужда от определяне на нов подход при решаването на противоречията между Великите сили. Ако дотогава съперничеството им е намирало израз в противопоставянето между двата големи политически, военни, идеологически и икономически блока, то днес, при решаването на редица конфликти е налице съществуването на съществени противоречия между страните от НАТО. Така се стигна до все по-голямото размиване на различията между Русия и Северноатлантическия пакт. През последното десетилетие всичко, което се случи на Балканите е резултат именно от необходимостта всяка Велика сила да преосмисли интересите и идеите си, свързани с бъдещето на полуострова.

Решението за стабилност в региона е ускорено приемане на балканските страни в Европейския съюз

След случилото се на 11 септември тази година в Ню Йорк въпросът за сигурността заема все по-важно място в дневния ред на правителства и международни организации. Балканските страни или, както обичат да ги наричат "евфемистично" на Запад - страните от Югоизточна Европа, не правят изключение.

Интервю с Младен Василев Маноилов, екстрадиран от Цариброд, изгонен от сръбските власти на 05 05 т.г.

Без вина виновен. Между надеждата за повече демокрация и човешки права, разочарованието и мизерията. Българите в Цариброд все още се страхуват. Рушат надгробните камъни с български надписи.Недоволство от СДС. Къде са книгите на екс-депутата Вълканов? Българите повече няма да търпят асимилацията. А ако в Цариброд стане като в Прешево и Буяновац, как ще реагирате господа български дипломати?

Анализ и предложения за позиция по външнополитическите аспекти, разработени от работна група по Югоизточна Европа към БДД